Определение № 3439 от 04.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3439 гр. София, 04.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002901343 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нитрам +“ ЕООД, гр. София срещу решение № 210 от 14.04.2025 г. по в. т. д. № 205/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 1536 от 08.11.2024 г. по т. д. № 817/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав са отхвърлени предявените от касатора срещу „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД, гр. София иск по чл.

405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 33 300 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Голд“, обективиран в застрахователна полица № 210600100776/17.12.2021 г., за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. № СВ2825ТА, в резултат на ПТП от 13. 02. 2022 г., и иск по чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 823, 30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 25.03.2022 г. - 25. 04. 2023 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че изводите на въззивния съд за наличие на концентрация на алкохол в кръвта на управлявалата увреденото МПС Сибел Талят над 0, 5 ‰ и проявена от нея груба небрежност към момента на настъпване на процесното ПТП са неправилни. Навежда доводи, че законът не забранява всяко количество употребено алкохол, а само онова, което оказва въздействие върху психиката, нервната система и моториката на водача. Касационният жалбоподател счита, 1 че съдът не следва да кредитира заключението на съдебно-токсикологичната експертиза, че към момента на настъпване на ПТП количеството алкохол в кръвта на Талят е било над 0, 5 на хиляда. Мотивира разбиране, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се осъществява по предвидения в закона ред, а именно по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В жалбата се твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между концентрацията на алкохол в кръвта на посоченото лице и настъпилото произшествие. Излага аргументи, че предполагаемата възможност произшествието да е реализирано след употреба на алкохол над 0, 5 на хиляда не може да бъде основание за уважаване на възражението на застрахователя за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение. Твърди, че превишаването на критичната скорост от 52 км/ч за преодоляване на завоя с 8 км/ч е незначително и не сочи на проявена от управлявалата автомобила груба небрежност. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?; 2.

При какви обстоятелства е допустимо концентрация на алкохол в кръвта към предходен момент да се приема за доказана само на база експертна оценка, базирана на формули?; 3. Правно обосновано ли е да се презюмира, че при доказана употреба на алкохол, всички настъпили щети при ПТП по вина на водача, са в пряка причинно-следствена връзка с употребата на алкохол?; 4.

Правно обосновано ли е да се приема, че при управление на МПС след употреба на алкохол, всички настъпили щети при ПТП по вина на водача са в пряка причинно следствена връзка с проявена груба небрежност от страна на водача?“. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 - на решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 92 от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., а по останалите въведени с изложението въпроси – на решение № 94 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 924/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 61 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 1659/2020 г. на ВКС, I г. о., решение № 381 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 756/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 166 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 1204/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 54 от 09.03.2022 г. по гр. д. № 1559/2021 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 105 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2

1325/2016 г. на ВКС, I т. о., решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 167 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 15 от 12.06.2012 г. по т.д. № 454/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 144 от 21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г. на ВКС, II т. о. и др.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД, гр. София е депозирал писмен отговор, с който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД и „Нитрам +“ ЕООД е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключен договор за имуществено застраховане „Каско Голд“ при клауза „Комфорт“, обективиран в застрахователна полица № 210600100776/17.12.2021 г., за собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. № СВ2825ТА, при застрахователна сума – 90 000 лв., за срок от 17.12.2021 г. до 16.12.2022 г., като застрахователната премия е била изцяло платена от ищеца в уговорените срокове; при управлението на същия автомобил от Сибел Талят на 13.02.2022 г., в 6,00 ч. в гр. Варна, на кръгово кръстовище на бул. „Васил Левски“ с ул. „Девня“, последната е реализирала ПТП - самокатастрофа в защитна мантинела, в резултат на което е била увредена предната част на лекия автомобил; за процесното ПТП е бил съставен от компетентен орган на МВР протокол за ПТП № 1797055/13.02.2022 г.; стойността на причинените вреди на автомобила възлиза на 33 300 лв.

Решаващият съд е разгледал своевременно направеното възражение на 3 ответника за наличието на изключен риск по глава V, т. 3 и т. 15 от ОУ към процесния застрахователен договор – поради управление на застрахованото МПС след употреба на алкохол и/или при допусната груба небрежност. Отчел е, че съгласно ОУ не се покриват щети при управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС, както и при груба небрежност от страна на застрахования или упълномощени от него лица. Изразил е становище, че визираните хипотези обуславят непокрити от застраховката рискове само ако посочените обстоятелства са обусловили настъпването на щети на застрахованото МПС, т.е. между тях и щетите следва да има причинно-следствена връзка.

Въззивният съд е изложил, че процесното ПТП е настъпило на 13.02.2022 г. в 6,00 ч.; водачът Сибел Талят не е уведомила своевременно органите на МВР, поради което проверката от тях е била извършена близо 2 часа по-късно; тестването за наличие на алкохол в кръвта е било направено в 7,59 ч. с техническо средство „Дрегер Алкотеск 7510“ и е била отчетена концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0,53 ‰; поради оспорване от водача на резултата в 8,40 ч. е връчен талон за медицинско изследване; извършено е изследване на кръвната проба, взета в 9,05 ч.; резултатът е отчел наличие на 0,47 ‰, поради което на водача не е наложено административно наказание за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Въззивният съд е кредитирал заключението на съдебно-токсилогичната експертиза, в която е отчетено изминалото време от реализиране на ПТП до вземане на кръвната проба – 3 часа и пет минути и е приложен средноминимален коефициент на елиминиране на алкохол от кръвта на човек – 0,15 ‰ за час, за да се достигне до експертен извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на Сибел Талят към момента на ПТП е била 0,9 ‰. По спорния въпрос дали концентрацията на алкохол подлежи на установяване чрез съдебна експертиза или само по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози съдът е счел, че посочената наредба е относима само към установяването на факти в рамките на административно-наказателно или наказателно производство. Изложил е съображения, че в гражданския процес е допустимо установяване на аналогични обстоятелства и чрез други доказателствени средства. Съставът на апелативния съд е намерил, че към момента на ПТП водачът Сибел Талят е управлявала застрахования автомобил 4 с концентрация на алкохол в кръвта от 0,9 ‰, която е над допустимата по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и че нарушението е в причинна връзка с настъпилите щети на лекия автомобил. Мотивирал е последния извод, като е посочил, че Сибел Талят въобще не е следвало да управлява автомобила към момента на произшествието, при което то не би настъпило. С оглед гореизложеното в атакувания акт е прието, че е налице доказан изключен риск от застрахователното покритие по ОУ към застрахователния договор /глава V, т.

3 от ОУ/.

В решението е формиран извод и за изключен риск по т. 15 от глава V от ОУ, тъй като управлявалата самокатастрофиралия автомобил е нарушила поредица от забрани по ЗДвП, които водят до извод за проявена от нейна страна груба небрежност. Съдът е посочил, че Сибел Талят е управлявала застрахования лек автомобил преди осъществяване на процесното ПТП със скорост от 60 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч; пътните условия са били добри - ясно време и добро състояние на асфалтовото покритие; произшествието е настъпило на кръгово кръстовище, при навлизането в което автомобилът не е намалил скоростта на движение, която се е оказала повисока от критичната скорост от 52 км/ч за преминаване по кривата на левия завой без загуба на напречната устойчивост, вследствие на което автомобилът е станал неуправляем и продължил движението си по права линия, достигнал до лявата мантинела и се блъснал в нея с челен удар, приплъзвайки се по мантинелата и увреждайки и 18 метра от нея. Въззивният съд е формирал извод, че механизмът на пътното произшествие е и в причинна връзка с употребата на алкохол от страна на водача с оглед констатираните от обсъдената експертиза неблагоприятни въздействия върху Талят – повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание, преценка и контрол, забавено обработване на информация и загуба на ефективност при тестове за реакция.