Решение № 6 от 26.03.2021, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Кула , 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дияна И. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20211330200001 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от М. Р. А., ЕГН ********** от гр. София, ж.к „ ,,,,,,” ...., ап.6 срещу Наказателно постановление № 20-0291-000414 от 21.10.2020г. на началника на РУП към ОД на МВР- Видин, РУ - Кула, с което му е наложено административно наказание по Кодекса за застраховането, а именно: глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на 22.09.2020г. около 16.35часа на път първи клас № I – 1 в с. Срацимир управлява лек автомобил „СЕАТ АЛТЕА” с рег. № ...., собственост на Ц.К.П., във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН по чл. 42,т.4 от ЗАНН – не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и при издаването на атакуваното наказателно постановление по чл. 52, т.5 ЗАНН – не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата в 1 тази връзка, които нарушения са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя.

В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирана е молба, с която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като наказателното постановление бъде отменено като незаконосъобразно на посочените в жалбата основание. Представя полица за сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/02/120002685747 от 22.09.2020г. Въззиваемата страна– началника на РУ"Полиция" към ОД на МВР Видин, Районно управление Кула не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за неосноватилна поради следното:

От фактическа страна се установи следното: На 22.09.2020 г. около 16:35 ч., жалбоподателят А. управлявал на път първи клас № I – 1 в с. Срацимир лек автомобил „СЕАТ АЛТЕА” с рег. № ...., собственост на Ц.К.П.. Същият е спрян за проверка от свидетелите И. Г. И. и Н. Д. В. – полицейски служители в РУ Кула. При извършената проверка на документите на водача и на автомобила, свидетелите установили, че за управлявания от жалбоподателя А. лек автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите. За констатираното, свидетелят И. Г. И. съставил на жалбоподателя АУАН 427/23.09.2020г. за това, че на 22.09.2020г. около 16.35часа на път първи клас № I – 1 в с. Срацимир управлява лек автомобил „СЕАТ АЛТЕА” с рег. № ...., собственост на Ц.К.П., във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите, което деяние квалифицирал като 2 нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, предявил същия на жалбоподателя, който го подписал и възразил, че има застраховка, но е пропуснал да заплати една вноска по нея и му връчил срещу подпис препис от същия. Жалбоподателят напуснал мястото на проверката и след известно време се върнал при свидетелите И. и В. и им представил полица за действаща застраховка „ Гражданска отговорност“, издадена на 22.09.2020г. в 17,23 часа, действаща от 18.23 часа на същата дата. В законоустановения тридневен срок, жалбоподателят не е депозирал писмено възражение. Въз основа на така съставения акт, началника на РУП към ОД на МВР, РУ - Кула издал атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в цитирания АУАН и наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 400.00 лева, за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, въз основа на който текст е ангажирана и отговорността му.

Горната фактическа обстановка, която не се оспорва изцяло и от жалбоподателя, се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, а именно: свидетелските показания на разпитаните в съдебното заседание свидетели И. Г. И. и Н. Д. В., както и писмените доказателства, съдържащи се в приетата от съда административнонаказателна преписка, изисканите служебно от съда и представени от жалбоподателя, а именно: атакуваното наказателно постановление, АУАН 427/23.09.2020г., справка за собственик на лек автомобил „СЕАТ АЛТЕА” с рег. № ...., справка от Гаранционен фонд, Застрахователна полица № BG/02/120002685746, издадена на 22.09.2020г. в 17,23 часа. От цитираната справка за собственост на МПС, по категоричен начин се установява, че към 22.09.2020г., посоченият лек автомобил не е бил собственост на жалбоподателя. От свидетелските показания на посочените свидетели, както и от съставения АУАН по категоричен начин се установява, на посочената дата и час, жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на път на път първи клас № I – 1 в с.

Срацимир, които обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя, като за посоченият автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите, което обстоятелство се установява и от изготвената справка от Гаранционен фонд. От посочената по – горе застрахователната полица се установява, че такъв е сключен в 17:23 часа на 22.09.2020г., действащ от 18.23 часа на 3 същата дата, като свидетелите също потвърждават, че известно време след проверката, жалбоподателят се е върнал при тях и им е представил документ за сключена застраховка.

Съдът кредитира изцяло като пълни, точни и непротиворечиви свидетелските показания на разпитаните свидетели, още повече, че същите са били очевидци и лично са констатирали нарушението. Същите потвърждават изложеното в акта, поради което съдържащата се в АУАН информация следва да бъде ценена като част от показанията му. Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се установяват всички правно-релевантни факти, този съдебен състав приема за безспорно установена посочената в акта и в НП фактическа обстановка, която в по-голямата си част не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържаниечл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл. 647, ал.2 от Кодекса за застраховането” Наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 - от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице.

Видно от Заповед № 368з-1432/23.08.2016г. на директора на ОДМВР – Видин, началникът на РУ Кула е оправомощен да издава наказателни постановление по Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 647, ал.1 от КЗ, „Актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 - от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата”, а съгласно Заповед № 3683-1879/24.10.2019г. на директора на ОДМВР – Видин, свидетелят И. Г. И., който е съставил процесния АУАН, е оправомощен да осъществява контролна дейност и да 4 съставя актове за установяване на нарушения по Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, както в издадения АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. В АУАН и атакуваното наказателното постановление нарушената разпоредба е индивидуализирана коректно, както словесно, така и цифрово – чл. 638, ал.3 от КЗ. Посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му.

Съгласно чл. 57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН НП следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на наказанието. В случая процесното наказателно постановление съдържа посочените реквизити. С оглед посоченото, съдът намира възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и атакуваното НП, които са довели до нарушаване правото му на защита, за неоснователни.

По същество, наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Съгласно чл. 638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лева, т.е. чл. 638, ал.3 от КЗ предвижда наказание за лице несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите. Изпълнителното деяние тук е управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". От приетата по делото справка за собствеността на автомобила се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил в момента на проверката не е негова собственост, поради което жалбоподателят е субект на АНО по чл. 638, ал.3 от КЗ. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила, по отношение на същия не е имало сключен и 5 действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Посочената по – горе от съда застрахователна полица за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите на процесния автомобил е сключена и е действала от по – късен момент на проверката, а именно: от 18:23 часа на 22.09.2020г.Възражението на жалбоподателя, че същата е действала към момента на проверката не се подкрепя от нито едно доказателство, а твърдението му , че е ноторно известно, че влиза в сила до два часа след издаване на полицата не променя това обстоятелство, защото полицата е издаден в 17.23 часа и е действала от 18.23 часа, т.е към момента на проверката не е имало нито сключена, нито действаща застраховка.

Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.” В случая административнонаказващият орган е наложил глоба в предвидения в закона абсолютен размер- 400,00 лева на жалбоподателя за извършеното от него нарушение, поради което законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят. Спазването на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН в конкретния случай не следва да се обсъжда, тъй като съдът не може да наложи наказание под законовоустановения минимум (виж. ППВС № 10/28.09.1973 г. по дело № 9/1973 г.).