Решение № 587 от 12.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Пазарджик, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220102712 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове по чл. 45 и чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът Н. Н. М., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „******* чрез пълномощника си адвокат Я. Ч. твърди, че с ответницата С. П. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ,,***** са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод с Решение № 7073/05.05.2023 г., постановено по гр.д. № 49948/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

Със същото ищецът бил осъден да заплаща на родените от брака ненавършили пълнолетие деца – А. Н. М. и А. Н. М., чрез тяхната майка и законен представител С. П. М. месечна издръжка в размер на 300,00 лева за всяко от децата, считано от 14.09.2022 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане.

С влязло в сила Решение № 4463/22.07.2024 г., постановено по в.гр.д.

№8270/2023 г. по описа на Софийски градски съд, първоинстанционното решение било изменено в частта за издръжката, като ищецът бил осъден да заплаща издръжка в размер на 350,00 лева за всяко от децата, считано от 14.09.2022 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане.

Твърди, че от месец септември 2022 г., когато било образувано бракоразводното дело, до месец април 2023 г. заплащал по 400,00 лева издръжка общо за двете деца. След постановяване на първоинстанционното 1 решение през месец май 2023 г., започнал да заплаща по 600,00 лева издръжка общо за двете деца и трябвало да доплати за 8 месеца по 200,00 лева или общо 1 600,00 лева. След постановяване на въззивното решение през месец септември 2024 г. трябвало да плаща издръжка за двете деца в общ размер на 700,00 лева месечно, като трябвало да доплати за 23 месеца по 100,00 лева или общо 2 300,00 лева. Общо дължимата сума за минало време била в размер на 3 900,00 лева. Твърди, че на 12.09.2024 г., след влизане в сила на решението на въззивната инстанция, заплатил по банковата сметка на ответницата сумата от 4 000,00 лева, включваща дължимата издръжка за минало време, плюс още 100,00 лева, а дължимата издръжка за месеците занапред заплащал своевременно.

Въпреки това ответницата се снабдила с изпълнителен лист за дължимата издръжка и против него било образувано изпълнително дело № 20255220400195 по описа на СИС при Районен съд – Пазарджик. Около 2223.05.2025 г. получил съобщение от „Юробанк България“ АД за наложен запор на банковите му сметки и на трудовото му възнаграждение за сумата от 4 867,35 лева, включваща дори издръжката, дължима за следващия месец.

Въпреки че нямал задължения по изпълнителното дело и същото било образувано без основание, от банковата му сметка в „Обединена българска банка“ АД била изтеглена сумата от 610,26 лева и същата била преведена на ответницата. С тази сума ответницата се обогатила неоснователно за негова сметка. Също така за проучване, обжалване и прекратяване на изпълнителното дело използвал услугите на адвокат Я. Ч., с когото на 02.06.2025 г. сключил договор за правна защита и съдействие и му заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева. Във връзка с образуването на изпълнителното дело и наложените запори бъдещата съпруга на ищеца И. Ж., която била бременна, получила здравословни проблеми от притеснение и се наложило ищецът по спешност да направи извънредни разходи за спешни медицински прегледи, за което заплатил сумата от 485,20 лева.

Намира действията на ответницата по снабдяване с изпълнителен лист и последвалото образуване на изпълнително дело против него, въпреки че е знаела за плащането на цялата дължима издръжка за минало време и редовното плащане на текущата издръжка, за противоправни, умишлени, злонамерени и представляващи злоупотреба с права, тъй като имали за цел да му създадат дискомфорт и финансови затруднения.

В резултат от действията на ответницата у него се породили множество негативни преживявания, които описва като изключителен удар върху доброто му име, честта и достойнството му, довели до изпадане в дълбоко депресивно състояние, тъй като бил сериозно дискредитиран и злепоставен, а силният стрес, на който бил подложен, се отразил и на физическото му състояние, водещо до хронично главоболие, чувствал се изключително неспокоен, трудно заспИ.л, губел апетита си. У него се появили чувства на несигурност, силно възмущение, гняв, негодувание, чувство за несправедливост и омерзение.

2

Претърпените неимуществени вреди оценява на 4 000,00 лева.

По изложените съображения моли да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 4 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата от 1 485,20 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, от които 1 000,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 485,20 лева заплатени по спешност разходи за медицински прегледи на бъдещата му съпруга, както и да му заплати сумата от 610,26 лева, удържана без основание от запора на банковата му сметка в ,,Обединена българска банка“ АД, с която ответницата се обогатила неоснователно.

Претендира разноските по делото.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. П. К. чрез пълномощника си адвокат Р. П. намира исковата молба за допустима, но изцяло неоснователна.

Признава, че с ищеца са бивши съпрузи и родители на две малолетни деца; че ищецът е бил осъден с влязло в сила на 30.10.2024 г. решение да заплаща издръжка на всяко от тях в размер на 350,00 лева месечно; че на 12.09.2024 г. е превел по банков път на ответницата сумата от 100,00 лева и сумата от 3 900,00 лева, а на 11.06.2025 г., 16.07.2025 г., 12.08.2025 г. и 15.09.2025 г. – сумите от по 700,00 лева за издръжка; че на 19.05.2025 г. е подала молба за образуване на изпълнително дело и че на 21.05.2025 г. са изпратени запорни съобщения до 5 банки, в които ищецът имал банкови сметки.

Твърди, че на 30.05.2025 г. по изпълнителното дело е постъпило електронно писмо от адвокат Я. Ч. с приложени платежни документи за платени на 12.09.2024 г. суми в размер на 4 000,00 лева и второ електронно писмо с приложено пълномощно от 02.06.2025 г., в което нямало договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.

Твърди, че на 03.06.2025 г. ДСИ при Районен съд – Пазарджик й е превел по банков път сумата от 610,26 лева, а на 04.06.2025 г. е подала молба за частично изпълнение на задължението за издръжка за минал период с плащане от 12.09.2024 г. в размер на 4 000,00 лева, с искане платената сума да се приспадне от общото задължение и вдигане на наложените запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, която молба била уважена още същия ден.

Твърди, че такИ. молби били подавани от нея и след всяко следващо плащане на месечната издръжка.

По същество оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че с плащането на сумата от 4 000,00 лева на 12.09.2024 г. ищецът е заплатил само дължимите главници, но не и дължимата законна лихва, с оглед на което ищецът е останал длъжник и след 12.09.2024 г.

Поддържа, че между страните били проведени множество телефонни 3 разговори, в които ищецът твърдял, че не дължал нищо, което я принудило да се снабди с изпълнителен лист и да подаде молба за образуване на изпълнително дело, за което уведомила ищеца по телефона. С принудително събраната сума от 610,26 лева бил погасен остатъкът от дължимата лихва за забава по задължението за издръжка, след което тя веднага поискала да се вдигнат наложените запори. В този смисъл не била извършила никакви неправомерно и увреждащи спрямо ищеца действия.

Твърди, че няма твърдения и информация някоя от банките, в които е бил наложен запорът, да е уведомила ищеца за наложените запори, за да може адвокат Я. Ч. да подава молби по делото още на 30.05.2025 г., а запорът на трудовото възнаграждение бил наложен едва на 23.07.2025 г., т.е. реално не бил налаган.

Оспорва приложената медицинска документация, касаеща лицето И. Г.

Ж., да има отношение към делото, както и причинно следствена връзка с образуваното изпълнително дело.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание, проведено на 17.04.2026 г., ищецът е направил отказ от иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 20255220400195 по описа на СИС при Районен съд – Пазарджик, поради което производството по делото е прекратено в тази част.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

С изпълнителен лист от 05.12.2024 г., издаден по гр.д. № 49948/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ищецът е осъден да заплаща на всяко от малолетните си деца А. Н. М., ЕГН ********** и А. Н. М., ЕГН ********** чрез ответницата в качеството на тяхна майка и законен представител, месечна издръжка в размер на по 350,00 лева, считано от 14.09.2022 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й плащане.

На 12.09.2024 г. ищецът е заплатил на ответницата сумата от 4 000,00 лева, представляваща издръжка на децата за минало време.

На 19.05.2025 г. ответницата е подала молба за образуване на изпълнително дело против ищеца за неплатена издръжка за минало време в размер на 4 342,47 лева и по 700,00 лева на месец, считано от 14.06.2025 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Образувано е изпълнително дело № 20255220400195 по описа на СИС при Районен съд – Пазарджик.

4

На 29.05.2025 г. е наложен запор на банковата сметка на ищеца в „Юробанк България“ АД, на 30.05.2025 г. – в „УниКредит Булбанк“ АД, на 02.06.2025 г. – в „Обединена българска банка“ АД, на 03.06.2025 г. – в „Банка ДСК“ ЕАД, а на 04.06.2025 г. – в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

На 02.06.2025 г. от банковата сметка на ищеца в ,,Обединена българска банка“ АД е преведена сумата от 610,26 лева по изпълнителното дело.

С молба от 04.06.2025 г. ответницата е признала, че на 12.09.2024 г. ищецът е изпълнил частично задължението си за минал период в размер на 4 000,00 лева, като е поискала приспадане на тази сума от размера на дълга и вдигане на запорите, наложени върху банковите му сметки и трудово възнаграждение.

На 26.05.2025 г. и 28.05.2026 г. на съпругата на ищеца И. Г. Ж. са извършени прегледи с диагноза: заплашващ аборт, на 27.05.2025 г. и 29.05.2025 г. е била изследвана за фетална морфология, първи триместър, на 29.05.2025 г. й е издаден болничен лист с диагноза: вирусна инфекция, неуточнена, а на 09.06.2025 г. й е извършен преглед с диагноза: състояние, присъщо на бременността.

На 07.06.2025 г. ищецът е заплатил сумата от 502,00 лева в полза на „М.Л Вита“ ЕООД за потребителска такса и избор на лекар, а на 09.06.2025 г. – сумата от 265,00 лева в полза на „Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД за първичен преглед и изследвания.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза към датата 19.05.2025 г. ищецът е платил всички дължими суми за издръжка за периода от 14.09.2022 г. до 19.05.2025 г. общо в размер на 23 100,00 лева. Към същата дата не са заплатени лихви за забава за периода от 14.09.2024 г. до 11.09.2024 г. и за един ден забава за месец май 2025 г. в размер на 623,43 лева. Лихвата е изчислена върху получената разлика между определения размер на издръжката с Решение № 4463/22.07.2024 г. и действително заплатените суми от ищеца, дължими за периода от 14.09.2022 г. до месец юли 2024 г. Ищецът е имал открити банкови сметки в „Юробанк България“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Ти Би Ай Банк“ АД. Към 19.05.2025 г. наличните парични средства по банковите сметка на ищеца надвишават сумата от 4 342,47 лева.