Решение № 170 от 14.11.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова при участието на секретаря Анета Г. Иванова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20228002104772 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Е. Е. срещу решение № 95 от 15.09.2022 г. по в.гр.д.№ 166 от 2022 г. на Окръжен съд- Търговище. С това решение е обезсилено решение № 100 от 13.04.2022 г. по гр.д.№ 726 от 2021 г. на Районен съд- Попово в частта му за отмяна на нотариален акт за собственост № 57 от 26.11.2015 г. по реда на чл.537, ал.2 ГПК и делото в тази част е върнато на РС за отстраняване липсата на пасивна процесуална легитимация по този иск и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на предявения от К. Е. Е. срещу Б. Г. У. иск с правно основание чл.108 ЗС за следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Глогинка, общ.Попово, обл.Търговище, м.“Иниджик- горен“, одобрена със заповед № РД-18-732 от 20.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 5 402 кв.м.;

1

2. Поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на с.Глогинка, общ.Попово, обл.Търговище, м.“Под маневата чешма“, одобрена със заповед № РД-18-732 от 20.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 9575 кв.м.;

3. Поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на с.Глогинка, общ.Попово, обл.Търговище, м.“Курт гечит“, одобрена със заповед № РД-18-732 от 20.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 9 500 кв.м.;

4. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Глогинка, общ.Попово, обл.Търговище, м.“Юртлук“, одобрена със заповед № РД-18-732 от 20.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 16 011 кв.м.;

5. Поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на с.Глогинка, общ.Попово, обл.Търговище, м.“До селото“, одобрена със заповед № РД-18-732 от 20.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 13 396 кв.м.

С определение № 1113 от 15.05.2023 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- като очевидно неправилно.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касатора К. Е. Е. поддържа жалбата и моли решението на Окръжен съд-Търговище да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за уважаване на предявените от К. Е. искове. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Б. Г. У. не се явява в проведеното открито съдебно заседание. В писмено становище от 17.10.2023 г. оспорва жалбата и моли решението на Окръжен съд- Търговище да бъде оставено в сила.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Микрофонд колект“ ООД не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по основателността на жалбата приема следното: Делото е образувано по предявен от К. Е. Е. срещу Б. Г. У. иск по чл.108 ЗС за пет земеделски имота.

От фактическа страна по делото е установено следното: Правото на собственост върху процесните имоти е било възстановено на бащата на ищеца К. Е. Е.- Е. Д. Е. с две решения на ОСЗ- гр.Попово № 34 от 13.01.1999г. С предварителен договор от 10.09.2004 г. Е. Е. се е задължил да 2 продаде тези имоти на А. С. А. за сумата 5 000 лв. Този предварителен договор не е обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, но въз основа на него с констативен акт за обстоятелствена проверка № ..... от 26.11.2015 г.

А. С. А. е признат за собственик на тези имоти по давностно владение. С нотариален акт № ..... от 26.11.2015 г. А. С. А. е продал имотите на „Петман“ ЕООД- гр.Попово. С постановление за възлагане от 08.06.2017 г. след проведено принудително изпълнение за дълг на „Петман“ ЕООД- гр.Попово имотите били възложени на „Микрофонд“ АД- гр.София. С нотариален акт № .... от 24.10.2018 г. „Микрофонд“ АД- гр.София е продал имотите на „Микрофонд колект“ ЕООД, а с нотариален акт № .... от 02.07.2020 г.

„Микрофонд колект“ ЕООД продава имотите на ответника Б. Г. У..

Относно реалното ползване на имотите по делото са събрани писмени и гласни доказателства. От показанията на свидетелите В. В., Л. Е. и Д. Й. се установява, че процесните имоти са били ползвани до 2006 г. от собственика Енчо Е., а от 2006 г. /след смъртта на Е. Е./ до 2011 г. от неговия син и единствен наследник К. Е.. Те са получавали рента за земите от арендатора „Север агро“, чрез техния близък Г. П. . През пролетта на 2017 г. ищецът разбрал, че част от земите му не се обработват и няма право на рента, поради което за тях получил заплащане за т.нар.“бели петна“. През лятото на същата година наел хора за почистването на имотите, за да станат отново обработваеми. Едва през лятото на 2021 г. разбрал, че имотите му са обект на продажба между други лица. По негово заявление на 30.07.2021 г. Община Попово му заплатила за т.нар.“бели петна“ сумата 3 528,22 лв., а на 25.02.2022 г. общината превела на ищеца и сумата 949,60 лв. за стопанската 2015/2016 г. От договор за наем от 15.03.2016 г. се установява, че считано от 01.10.2016 г. „Петман“ ЕООД- гр.Попово е предоставило за ползване на „Агро тия“ ООД- гр.Попово за срок от 10 години- до 01.10.2026 г. три от процесните имоти: имот № ...., имот № ..... и имот № ..... . От удостоверение изх.№ РД-12-05-105 от 02.12.2021 г. на Началника на ОСЗ- гр.Попово е установено, че горепосоченият договор за наем е регистриран в ОСЗгр.Попово. За останалите два процесни имота /имоти № ..... и ...../ няма регистрирани договори за наем или аренда, те са свободни, необработваеми и не са включени в процедура за създаване на масиви по чл.37в ЗСПЗЗ. И петте имота в периода от 2011 г. до 2015 г. са били записани в регистъра като собственост на Енчо Е. и са отбелязани като т.нар. „бели петна по 3 ползуватели“. От удостоверение от 29.06.2021 г., издадено от Кмета на община Попово, се установява, че за стопанската 2011/2012 г. три от имотите са ползвани от арендатора „Север агро“ ЕООД, един /имот 116004/ от „Аго Тия“ ООД и за един няма данни в регистъра. За стопанската 2012/2013 г. два от имотите са ползвани от арендатора „Север агро“ ЕООД, два /имоти 116004 и 076005/ от „Аго Тия“ ООД и за един няма данни в регистъра. За стопанската 2013/2014 г. един от имотите е ползван от арендатора „Север агро“ ЕООД, един от „Естейт“ ООД, два /имоти 116004 и 076005/ от „Аго Тия“ ООД и за един няма данни в регистъра. За стопанската 2014/2015 г. един от имотите е ползван от арендатора „Север агро“ ЕООД, един от Б. А. С., два /имоти 116004 и 076005/ от „Аго Тия“ ООД и за един няма данни в регистъра.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС достигна до следните правни изводи: Собственик на процесните имоти на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ е бил Е. Е., а след неговата смърт на 29.04.2006 г.- наследниците му по закон: съпругата Ц. С. Е.а и неговият син К. Е. Е.. След смъртта на Ц. Е.а на 09.09.2018 г. имотите са останали собственост само на ищеца К. Е..

Неоснователно е възражението на ответника Б. У. за придобиване на имотите на основание давностно владение, осъществявано от него и от праводателите му, поради следното: На първо място, по делото не е доказано първоначалният праводател на ответника Б. У.- А. С. А. да е установил владение върху тези имоти. Макар между тогавашния собственик на имотите Е. Е. и А. А. да е бил сключен предварителен договор за продажбата им от 10.09.2004 г., от показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че след сключването на предварителния договор А. А. не е установил фактическа власт върху тези имоти. Напротив, доказано е, че през периода от 10.09.2004 г. /датата на сключване на предварителния договор/ до 29.04.2006 г. /датата на смъртта на Е. Е./ фактическата власт и собственическите права върху имотите са упражнявани от собственика Енчо Е., който е продължил да получава рента за тях от арендатора „Север Агро“ ЕООД. След смъртта на Е., фактическата власт и собственическите права върху имотите са упражнявани от неговия наследник- ищецът К. Е., който до 2011 г. получавал рента за имотите от арендатора „Север Агро“ ЕООД чрез своя близък Г. П., през 2017 г. наел хора да почистят имотите, а за периода от 2015 г. до 2021 г. получавал обезщетение от общината за тези имоти като за 4 т.нар.“бели петна по ползуватели“.

Не се установява А. А. да е установил владение върху процесните имоти и през периода след 2011 г. до 2015 г. Никой от свидетелите не твърди, че през този период имотите са били във владение или фактическа власт на А., че същият ги е отдавал под наем или аренда на трети лица или е осъществявал други действия, сочещи на намерение да свои тези имоти. Напротив, и тримата свидетели твърдят, че не познават А. А. и не знаят някой друг, освен ищеца и неговия баща, да е ползвал или получавал наем или рента за процесните земи. А от представеното по делото удостоверение от 29.06.2021 г. от Кмета на Община Попово е видно, че за стопанските 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2014/2015 г. в общината не са били регистрирани никакви договори за наем или за аренда на земеделската земя, записана в регистъра като собствена на Е. Е., включително не са били регистрирани договори, по които А. А. да е бил наемодател и арендодател.

Предвид на тези събрани по делото доказателства, съдът счита, че са опровергани констатациите на нотариуса в констативния нотариален акт № ..... от 26.11.2015 г., с който А. С. А. е бил признат за собственик на процесните имоти по давностно владение и съответно, че към 26.11.2015 г. А.

А. не е бил собственик на тези имоти.

Последващите купувачи на имотите от А. А.- „Петман“ ЕООД, „Микрофонд“ АД, „Микрофонд колект“ ЕООД и ответникът Б. У. също не са придобили имотите по давност. Действително, като купувачи с нотариален акт от несобственика А. А., те имат правата на добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС /биха могли да придобият правото на собственост върху имотите по кратката петгодишна давност на чл.79, ал.2 ЗС/, но фактически не са придобили това право, тъй като не се установи въобще да са владяли имотите. Доколкото А. А. не е бил във владение на тези имоти към датата на първата прехвърлителна сделка /26.11.2015 г./, невъзможно е той да е предал на купувача „Петман“ ЕООД фактическата власт/владението върху имотите. Съответно „Петман“ ЕООД не е предало фактическата власт/владението на последващия купувач „Микрофонд“ АД, „Микрофонд“ АД не е предал фактическата власт/ владението на „Микрофонд колект“ ООД, а „Микрофонд колект“ ООД не е предало фактическата власт/владението на ответника Б. У..

5

Установеният по делото факт, че на 15.03.2016 г. „Петман“ ЕООД е сключило договор за отдаване под наем на три от процесните пет имота, не е достатъчен, за да обоснове извод, че към датата на сключване на този договор „Петман“ ЕООД е бил владелец на процесните имоти. Сключването на договор за наем или за аренда не е фактическо действие по установяване на фактическа власт върху имотите- предмет на договора и само по себе си не доказва установяване на явно и несъмнено владение върху тези имоти. В този смисъл е практиката на ВКС, включително цитираното от касатора решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 5109 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Като е приел обратното /че А. А., въпреки че не е бил владелец на процесните имоти, с договора от 26.11.2015 г. е предал владението на имотите на купувача „Петман“ ЕООД/, въззивният съд е достигнал до очевидно необоснован извод за придобиване на имотите по давност от ответника в резултат на осъществявано от „Петман“ ЕООД и последващите купувачи на имота добросъвестно давностно владение. В този смисъл постановеното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС е неправилно на основание чл.281, ал.1, т.3 ГПК и като такова следва да бъде отменено.

По аргумент на чл.293, ал.3 ГПК, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, след отмяна на решението настоящият състав ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. С оглед на това, че ищецът К. Е. е собственик на имотите на основание наследствено правоприемство от майка си Ц. Е.а и баща си Е. Е. /собственик на имотите на основание реституция по ЗСПЗЗ/, а ответникът Б. У. не е придобил имотите на основание давностно владение, предявеният иск по чл.108 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.