Определение № 548 от 05.05.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 296/2025
- Вид
- Определение № 548
- Подписан
- 05.05.2025
- В сила
- 22.05.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Виктория Росенова Стоилова, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 548 гр. София, 05.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500296 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1161 от 10.02.2025 г. на „Е.П.“ ЕАД против Определение № 39 от 15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 882/2023 г. по описа на Районен съд – Б., с което е оставенa без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 303/28.11.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК.
В жалбата се поддържа, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение не е обосновано и справедливо, след като е определено само въз основа на материалния интерес, без да се държи сметка на обема и сложността на извършената дейност от процесуалния представител. В тази връзка посочва, че присъденото възнаграждение не е съобразено с обективните критерии по които последното следва да се определи, а именно обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес и фактическата и правна сложност на делото, като съдът погрешно е определил адвокатско възнаграждение в прекомерен размер, като не е съобразил с трайната практика на СЕС, която цитира. Поддържа, че адвокатско възнаграждение върху акцесорното вземане, каквато е законната лихва върху главницата не се дължи, тъй като не са налице никакви процесуални действия за защита на права на всеки от исковете за главница и лихва. Моли да бъде отменено обжалваното определение, като бъде изменен размера на присъденото адвокатско възнаграждение, съответно до сумата от 500 лв. Претендира разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н. А. Х., чрез пълномощника му адв. В. Я., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли съдът да потвърди обжалваното определение.
Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се 1 запозна с данните по делото, намира следното.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 882/2023 г. по описа на РС - Б. е образувано по искова молба подадена от Н. А. Х., чрез пълномощника му – адв. В. Я., с която против „Е.П.“ ЕАД са предявени искове, с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, с искане да бъде признато за установено, че Н. А. Х. не дължи на „Е.П.” ЕАД сумата от 14 311.95 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена електрическа енергия за електроснабден имот с адрес: гр. Б., ж.к. “С.”, бл. № 15, вх. В, ет. 1, ап. 3, клиентски номер 310274228910, както и сумата от 19 559.69 лв., представляваща начислена лихва за забава за просрочените плащания, поради погасяването им по давност.
С постановено по посоченото дело Решение № 303 от 28.11.2024 г., така предявените от ищеца искове са изцяло уважени, като е разпределена и отговорността за разноските между страните. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът - „Е.П.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца - Н. А. Х. общо сумата от 4 704.87 лв. разноски сторени по делото, от която сумата в размер на 1 354.87 лв. държавна такса и 3 350.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. В мотивите на съдебното решение, съдът е разгледал релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е счел същото за неоснователно, тъй като възнаграждението било съобразено с минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от „ Е.П.“ ЕАД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските. В молбата е сторено позоваване на практиката на СЕС, обективирана в Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС, като изрично е поддържано становище, че съдът не е обвързан от посочения в Наредба № 1/09.01.2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение.
С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес е съобразено с предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.01.2004 г. минимум.
Настоящият състав намира, че в случая са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено на недължимост на сумата от 14 311.95 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена електрическа енергия за електроснабден имот с адрес: гр. Б., ж.к. “С.”, бл. № 15, вх. В, ет. 1, ап. 3, клиентски номер 310274228910, както и сумата от 19 559.69 лв., представляваща начислена лихва за забава за просрочените плащания, поради погасяването им по давност.
Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за 2 процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая съобразно броя на предявените искове и начина на съединяването им, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от посочената наредба за всеки един от двата иска поотделно, а не както е посочил първоинстанционния съд по чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба.
Като се съобрази изложеното минималното възнаграждение за първия предявен иск възлиза на сума в размер на 1 688.08 лв., а по втория такъв на 2 160.37 лв., или сумарно в размер на 3 848.45 лв. Присъденото възнаграждение е в размер на 3 350.00 лв., т.е. под минималния размер предвиден в цитираната наредба.
Неоснователно в случая е позоваването на частния жалбоподател на Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС, макар според него определените с Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения да не са задължителни и да не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар.
Съдът не е задължен във всеки един случай да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение под предвидения в наредбата минимален размер, а следва да прецени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В настоящият случай съдът намира, че макар самото дело да не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, то материалния интерес е висок (при евентуално обжалване на първоинстанционното решение, то би се стигнало до касационен контрол). Съдът съобрази и извършената от адвоката работа, последният е депозирал искова молба, към която е представил писмени доказателства, депозирал е списък по чл. 80 ГПК, и се е явил в открито съдебно заседание. Предвид изложеното, съдът не намира основание да намали адвокатското възнаграждение под претендирания размер от 3 350.00 лв. Още повече, че съобразно цитираната и от самия жалбоподател практика на СЕС, съдът има възможност, но не и задължение да намали размера на адвокатското възнаграждение под предвидения в наредбата минимален размер, а самата тя служи като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. В случая претендирания и присъден от първоинстанционния съд размер е под минималния такъв, предвиден в наредбата, а именно около 500 лв. под него.
Предвид всичко изложено частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение на Районен съд - Б., като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено По изложените съображения Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 39 от 15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 882/2023 г. по описа на Районен съд – Б., с което е оставенa без уважение молба с вх. № 10266 от 09.12.2024 г., подадена от „Е.П.“ ЕАД за изменение на постановеното Решение № 303/28.11.2024 г. по същото дело, в частта за разноските на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК.
Определението, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд на Р.
България, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4