Решение № 3720 от 20.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3720 гр. с., 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110174706 по описа за 2021 година

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

Производството е образувано по предявен от Л. ИВ. Ч. против [фирма] осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20,00 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 1051,94 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, решетка радиатор и комплект облицовка фар мъгла на собствения на ищеца лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег. №}], причинени в резултат на реализирано на 04.08.2021 г. ПТП в гр.с., по вина на водача на лек автомобил „Субару XV“, с рег.№ [рег. №], застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.12.2021 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.08.2021 г. около 09:20 часа в гр.с., ж.к.

[квартал], паркирал собствения си лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег.

№}] на паркинга пред бл.223А. Поддържа, че още не бил напуснал автомобила, когато при извършване на маневра за паркиране, водачът на лек автомобил „Субару XV“, с рег.№ [рег. №], потеглил напред и го блъснал. За настъпилото ПТП двамата водачи съставили двустранен констативен протокол, в който посочили, че вина за настъпване на ПТП има водача на л.а. „Субару“, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищецът твърди, че още на същата дата /04.08.2021 г./ уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като представител на същия посетил местопроизшествието, извършил оглед на 1 автомобила, направил снимки и съставил опис-заключение по щета № 4000-5000-21990120, в който като увредени детайли посочил предна броня, решетка радиатор и комплект облицовка фар мъгла. Въпреки предходното, към датата на подаване на исковата молба ищецът твърди, че не е получил застрахователно обезщетение. При направено проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили установил, че необходимата сума за възстановяване на автомобила е 1051,94 лева. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на иска. Моли за неговото уважаване и присъждане на направените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответното застрахователно дружество се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в ответното дружество е била образувана щета, предявена по доброволен ред от ищеца във връзка с настъпилите увреждания по собствения му автомобил, вследствие процесното ПТП. Поддържа, че по тази щета било определено и изплатено застрахователно обезщетение, възлизащо на сумата от 193,88 лева, отговарящо на действително претърпените вреди по л.а. „Ситроен Берлинго“. Ето защо оспорва иска по основание и размер. Навежда доводи, че претендирания в настоящото производство размер е прекомерен и оспорва твърденията на ищеца, че ремонтът на действително претърпените вреди възлиза на сумата от 1051,94 лева. Според ответника, от изготвения снимков материал се установявало, че по увредените детайли на автомобила се наблюдават увреждания от предходни събития, които макар и незначителни, са взети предвид при калкулиране на обезщетение. По изложените в отговора доводи и съображения ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на 04.08.2021 г. в гр.с., ж.к.[квартал], пред бл.223А, между МПС марка „Субару XV“, с рег.№ [рег. №] и МПС „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег. №}], е настъпило ПТП. Видно от протокола е, че ПТП-то е настъпило по време на паркиране на първото МПС. В протокола е обективирана скица на пътната обстановка и ПТП, описани са щетите по двата автомобила. Видно още от протокола е, че шофьорът на МПС марка „Субару XV“, с рег.№ [рег. №] , е признал вината си за настъпването му.

Протоколът е подписан и от двамата участници в ПТП.

По делото са приложени документите по повод образуваната в ответното дружество щета – уведомление за настъпило застрахователно събитие от 04.08.2021 г., опис-заключение, калкулация-ремонт, опис заключение по щета, , доклад по щета, полица за застраховка „Гражданска отговорност“, декларация от собственика на 2 увредения автомобил, електронно писмо за отказан повторен оглед, удостоверение за банкова сметка.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение е оспорено от ищеца, но съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че вещото лице приема, че на база изготвената от водачите схема на ПТП и отразените обстоятелства в двустранния констативен протокол, може да се допусне извод, че описаните щети по „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег. №}] са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице е посочило, че за изготвяне на експертизата му е послужил извършения от застрахователно дружество [фирма] оглед на 06.08.2021 г., тъй като водачът е отказал извършване на допълнителен оглед на автомобила. Според вещото лице, общата стойност на ремонта на увредения автомобил към датата на ПТП-то по условията на застраховка „Гражданска отговорност“ с нови части, възлиза на сумата от 327,90 лева, а с прилагането на части от алтернативни източници – на 304,38 лева. При средно пазарни условия, ремонтът ще е на стойност 1130,82 лева. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в описа на застрахователя е отразено, че липсва комплект облицовка фар за мъгла и според него удара при процесното ПТП, не предполага увреждане в зоната на бронята, където е разположен халогена.

За нуждите на допуснатата по делото съдебно автотехническа експертиза, по делото са приложени снимка на увредения лек автомобил, собственост на ищцовото дружество.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

3

Нормата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.

В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 04.08.2021 г. ищецът е отправил към застрахователя – настоящ ответник застрахователна претенция. Видно от приложения по делото доклад по щета от 21.10.2021 г. е, че определеното от ответника застрахователно обезщетение е в размер на 193,88 лева, като по делото няма данни същото да е платено на собственика на увредения автомобил.

От приложената по делото полица за застраховка „Гражданска отговорност“ безспорно се установява, че към 04.08.2021 г. ответникът е бил застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС марка „Субару XV“, с рег.№ [рег. №].

От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената преписка по щета, проверени от вещото лице при изготвяне на автотехническата експертиза, съдът приема за установено и настъпването на процесното ПТП между гореописаните два автомобила. Тези обстоятелства не се спорят между страните. От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установяват и относимите за изясняване механизма на процесното ПТП обстоятелства. Видно от заключението е, че въз основа на доказателствата по делото, може да се допусне извод, че описаните щети по „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег. №}] са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Следва да се отбележи още, че вината в случая се предполага до доказване на противното, на основание презумцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не бе оборена в хода на производството от ответника – застрахователно дружество. Нещо повече, протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в ПТП-то, като водачът на увреждащият автомобил е признал вината си.

Предвид гореизложеното съдът приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като основният спорен въпрос по производството е свързан с размера на настъпилите имуществени вреди.

При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество 4 може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /в този смисъл е решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о на ВКС./.

С оглед предходното, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице. При изчисляване на дължимото от застрахователя обезщетение следва да се вземе предвид пазарната стойност на необходимия ремонт на автомобила, а не начина указан в Наредба №24/8.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съобразно императивната разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ, без да е обвързан да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.