Решение № 101 от 27.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Русе, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20254500100953 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Гаранционен фонд София твърди, че нa 15.08.2017 г., около 00:00 ч. в гр.

Русе, на кръстовището между ул. „Б." и бул. „Б.“, ответникът И. Г. Б. при управление на л. а. „Д. Л. с рег. № Р**** АМ, нарушил правилата зa движение пo пътищата — чл.

37, aл. 1 3ДвП като при нaвлизaнe в друг път не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет марка „П. Е. ДM 100", с рег. № PB ****Х. Твърди, че отв. И. Б. управлявал MПC без за него да има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, при което причинил пo непредпазливост средна телесна повреда на С.Н.С., изразяващаща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на горна и долна челюст, което затруднява дъвченето и трайно затрудняване на движенията нa десен долен крайник. Заявява, че вината на И.

Б. е установена със споразумение, инкорпорирано в Протоколно определение № 13/17.01.2019 г., постановено пo HOXД № 2090/2018 г. по описа на РРС. Пострадалият oт това ПTП С. С. предявил иск срещу ГФ, по който било образувано гр. д. № 151/2020 г. по описа на OC Русе, по което И. Г. Б. е привлечен като трето лице помагач на страната на Гаранционния фoнд. По силата на Решение № 260044/08.02.2021 г. по гр. д. № 151/2020 г. по описа на OC Pyce, потвърдено с Решение № 260/17.11.2021 г. по в. т. д. № 270/2021 г. пo описа на ВТАС, Гаранционният фонд е осъден на основание чл.

557, aл. 1, т. 2, б. „а" от KЗ да заплати обезщетения зa неимуществени вреди в размер 1 на 75 000 лв. на ищеца, ведно със законната лихва oт 02.03.2020 г. до окончателното плащане и за имуществени вреди в размер на 1 980 лв., ведно със законната лихва от 14.08.2019 г. до окончателното плaщaнe, адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 2780 лв. и адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 1760 лв., както и сторените пo делото съдебни разноски съда в размер на 3353,20 лв. Ищецът твърди, че част от сумите заплатил доброволно, a за останалата част против него било образувано изпълнително дело, по което извършил следните плащания:

-на 19.01.2022 г. по изп. дело № 20228320400019 по описа на ЧCИ И. Х.И. платил част от обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, ведно с дължимата се законна лихва и разноски пo изпълнителното дело, в общ размер 46 547,21лв., от които 42 853,38 лв. — главница и разноски, а останалата сума от 3 693,83 лв. представляваща разходи по изпълнителното дело, кoитo нe ca включеи в предмета на настоящото производство;

- на 04.05.2023 г. по сметка на адв. З.Ж. превел 54 429,26 лв., представляващи остатька от дължимите суми за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, в т. ч. 40 990 лв. — главница и сумата oт 13 439,26 лв. — законна лихва;

- на 04.05.2023 г. по сметка на адв. З.Ж. превел 5 761 лв., представляващи присъдените адвокатски възнаграждения в полза на пълномощника на ищеца по горепосочените дела;

- на 20.04.2023 г. no сметка на OC Русе заплатил 3 353,20 лв., представляващи дължимите се съдебни разноски на OC Русе.

Заявява, че съобразно чл. 300 ГПK с Протоколно определение № 13/17.01.2019 г., постановено по HOXД № 2090/2018 г. по описа на РРС е установено противоправното поведение и вината на И. Г. Б.. Това е възприето и в мотивната част на Решение № 260044/08.02.2021 г. по гр. д. № 151/2020 г. по описа на OC Русе, който факт не е бил спорен при постановяване на решенията на по-горните инстанции. Ищецът твърди още, че в горепосочените решения е прието за безспорно в пpoизвoдcтвoтo, че към момента на настъпване на ПТП процесното MПC л. а. „Д.Л." с рег. № Р**** АМ не е имало действаща застраховка пo риск „Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и настъпилите вредни последици, определено е обезщетение за търпените от С.Н.С. бoлки и страдания вследствие процесното ПТП, поради което исковете са уважени.

Ищецът ГФ София заявява, че с изплащане на обезщетението е встъпил в правата на увреденото лице дo размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му на основание чл. 558, ал. 7 КЗ. Заявява, че нa основание 223, aл. 2 ГПK ответникът е обвързан от мотивите на Решение № 2

260044/08.02.2021 г. по гр. д. № 151/2020 г. по описа на OC Pyce, потвърдено с Решение № 260/17.11.2021 г. по в. т. д. № 270/2021 г. на ВТАС. Претендира да бъде осъден ответника И. Г. Б. да му заплати сумата oт 21910,59 евро /42 853,38 лв./ частично от 54399,84 евро /106 396,84 лв./, представляваща изплатени от Гаранционния фонд обезщетение, лихви и разноски за причинените на С.Н.С. вреди вследствие на ПTП oт 15.08.2017 г., гр. Русе на кръстовището между ул. „Б." и бул.

„Б.“, настъпило поради нарушение на правилата на чл. 37, aл. 1 от ЗДвП от ответника като водач на MПC „Д.Л.", с рег. № Р****АМ, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Претендира и лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 276,10 евро /540 лв./ и заплатена държавна такса за образуване на делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от ответника И. Г. Б..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

В първото по делото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е заявил, че поддържа иска като моли по делото да бъде постановено неприсъствено решение.

Искането е основателно. Налице са формалните процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, визирани в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на срока за подаване на отговор и от неявяването му в съдебно заседание. Налице е и материалноправната предпоставка по т. 2 от разпоредбата - предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства.

С оглед наличието на предпоставките на чл.238 ГПК и чл.239 ГПК следва да се постанови неприсъствено решение по делото, с което предявените искове следва да се уважат.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК решението не следва да се мотивира по същество.

С оглед изхода на делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът И. Г. Б. дължи на ищеца сторените от него разноски в настоящото производство, които съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК са в размер на 1170,42 евро.

Мотивиран така и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК Русенският окръжен съд 3

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Русе, ж. к. „Р.“, бл. “С.”, вх. *, ет. * ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. “Г.И.в” № *, ет. *, представляван заедно от изп. директори М.К. и С.С. СУМАТА от 21 910,59 евро /42 853,38 лв./ частично от 54 399,84 евро /106 396,84 лв./, представляваща изплатени от Гаранционния фонд обезщетение, лихви и разноски за причинените на С.Н.С. вреди вследствие на ПTП oт 15.08.2017 г., гр. Русе на кръстовището между ул. „Б." и бул. „Б.“, настъпило поради нарушение на правилата на чл. 37, aл. 1 от ЗДвП от ответника като водач на MПC „Д.Л.", с рег. № Р****АМ, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2025 г. до окончателното й плащане, както и 1170,42 евро разноски пред настоящото производство.

Присъдените с решението суми могат да бъдат преведени по банковата сметка на Гаранционния фонд в Уникредит Булбанк АД, IBAN: *******************.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Да се връчи препис от решението на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Русе, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20254500100953 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Гаранционен фонд София твърди, че нa 15.08.2017 г., около 00:00 ч. в гр.

Русе, на кръстовището между ул. „Б." и бул. „Б.“, ответникът И. Г. Б. при управление на л. а. „Д. Л. с рег. № Р**** АМ, нарушил правилата зa движение пo пътищата — чл.

37, aл. 1 3ДвП като при нaвлизaнe в друг път не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет марка „П. Е. ДM 100", с рег. № PB ****Х. Твърди, че отв. И. Б. управлявал MПC без за него да има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, при което причинил пo непредпазливост средна телесна повреда на С.Н.С., изразяващаща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на горна и долна челюст, което затруднява дъвченето и трайно затрудняване на движенията нa десен долен крайник. Заявява, че вината на И.

Б. е установена със споразумение, инкорпорирано в Протоколно определение № 13/17.01.2019 г., постановено пo HOXД № 2090/2018 г. по описа на РРС. Пострадалият oт това ПTП С. С. предявил иск срещу ГФ, по който било образувано гр. д. № 151/2020 г. по описа на OC Русе, по което И. Г. Б. е привлечен като трето лице помагач на страната на Гаранционния фoнд. По силата на Решение № 260044/08.02.2021 г. по гр. д. № 151/2020 г. по описа на OC Pyce, потвърдено с Решение № 260/17.11.2021 г. по в. т. д. № 270/2021 г. пo описа на ВТАС, Гаранционният фонд е осъден на основание чл.

557, aл. 1, т. 2, б. „а" от KЗ да заплати обезщетения зa неимуществени вреди в размер 1 на 75 000 лв. на ищеца, ведно със законната лихва oт 02.03.2020 г. до окончателното плащане и за имуществени вреди в размер на 1 980 лв., ведно със законната лихва от 14.08.2019 г. до окончателното плaщaнe, адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 2780 лв. и адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 1760 лв., както и сторените пo делото съдебни разноски съда в размер на 3353,20 лв. Ищецът твърди, че част от сумите заплатил доброволно, a за останалата част против него било образувано изпълнително дело, по което извършил следните плащания:

-на 19.01.2022 г. по изп. дело № 20228320400019 по описа на ЧCИ И. Х.И. платил част от обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, ведно с дължимата се законна лихва и разноски пo изпълнителното дело, в общ размер 46 547,21лв., от които 42 853,38 лв. — главница и разноски, а останалата сума от 3 693,83 лв. представляваща разходи по изпълнителното дело, кoитo нe ca включеи в предмета на настоящото производство;

- на 04.05.2023 г. по сметка на адв. З.Ж. превел 54 429,26 лв., представляващи остатька от дължимите суми за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, в т. ч. 40 990 лв. — главница и сумата oт 13 439,26 лв. — законна лихва;

- на 04.05.2023 г. по сметка на адв. З.Ж. превел 5 761 лв., представляващи присъдените адвокатски възнаграждения в полза на пълномощника на ищеца по горепосочените дела;

- на 20.04.2023 г. no сметка на OC Русе заплатил 3 353,20 лв., представляващи дължимите се съдебни разноски на OC Русе.

Заявява, че съобразно чл. 300 ГПK с Протоколно определение № 13/17.01.2019 г., постановено по HOXД № 2090/2018 г. по описа на РРС е установено противоправното поведение и вината на И. Г. Б.. Това е възприето и в мотивната част на Решение № 260044/08.02.2021 г. по гр. д. № 151/2020 г. по описа на OC Русе, който факт не е бил спорен при постановяване на решенията на по-горните инстанции. Ищецът твърди още, че в горепосочените решения е прието за безспорно в пpoизвoдcтвoтo, че към момента на настъпване на ПТП процесното MПC л. а. „Д.Л." с рег. № Р**** АМ не е имало действаща застраховка пo риск „Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и настъпилите вредни последици, определено е обезщетение за търпените от С.Н.С. бoлки и страдания вследствие процесното ПТП, поради което исковете са уважени.