Решение № 13 от 07.01.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ловеч, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20214310201073 по описа за 2021 година

С наказателно постановление №21-0906-000612 от 20.07.2021 г. на Н.В.Н., Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., е наложена на И. Т. Х., ЕГН ********** на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 200 лв., като е посочено,че ПРИ НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО Е ВЗЕТА ПОД ВНИМАНИЕ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА ПО ПОСТЪПИЛОТО ВЪЗРАЖЕНИЕ С ВХ. №

906000-7412/02.07.21 Г. И ИЗГОТВЕН ДОКЛАД РЕГ, за това, че на 01.07.2021 г. в 08:50 часа в гр..Л. на .... като Водач на лек автомобил с peг. № ....., при обстоятелства: Л. ул. .... срещу бензиностанция ... с посока на движение от с.Б. към центъра на града управлява лек автомобил Ауди А4 с регистрационен номер .... собственост на Ц.Ц.Н. ЕГН-**********,като не съобразява скоростта си със състоянието на пътя, при разминаване с насрещно движещ се товарен автомобил предна дясна гума попада в дупка на пътя и се разкъсва. Реализира ПТП с материални щети по автомобила си, с което виновно е нарушил чл.20, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И. Т. Х., който го обжалва в срок като незаконосъобразно и неправилно, като излага, че не е извършил посоченото в АУАН и НП нарушение. Излага, че причината за ПТП не е негово виновно поведение, а внезапно излязло на пътя диво животно. Сочи, и че не му ставало ясно, какво точно нарушение е извършил.

С протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Г.М. е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че 1 делото е било обявено за приключено, не е бил постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С., който моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, в която насока излага подробни аргументи.

АНО – Началника на Сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, редовно призован не изпраща представител и не се явява.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели: С. Н. Д., Г. Ц. Г., Б.М.П., от становището на процесуалният представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.07.2021 год. бил съставен Акт серия GA с бл. № 427267 за установяване на административно нарушение от св. С. Н. Д., в присъствието на св. Г. Ц. срещу Г. И. Т. Х., ЕГН **********, за това, че на 01.07.2021 г. в 08:50 часа в ГР.Л. на ..... като Водач на лек автомобил с peг. № ....., при обстоятелства: Л. ул. .... срещу бензиностанция ... с посока на движение от с.Б. към центъра на града управлява лек автомобил Ауди А4 с регистрационен номер .... собственост на Ц.Ц.Н. ЕГН-**********,като не съобразява скоростта си със състоянието на пътя, при разминаване с насрещно движещ се товарен автомобил предна дясна гума попада в дупка на пътя и се разкъсва. Реализира ПТП с материални щети по автомобила си, с което виновно е нарушил чл.20, ал. 2 от ЗДвП - ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО А ТМОСФЕРНИТЕ УСЛОВИЯ,РЕЛЕФА, С

УСЛОВИЯТА

НА

ВИДИМОСТ,ИНТЕЗИВНОСТТА

НА

ДВИЖЕНИЕ

И

ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ЗА ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ

СЪЗДАДЕНА ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО.ПТП ОТ ЗДвП

В АУАН е посочено, че от нарушението имуществени вреди са претърпели Описани в Протокол за ПТП с материални щети номер 1806526

С акта не са иззети доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

От показанията на св. С. Н. Д. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в акта. Установява се, че на посочената в акта дата получили сигнал за ПТП от ОДЧ при ОД на МВР Ловеч, който с колегата му Г. посетили. Установява се, че на място установили водача на л.а. който им заявил, че с автомобила си е минал през неравност – дупка на пътното плато и се е спукала една от гумите, издали протокол за ПТП с материални щети и съставил процусния АУАН. В тази насока са и показанията на св. Г..

От показанията на допуснатия до разпит свидетел Б.М.П., дадени в съдебно заседание и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, се установява, че познава жалбоподателя, с когото е в приятелски отношения, че е бил на мястото на ПТП-то, в деня, 2 когато жалбоподателя е спукал гума. Не бил в автомобила на жалбоподателя, а пътувал в колона зад него. Първо не видял, че е той, защото били колона от 3-4 автомобила, но че видял там голяма дупка, която всички заобикаляли а камионите я обикрачва ли. Когато се изтегли двете коли пред него видял, че това е жалбоподателя поради което отбил в страни и спрял, но не могъл да помогне, подминал и тръгнал за работа. С жалбоподателя пътували по едно и също време, като той пътува посока Л., в която посока пътувал и жалбоподател. По този път пътувал често, като сочи, че имало ограничение на скорост 20 км/ч там, но че там знак за неравности или знак, че пътят е в ремонт нямало. Били в колона, движили се леко, защото спрял веднага след него. Там нямало възможност за някаква висока скорост, тъй като пътят бил под всякаква критика и нямали избор.

Настоящата инстанция намира, че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината , т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителят С. Н. Д. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта св. Г., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за 3 отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на разпитаните по делото свидетели С. Н. Д. и Г., които не са очевидци на нарушението, не опровергаха възраженията на жалбоподателя и показанията на доведения от страна на жалбоподателя свидетел Б.М.П..

На следващо място, анализирайки и преценявайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни доказателства, които да налагат извод, че към момента на ПТП жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движението и други обстоятелства. От легалния прочит на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е видно, че на водачите на пътни превозни средства се вменява със силата на императива задължение, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Или с други думи, величината на избраната скорост, трябва да е в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще създаде опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие. Съдът не споделя и отхвърля изцяло като несъстоятелен правния извод на наказващия орган, че така възникналото ПТП е в причинна връзка именно със скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Не може да бъде споделено и становището на актосъставителя, според който жалбоподателят е бил длъжен при избиране скоростта си на движение да се съобрази с намиращата се на пътното платно дупка. Само по себе си наличието на дупки по пътя съставлява препятствие на пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна обаче, законът е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно наличието на дупки по пътя, без наличието на знак за неравности или знак, че пътят е в ремонт, се явяват непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално от водачите на МПС. Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за всеки водач, ако опасността от неравности по пътя, или че пътя е в ремонт е била сигнализирана с предупредителен пътен знак. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на поставен знак за неравности или знак, че пътят е в ремонт, където е станало произшествието. В разглежданата хипотеза, за жалбоподателя като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното платно има дупка. Т.е. като участник в движението, жалбоподателя не е бил длъжен и не е могъл да очаква дупка на пътя, в която може да попадне, за да възникне за заложеното в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие. От изложеното следва, че жалбоподателят не само, че не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не бил длъжен и не могъл да предвиди общественоопасните му последици. Т.е. не е налице 4 виновно поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му форми – "умисъл" или "непредпазливост", което определя нарушението като несъставомерно, поради липсата на субективен елемент от състава. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Едно от обстоятелствата, изключващи отговорността законодателят е посочил в разпоредбата на чл.15 от НК, отнасяща се за тъй нар. "случайно деяние". Според този текст от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящият случай е именно такъв и попада в хипотезата на посочената норма на чл.15 от НК, изключваща отговорността на дееца, поради липсата на вина /изцяло в тази насока е и константната практика на ВКС, отразена в Решение № 234/07.07.2015 г. по н.д. № 665/15 г. на ІІ-ро н.о.; Решение № 388/ 08.02.2016 г. на ВКС ІІІ-то н.о. и др./ .