Акт от 19.03.2021, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№114 гр. Хасково, 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия П. Костова административно дело №1018/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.116, ал.10 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ).

Образувано е по жалба от „Н.“ АД, гр.Д., подадена от С. Д. – прокурист, против Решение №15-03-2 от 08.10.2020 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ (ИАЖА).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност решението. Същото противоречало на материалния закон. Счита се, че неправилно с акта било прието, че наетата от „ТБД - Товарни превози“ ЕАД база на територията на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД била със статут на обслужващо съоръжение. Неправилен бил и последващият извод на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, че индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД следвало да се разглежда като железопътна линия (релсов път), осигуряваща достъп до обслужващо съоръжение, каквото било индустриалният клон на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД и наетия имот от „ТБД - Товарни превози“ ЕАД, в който били изградили ремонтен цех и пункт за зареждане с гориво, т.е. че се касаело за осигуряване на достъп до инфраструктура, която обслужва или би могла да обслужва повече от един краен потребител. Цитира се разпоредбата на §1, т.48 от ДР на ЗЖТ, в който е дадена легална дефиниция на „обслужващо съоръжение“, въз основа на който се прави извода, че за да има статут на обслужващо съоръжение, индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД следвало да попада поне в една от изброените в § 1., т.48 от ДР на ЗЖТ хипотези. Съгласно законовия текст, нужно било индустриалният железопътен клон на дружеството да осигурява достъп до обслужващо съоръжение, както и да бил специално изграден за тази цел. Сочи се, че на основание чл.23, ал.1 от ЗЖТ и чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба №41 за достъп и използване на железопътната инфраструктура, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ изготвяла ежегодно референтен документ на железопътната мрежа след консултации със заинтересованите страни. Референтният документ съдържал параметрите за експлоатация на железопътната инфраструктура, параметрите на съоръженията по нея, включително защитните съоръжения, информация за условията за достъп до нея и обслужващите съоръжения, приложимите инфраструктурни такси и цени за услуги по ценова листа, принципите и критериите за разпределение на капацитета, ограниченията при ползването на инфраструктурата, сроковете и процедурите за подаване на заявките за получаване на капацитет и други. В съответствие с разпоредбите на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 21.11.2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2177 на Комисията от 22.11.2017 г. относно достъпа до обслужващи съоръжения и свързани с железопътните дейности услуги, неразделна част от Референтния документ на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ било Приложение 19А – „Обслужващи съоръжения, до които Национална компания „Железопътна инфраструктура“ осигурявала достъп. В това приложение към Референтен документ на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ на железопътната мрежа 2019-2020 година, който бил валиден от 15.12.2019 г. до 12.12.2020 г., като оператор на обслужващо съоръжение, до което се предоставял достъп, не било вписано нито „ТБД - Товарни превози“ ЕАД, нито „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД. Поради това неправилно ИАЖА, за да постанови своето решение приела, че наетата от „ТБД - Товарни превози“ ЕАД база на територията на „„ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД била със статут на обслужващо съоръжение. Индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД не попадал в нито един от трите, посочени в обжалваното решение критерия по § 1., т.48 от ДР на ЗЖТ, тъй като нито сам по себе си бил обслужващо съоръжение, нито давал достъп до друго обслужващо съоръжение, нито бил специално изграден да осигурява достъп до обслужващо съоръжение. Индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД не бил обслужващо съоръжение по смисъла на §1., т.48 от ДР на ЗЖТ, и поради това, че не бил специално изграден за осъществяване на достъп до друго обслужващо съоръжение, а бил изграден и се използвал изцяло за собствени нужди (вътрешен железен транспорт). Индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД не бил обслужващо съоръжение, също така и защото наетата от „ТБД - Товарни превози“ ЕАД база на територията на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД също не била обслужващо съоръжение по смисъла на § 1., т.48 от ДР на ЗЖТ, респ. индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД не осигурявал достъп до друго обслужващо съоръжение.

На следващо място, в жалбата се изтъква, че при формиране на изводите си, за да постанови обжалваното решение, ИАЖА неправилно приела, че за отношенията между „ТБД - Товарни превози“ ЕАД и „Н.“ АД не била приложима разпоредбата на чл.2, т.3 от ЗЖТ. Разпоредбата следвало да се прилага, тъй като сам по себе си индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД бил за вътрешен железопътен транспорт и като такъв дейностите с него не били предмет на ЗЖТ, а се уреждали от специалните спрямо него норми. Сочи се, че в хода на административното производство пред административния орган от всички предоставени от „Н.“ АД на ИАЖА доказателства, а също така и в резултат на извършената от ИАЖА проверка, се установило, че индустриалният железопътен клон на „"Н.“ АД бил негова собственост и се използвал изцяло и само за нуждите на дружеството. Предвид този факт, използването на индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД се категоризирал като „вътрешен железен транспорт“ по смисъла на чл.2, т.2 на ЗЖТ, във връзка с § 1., т.26 от ДР на Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, който гласял, че вътрешен железопътен транспорт били железопътни линии и подвижния състав на физически или юридически лица, използвани за собствени нужди. Тъй като индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД се категоризирал като „вътрешен железен транспорт“, това го изключвало като обект на железопътната инфраструктура, определение за което давал §1, т.1 от ДР на ЗЖТ. Счита се, че за уреждане на отношенията между „Н.“ АД и „ТБД - Товарни превози“ ЕАД относно преминаването през индустриалния клон на „Н.“ АД, следвало да се прилагат разпоредбите на чл.2, т.З от ЗЖТ, чл.62, ал.2 от ЗЖТ, във връзка с чл.121, ал.1 и чл.128 от Наредба № 44 от 10.10.2001 г. за превоз на товари с жп транспорт, във връзка с §1., т.26 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Цитира се чл.121, ал.1 от Наредба № 44 от 10.10.2001 г. за превоз на товари с жп транспорт, според която коловозното развитие, което не било включено в мрежата на НК „Железопътна инфраструктура“, по което било допуснато движение на подвижния състав на превозвача, било индустриален жп клон, по който се осъществявал вътрешният железопътен транспорт. А според §1., т.26 от Наредба № 58, вътрешен железопътен транспорт, били железопътни линии и подвижния състав на физически или юридически лица, използвани за собствени нужди. Съгласно чл.128 от Наредба №44, обслужването на съконтрагентите (предприятия, които имали складове или коловози в района на индустриалния клон) и притежателя на индустриалния железопътен клон се уреждало с договор между страните. На основание на цитираните разпоредби, взимайки предвид, че индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД бил негова частна собственост и се използвал изцяло и само за собствени нужди на дружеството, обезпечаване на дейността му по реализиране (извозване) на продукцията на дружеството, както и това, че „ТБД - Товарни превози“ ЕАД бил лицензиран превозвач, който не бил превозвач на „Н.“ АД по договор за превоз, а така също и това, че индустриалният железопътен клон на „Н.“ АД бил вътрешен железопътен транспорт, то следвал обоснованият извод, че отношенията по допускане преминаването на подвижен състав на превозвача „ТБД - Товарни превози“ ЕАД през индустриалния железопътен клон на „Н.“ АД следвало да се уреждат не от ЗЖТ, а от договор, сключен между клонопритежателя и съконтрагента по смисъла на чл.128 на Наредба № 44 от 10.10.2001 г, за превоз на товари с жп транспорт. Именно от това следвало, че допускането за преминаване на „ТБД - Товарни превози“ ЕАД през индустриалния железопътен клон на „Н.“ АД не трябвало да се осъществи чрез властническо разпореждане на административен орган, т. е. с издаване на решение като процесното.

По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален представител. Доводи в подкрепа на твърденията в жалбата се излагат и в писмени бележки. Претендират се разноски по делото.

Ответникът, изпълнителен директор на

Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, в писмен отговор, лично и чрез процесуален представител в съдебно заседание, както и в писмени бележки, навежда доводи за неоснователност на жалбата, съответно законосъобразност на атакуваното решение. Оспорва като прекомерен размера на претендираното от жалбоподателя юрисконсултското възнаграждение. На свой ред претендира присъждане на разноски по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2020 г. изпълнителният директор на „Железопътна администрация“ е бил сезиран с жалба рег.№32-00-14/18.03.2020 г. (л.93) от „ТБД – Товарни превози“ ЕАД относно отказан достъп по инфраструктурата на ТЕЦ – Д. от „Н.“ АД. В жалбата е посочено, че на 17.03.2020г. била наложена забрана за преминаване през коловоза, собственост на „Н.“ АД, поради което за дружеството станало невъзможно да изпълни превозите до определени жп гари.

Във връзка с подадена жалба, с писмо рег.№32-00-14 от 25.03.2020г. (л.95) „ТБД – Товарни превози“ ЕАД е било информирано за стартирало административно производство по случая и за извършване на проверка.

Предвид започналото административно производство по случая, изпълнителният директор на „ТБД – Товарни превози“ ЕАД изпратил до ИАЖА доказателства, като приложение към писмо рег.№32-00-14/30.03.2020 г. (л.101) С писмо рег.№32-00-14/25.03.2020г.

(л.97) изпълнителният директор на „Н.“ АД също е бил уведомен за стартирало административно производство във връзка с подадената жалба, както и за предстоящо извършване на проверка по случая.

Писмото е било получено от представител на „Н.“ АД, видно от известието за доставяне - л.100 от делото. Във връзка с това, от „Н.“ АД до изп. директор на ИАЖА е бил подаден отговор изх.№400/28.04.2020 г. (л.112), приложен към електронно съобщение (л.110).

На 11.05.2020 г. от представител на „Н.“

АД е било получено писмо рег.№32-00-14 от 08.05.2020 г. от изп. директор на ИАЖА (л.114), с което от дружеството е било изискано предоставяне на доказателства в 10-дневен срок, конкретно описани в писмото. Такива са били изискани и от „ТБД – Товарни превози“ ЕАД с писмо рег.№32-00-14/08.05.2020 (л.116), получено от адресата си на 11.05.2020 г. (л.117).

Под вх.№32-00-14 от 20.05.2020 г. в

ИАЖА е постъпило писмо изх.№I-362/15.05.2020 г. (л.118) от „ТБД – Товарни превози“ ЕАД, като приложение към което са били предоставени част от исканите от агенцията доказателства. В писмото е посочено, че няма алтернативен маршрут и единствената възможност за преминаване е през инфраструктурата на „Н.“ АД.

Исканите от изп. директор на ИАЖА с писмо рег.№32-00-14 от 08.05.2020 г. доказателства от „Н.“ АД са били представени пред административния орган като приложения към писмо изх.№464-21.05.2020 г., рег. №32-00-14/22.05.2020 г. (л.133). В същото е посочено, че „НОХИМ“ АД няма налични данни и/или информация нито за съществуване, нито за липса на друг/други алтернативни маршрути.