Решение № 324 от 24.08.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Велико Търново, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20264110200546 по описа за 2026 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалб. Ф. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, оспорва наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Поддържа се, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, че фактическите констатации не отговарят на действителната обстановка, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, както и че са изтекли преклузивни и давностни срокове. Навеждат се още възражения, че административнонаказващият орган не е обсъдил обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № *** от *** г., съставен от св. И. К. Н. – мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, против жалб. Ф. И. Д. за това, че на *** г. в *** часа в гр. ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, в посока към ул.

„***“, управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като по 1 време на движение не използвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът, с което нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление № ***/*** г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с което на жалб. Ф. И. Д., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25.56 EUR, равностойност на 50 лева, и е постановено отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

От показанията на свидетелите Г. Г. Г. и И. К. Н., дадени в съдебните заседания на *** г. и *** г., се установява, че на посочената дата двамата са изпълнявали служебните си задължения като служители на сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново. При осъществяване на контрол по движението забелязали процесния лек автомобил, чийто водач се движел без поставен обезопасителен колан. По тази причина спрели автомобила и на място съставили АУАН.

От съдържанието на АУАН се установява, че същият е съставен в присъствието на нарушителя, надлежно му е предявен и връчен, като в графата за обяснения и възражения жалбоподателят е вписал, че няма такива.

Не се установява в срока по закона да са постъпили допълнителни писмени възражения.

По делото е приложена и заповед № ***/*** г. на министъра на вътрешните работи, от която е видно, че полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ към ОДМВР са оправомощени да съставят АУАН по ЗДвП, а началниците на сектори и групи в същите структури – да издават наказателни постановления по ЗДвП. Съгласно т. 2.1 от заповедта АУАН могат да съставят определените полицейски органи, а съгласно т. 3.7 и т. 3.11 наказателни постановления могат да издават началниците на сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР и началниците на групи в тези сектори.

Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетелите Г. и Н., както и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, справка за нарушител/водач и министерската заповед за компетентност.

Съдът кредитира показанията на двамата разпитани свидетели като логични, последователни и взаимно допълващи се. И двамата са очевидци на нарушението. Макар св. Г. да не възпроизвежда всички детайли поради изминалия период от време, той е категоричен по същественото обстоятелство – че водачът е бил без поставен обезопасителен колан и именно поради това е спрян. Св. Н. също потвърждава това на база лични възприятия. Показанията им съответстват на отразеното в АУАН и НП и не са оборени от никакви насрещни доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес и в срока по закона, но разгледана по същество е неоснователна.

От процесуална страна не се констатираха съществени нарушения на 2 императивни законови разпоредби при установяване на административното нарушение и при издаване на наказателното постановление.

Съставеният АУАН съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН – посочени са актосъставителят и длъжността му, датата на съставяне, датата и мястото на нарушението, описани са нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, индивидуализиран е нарушителят, посочен е свидетелят и е отразено, че нарушителят няма възражения. Актът е съставен на място, предявен е надлежно и е подписан от жалбоподателя без възражения.

Издателят на наказателното постановление е материално и териториално компетентен. Това се установява от приложената министерска заповед № ***/*** г., с която съответните длъжностни лица от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП.

Неоснователно е възражението за изтекли преклузивни и давностни срокове. Нарушението е извършено и установено на *** г., АУАН е съставен същия ден, а наказателното постановление е издадено на *** г., в съответствие с разпоредбите на чл.34, ал.1 и чл.52, ал.1 от ЗАНН. Следователно административнонаказателното производство е проведено в рамките на предвидените в закона срокове. Обстоятелството, че наказателното постановление е връчено на по-късен етап, не обуславя неговата незаконосъобразност и не води до погасяване на административнонаказателното преследване.

Неоснователно е и общото възражение за необоснованост и несъответствие между фактическите констатации и действителната обстановка. От събраните гласни доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Показанията на двамата полицейски служители са преки, непротиворечиви и основани на лични възприятия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при съставяне на акта жалбоподателят не е направил никакви възражения.

По същество, с деянието си – управление на МПС без поставен обезопасителен колан – жалб. Д. не е изпълнил задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, санкционирано по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Не се установи спрямо него да е било налице някое от изключенията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, които да позволяват движение без използване на обезопасителен колан. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, нито е твърдял конкретни обстоятелства, попадащи в приложното поле на изключенията.

При този изход на доказването правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По възражението, свързано с приложението на чл. 27 от ЗАНН, съдът намира следното:

3

Действително при определяне на административното наказание по принцип следва да се съобразят критериите по чл. 27 ЗАНН. В конкретния случай обаче санкцията, предвидена за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП, е в точно фиксиран размер – глоба 50 лева, съответно 25.56 EUR.

При фиксиран размер на санкцията наказващият орган не разполага с възможност за индивидуализация в по-нисък или по-висок размер според имотното състояние, тежестта на нарушението или други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо липсата на специални мотиви относно критериите по чл. 27 ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение и не води до незаконосъобразност на НП, тъй като санкцията е нормативно предопределена и не подлежи на преценка по размер.

Не са налице основания и за приемане на случая за маловажен по чл.

28 ЗАНН.

Преценката за маловажност се извършва с оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В настоящия случай нарушението не разкрива пониска степен на обществена опасност. Неизползването на обезопасителен колан е типично нарушение на правилата за безопасност на движението, насочено към опазване живота и здравето на водача и пътниците. Не са налице никакви изключителни или особени смекчаващи обстоятелства, които да го отличават благоприятно от обичайните случаи на такова нарушение.

Напротив, от приложената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП, включително и за идентично нарушение – по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което му е било издадено наказателно постановление № ***/*** г., влязло в сила на *** г. Тези данни изключват възможността настоящото деяние да бъде възприето като инцидентно и с по-ниска обществена опасност. Ето защо административнонаказващият орган правилно не е приложил чл. 28 ЗАНН, а и съдът не констатира основание да стори това при осъществяване на контрол за законосъобразност.

На жалбоподателя законосъобразно е наложено административното наказание глоба в размер на 25.56 EUR, равностойност на 50 лева. Същото е предвидено от закона в точно определен размер и не подлежи на изменение по съображения за справедливост или съразмерност извън изрично предвидените от закона случаи, каквито тук не са налице.

Правилно е постановено и отнемането на 10 контролни точки. То не представлява административно наказание по смисъла на ЗАНН, а последица, която следва по силата на специалната подзаконова уредба при извършване на съответното нарушение. Поради това непосочването в наказателното постановление на конкретния текст от наредбата не съставлява съществено процесуално нарушение, след като е правилно определен броят на подлежащите на отнемане контролни точки.

При този изход на делото жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 63, ал.

2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, когато не са налице основания за отмяна или 4 изменение, съдът потвърждава наказателното постановление.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с което на жалб. Ф. И. Д., ЕГН **********, от гр. ***, за това, че на *** г. в *** часа в гр. ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, в посока към ул. „***“, управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25.56 EUR, равностойност на 50 лева, и е постановено отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № *** на МВР.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Административен съд – Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5