Решение № 4207 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4207 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20261100505582 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, гр.София, подадена чрез юрк.Ц.Д.- длъжник по изп.дело № 20258510404226 по описа на ЧСИ М.П., срещу отказ на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение с изх.№ 17265/12.03.2026 г. по изп.дело № 20258510404226 по описа на ЧСИ М.П., с който е отказано да се прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20258510404226, поради липса на основание, съгласно чл.433 ГПК; отказано е да се намали приет за събиране адвокатски хонорар в размер на 102,36 евро, както е отказано да се намали размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 17,23 евро. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания отказ на ЧСИ. Твърди се, че е налице основание по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Възразява се срещу начислените по изпълнителното дело такси и разноски, както и срещу размера на адвокатското възнаграждение дължимо на взискателя. Прави се искане за отмяна на обжалвания отказ на ЧСИ и уважаване на подадената молба- възражение с вх.№ 10133/06.02.2026 г, като съдът разпореди прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, поради това, че сумата по изпълнителния лист е била платена преди образуване на изпълнителното производство, удостоверено с представена квитанция от пощенска 1 станция. Прави се искане също така, съдът да приеме, че начислените по изпълнителното дело такси и разноски остават в тежест на взискателя, както и адвокатското възнаграждение да остане за сметка на взискателя- страна, виновна за неправомерно образуване на делото. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- „Гранд Слам Мастър Про“ ЕООД, ЕИК 205676326, гр.София, чрез пълномощника си адв.М.Л. в депозирано по делото писмено възражение излага доводи за неоснователност на същата.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Частният съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК.

Излага доводи за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение, като неоснователна подадената жалба и да потвърди отказа за прекратяване на изпълнителното производство, както и отказа да бъдат редуцирани/ отменени таксите и разноските, приети за събиране от длъжника по изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Възможността за обжалване на определени съдебни актове, както и на действия на съдебния изпълнител съществува само и доколкото е призната изрично от закона. В разпоредбата на чл.435, ал.1- ал.5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

С обжалвания в настоящето производство отказ на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение с изх.№ 17265/12.03.2026 г. по изп.дело № 20258510404226 по описа на ЧСИ М.П., е отказано да се прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20258510404226, поради липса на основание, съгласно чл.433 ГПК; отказано е да се намали приет за събиране адвокатски хонорар в размер на 102,36 евро, както е отказано да се намали размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 17,23 евро. Установява се, че отказа на ЧСИ е постановен във връзка с постъпило възражение с вх.№ 10133/06.02.2026 г. С молба - възражение подадена от длъжника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, гр.София, чрез юрк.Ц.Д. е направено искане на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, производството по изп.дело да бъде прекратено, поради представено доказателство/ разписка за пощенски запис/, че плащането на дължимата 2 сума по издадения изпълнителен лист е осъществено преди образуване на производството по делото и преди сключване на договор за цесия от 10.11.2025 г. В молбата се излагат доводи, че с нея се представя пощенски запис от 04.06.2025 г., от който се установява, че сумата в размер на 73,60 лв. е заплатена на адв.В.Ф.С. преди сключване на договор за цесия от 10.11.2025 г. В молбата се възразява срещу присъдените разноски по изпълнителното производство, като се твърди, че длъжника не дължи заплащането им. Излагат се доводи също така, че в случай, че делото не бъде прекратено, то длъжника възразява срещу претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, на която длъжника се позовава, установява изчерпателно изброени основания за прекратяване на изпълнителното производство, попадащи в общата хипотеза на погасяване на дълга преди датата на образуване на изпълнителното производство, а именно: представяне на разписка, изходяща от взискателя и удостоверяваща плащането на дълга; представяне на заверена квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В случая приложената по изпълнителното дело разписка за извършен пощенски запис / приемане на паричен превод/, издадена от „Български пощи“ ЕАД, гр.София съдържа всички необходими реквизити, за да може безспорно да се установи, че сумата от 73,60 лв., предмет на изпълнението по изпълнително дело № 4226/2025 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 е внесена от длъжника на 04.06.2025 г. в полза на кредитора адв.В.Ф.С., преди образуване на изпълнителното дело/ на 17.12.2025 г./, поради което съдът намира, че са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Тълкувайки разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК съдът приема, че законът не изисква изрично посочване на доказателство за реалното получаване на сумата от страна на кредитора, а само доказателство за това, че сумата е внесена за него, като от волята на кредитора зависи дали ще получи изпълнението или не. За прекратяване на изпълнението процесуалният закон въвежда, като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя, както е сторил длъжникът. Следователно поначало дали взискателят е получил внесената за него сума в пощенската станция е ирелеватно за прекратяването на изпълнението, при положение че той може да се разпорежда със сумата.

Настоящият въззивен състав намира, че от приложените по делото доказателства не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането преди завеждане на изпълнителното дело. Следователно сключеният договор за цесия на 10.11.2025 г. между В.Ф.С., като цедент и „Гранд Слам Мастър Про“ ЕООД, гр.София, като цесионер, макар и породил действие между страните, не е противопоставим на длъжника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, гр.София, по аргумент от чл.99, ал.4 ЗЗД и 3 изпълнението на 04.06.2025 г. на предишния кредитор- В.Ф.С. е освободило длъжника от задължението му. След като в случая се установява, че преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението е било предприето действие, насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатата парична сума, то е налице основание за прекратяване на производството от страна на ЧСИ, както и липсва основание разноските, във връзка с образуването на изпълнителното производство да бъдат възлагани в тежест на длъжника по изпълнението. Като се вземат предвид изложените факти във връзка с образуване на изпълнителното дело, съдът намира, че е налице злоупотреба с право от страна на първоначалния кредитор и на взискателя по изпълнителното дело. Процесуалните права съществуват за страните с оглед осигуряване на защита на техни материални права и интереси, като в никакъв случай не могат да бъдат използвани като средство за непозволено увреждане или източник на неоснователно обогатяване за страната, на която са предоставени.

Съгласно чл.3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда /в този смисъл - решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр.дело № 1891/2010 г., на ВКС, IV г.о. и решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр.дело № 920/2009 г., на ВКС, IV г.о./.

В случая взискателят не е имал основание да подава молба за образуване на изпълнително дело. Съдът намира, че той е упражнил процесуалното право на принудително изпълнение в нарушение на чл.3 ГПК, с цел да увреди длъжника с начисляване на разноски и такси в изпълнителното производство. Доколкото изпълнителното производство не е следвало да се образува, поради плащане на цялото задължение по изпълнителния лист преди това, приложение ще намери нормата на чл.79, ал.1, т.1 ГПК - разноските по него следва да останат в тежест на взискателя. В този смисъл е безпредметно обсъждането на разноските дължими на взискателя и възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице основания съдебният изпълнител да уважи искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като вземането - предмет на изпълнението, е било погасено чрез плащане преди образуване на делото. Налице е основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Обжалваният отказ следва да бъде отменен и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за произнасяне с постановление за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл.433, ал.1, т.1 от 4

ГПК, като разноските по изпълнението следва да бъдат възложени в тежест на взискателя по делото, по аргумент от чл.433, ал.1, т.1, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ГПК.

Доколкото прекратяването като процесуално действие във фазата на изпълнителното производство се извършва с постановление на органа по изпълнението- арг. чл.433, ал.1 и ал.2 ГПК, и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнителното делото, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да бъде върнато на ЧСИ М.П. с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание, като разноските по изпълнението следва да бъдат възложени в тежест на взискателя по делото, по аргумент от чл.433, ал.1, т.1, вр. чл.79, ал.1, т.1 ГПК.

По отношение на разноските:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящето производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като ответникът по жалбата и взискател по изпълнението не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай ответникът по жалбата не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.