Решение № 251 от 13.06.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Русе, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20244500500366 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК. и е образувано по въззивнa жалбa на К. В. Е. против решение № 211/23.02.2024г. постановено по гр.д.№ 6167/22г. по описа на РС-Русе с което е развален сключения на 30.11.2021г. между нея и ответника В. В. Е. договор за покупко-продажба на недвижим имот- самостоятелен обект в сграда в гр. Русе. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението. Е. твърди, че по посочения договор за покупко-продажба на недвижим имот, тя е следвало да заплати цената, чрез изплащане на вноските на ищеца по договор за потребителски кредит сключен с „Уникредит Пърсънъл Файненс“ ЕАД , като към момента на сключване на договора е била заплатила сумата 6688,86 лева (което се признавало в нотариалния акт) и е оставало да заплати още 83 вноски на обща стойност 15004,90 лева. На 21.03.2022г. от сметката на ищеца била удържана дължимата за този месец вноска в размер на 180,78 лева и на 31.03.2022г. същият погасил целия остатък по кредита в размер на 11090,45 лева, като общо заплатил по кредита 11271,23 лева. В. В. Е. не уведомил сестра си- К. В. Е. за предсрочното погасяване на кредита, а тя узнала това при опит да плати поредната вноска през месец март 2022г, като до момента на завеждане на делото тя не е канена да плати на ищеца дължимите вноски по кредита. Към момента на предявяване на иска 1 неплатените от К. В. Е. падежирали вноски са общо 9 броя на обща стойност 1627,02 лева. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, тъй като насрещната страна не е изпълнила задължението си по чл. 87, ал.1 от ЗЗД преди да развали договора да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с писмено предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален. Сочи, че развалянето без да се даде подходящ срок за изпълнение е допустимо само в специфични хипотези посочени в чл. 87, ал.2 от ЗЗД, никоя от които не е налице в случая. Счита, че предвид практиката на ВКС договорът може да се развали и с искова молба за развалянето му и без да се дава подходящ срок за изпълнение, както и когато не е посочен никакъв срок или посоченият е недостатъчен, като договорът се счита за развален ако длъжникът не изпълни в хода на производството до изтичане на обективно подходящия с оглед обстоятелствата срок. Прави се оплакване, че районният съд не е определил обективно подходящ срок, както и не е отчел значението на предсрочното погасяване на кредита, което нарушавало уговорката за разсрочено плащане на цената. Счита, че не е съобразена и разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД според която разваляне на договора не се допуска, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. Прилага доказателство за заплащането на сумата 11271,23 лева на В. В. Е. с основание „продажна цена по НА от 30.11.2021г, имот с идентификатор ***“

В. В. Е. оспорва жалбата. Счита, че правилно районният съд е приел в решението си, че договорът може да бъде развален и с исковата молба ако длъжникът не изпълни в хода на производството до изтичане на обективно подходящия с оглед обстоятелствата срок, като се позовава на практика на ВКС

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален сключения с нот.акт № 54, т.V, д.№ 670/30.11.2021 г. между В. В. Е. и К. В. Е. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес ******* с площ 79,65 кв.м. поради неизпълнение на задължението на К. В. Е. да заплати цената по договора, което е следвало да стане чрез погасяване на вноските по кредита на В. В. Е.. За да постанови това решение районният съд е приел за установено, че месечните вноски по 2 кредита, всяка в размер на 180,78 лева, са били удържани на падежната дата от банковата сметка на ищеца в „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. За месеците декември 2021 г., януари и февруари 2022 г. ответницата е внасяла по 180.78 лева по сметката на брат си или на 21-во число, или по-рано, с основание: „вноска по кредит“. Дължимата погасителна вноска с падеж 21.03.2022 г. е удържана отново от ищеца, без К. Е. да е превеждала сумата по банковата му сметка, като целият остатък от кредита е заплатен също от В. В.

Е. на 31.03.2022 г. Няма данни, нито твърдения, след месец февруари 2022 година К. Е. да е превеждала суми от по 180,78 лева месечно в полза на брат си. Районният съд е приел също така, че ищецът не е отправял до ответницата писмено предупреждение за разваляне на договора, като й даде подходящ срок за изпълнение на задълженията й, нито пък е заявявал, че разваля договора, но съгласно практиката на ВКС, всеки двустранен договор може да бъде развален с исковата молба, с петитума на която се претендират последиците от развалянето, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Ответницата не само не е изпълнявала задълженията си по прехвърлителната сделка след месец февруари 2022 година, но не е предложила изпълнение по нея и в хода на първоинстанционното производство. Независимо, че брат й е погасил изцяло кредита още в края на месец март 2022 година К. В. Е. продължава да му дължи остатъка от уговорената продажна цена по начина, предвиден в договора – на 83 месечни вноски, всяка в размер 180,78 лева. Тъй като не е направила това, приобретателката К. Е. се явява неизправна страна по сделката. По тези съображение договорът е развален.

Обжалваното съдебно решение е правилно.

Настоящият състав възприема разрешението прието от първата инстанция, което съответства на установената практика на ВКС, че всеки двустранен договор може да бъде развален с исковата молба, с петитума на която се претендират последиците от развалянето, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият срок е недостатъчен, като договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Така, че липсата на покана за изпълнение в подходящ срок и предупреждение за прекратяване на договора преди образуване на делото не са необходими.

Исковата молба за разваляне на договора представлява достатъчно недвусмислено изявление за разваляне на договора, което дори и да не 3 съдържа в себе си покана за плащане предоставя възможност на длъжника да плати в обективно подходящ срок и така да осуети уважаването на иска срещу него. След предявяване на исковата молба срокът за плащане от страна на длъжника е обективно подходящият срок в конкретните обстоятелства, дори и да не е бил определен и изрично посочен. По тези съображения се явява неоснователно оплакването на К. В. Е., че не е била поканена писмено да плати и не й е определен подходящ срок за плащане от страна на В. В. Е..

Неоснователно е й оплакването, че подходящ срок не й е определен от първата инстанция- съдът няма такова задължение, а обективно подходящият срок именно за това е обективен, защото не е необходимо да се определя от никого, като всеки от участниците в правоотношението би следвало да може да го прецени. Срокът по чл. 87, ал.1 от ЗЗД, който кредиторът трябва да даде на длъжника не е произволен, а трябва да е подходящ. Т.е. длъжникът не може да даде срок по-кратък от този, който в конкретната ситуация е обективно подходящ и за това определянето на срока не е свързано с желанията на кредитора, а с обективната ситуация.

По оплакването, че районният съд не е съобразил предсрочното погасяване на кредита от В. В. Е., което според жалбоподателя нарушава уговорката за разсрочено плащане: С нотариалният акт, който обективира процесния договор за продажба страните са определили продажната цена на вещта- 21693,76 лева, посочили са и как точно е образувана тази продажна цена- като сбор от дължимите от В. В. Е. вноски по договор за кредит, като е посочено, че част от тези вноски в общ размер на 6688,86 лева са заплатени към момента на подписване на договора и продавачът е дал съгласие оставащата част от цената да бъде заплатена чрез погасяване на оставащите осемдесет и три вноски по договора за кредит на В. В. Е.. Следователно страните са определили еднозначно размера на продажната цена, като са се съгласили остатъкът от цената да бъде заплатен разсрочена на 83 вноски падежа и размерите на които се определят по погасителния план на кредита.

Предсрочното погасяване на дълга по кредита по никакъв начин не препятства К. В. Е. да продължи да изпълнява задължението си в договорените размери и срокове, не отменя правото й да плаща разсрочено на съответните падежи (не прави задължението й предсрочно изискуемо) и не отменя задължението й за заплащане на продажната цена в договорените срокове и размери. По тези съображения предсрочното погасяване на кредита от страна на В. В. Е. не оказва никакво влияние върху задължението на К. В.

Е. за заплащане на цената, поради което липсата на коментар на това обстоятелство от първата инстанция не е порок на обжалвания съдебен акт.

Във връзка със заплащането на сумата от 11271,23 лева в полза на В.

В. Е. с основание „продажна цена по НА от 30.11.2021г, имот с 4 идентификатор ***“ на 21.03.2024г. трябва да се прецени дали това плащане е извършено в обективно подходящият срок в конкретните обстоятелства. Първата неплатена вноска от страна на К. В. Е. е на 21.03.2022 година, което се случва преди предсрочното погасяване на кредита от В. В. Е. на 31.03.2022 година. Осем месеца по-късно- на 29.11.2022г. е депозирана исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело, която искова молба представлява изрично изявление за разваляне на договора и предоставя подразбиращата се възможност на длъжника да плати в обективно подходящият срок в конкретните обстоятелства за да бъде отхвърлен иска срещу него. Към датата на депозиране на исковата молба има 9 просрочени вноски по 180,78 лева на обща стойност 1627,02 лева. След депозиране на исковата молба подходящият срок за плащане на всяка една от следващите вноски е падежната й дата, а подходящият срок за заплащане на просрочените задължения от 1627,02 лева е един месец, който срок съдът определя изхождайки от сравнително ниският размер на сумата и възможностите на К.

В. Е., които съобразява спрямо собствените й твърдения в отговора на исковата молба. К. В. Е. не е заплатила задълженията си по договора в посочените подходящи срокове, като след завеждането на иска на 29.11.2022г. до 21.03.2024г. е просрочила още 15 месечни вноски на обща стойност 2711,70 лева, като така общата просрочена сума е станала в размер на 4338,72 лева. Посоченото неизпълнение обосновава развалянето на договора, като извършеното плащане не променя този извод, доколкото то е извършено много след изтичането на обективно подходящият срок в конкретните обстоятелства. А след изтичане на обективно подходящият срок договорът се разваля и плащането след този срок е ирелевантно. Без значение е, че никой не е определил и посочил на К. Е. обективно подходящият срок за плащане- би следвало тя и сама да прецени този срок, като най- малкото след получаване на исковата молба тя е следвало да започне да заплаща текущите месечни вноски на падежните им дати съгласно договора, за да може да се противопостави на иска за разваляне на договора. Като не го е направила тя е пропуснала подходящия срок за плащане, след което договорът окончателно се разваля.

Разпечатката съдържа 24 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/621b5cb4-7049-451b-b145-58fe2ed640f8