Решение № 97 от 07.10.2026, Районен съд - Трявна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Трявна, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Кремена К. Цанева като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20264240100455 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. Т., ул. „******“ №*, представлявана от Р.

С. Г., против Т. И. К..

В исковата молба се твърди, че: С протокол от проведено на 14.01.2023 г.

Общото събрание на етажната собственост е взето решение за заплащане на месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 10,00 лв. месечно на апартамент. Ответницата е собственик на ап.* в етажната собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Т.. Дължимите вноски за м.м. януари, февруари и март 2023 г. ответницата заплатила чрез залепване на плик със сумите на входната врата на апартамента на управителя на етажната собственост – Р. Г.. Останали неплатени от нея вноски, както следва: за 2023 г.

– за месеците от април до декември, 9 месечни вноски по 10,00 лв., общо 90,00 лв. (равняващи се на 46,00 евро); за 2024 г. – за месеците от януари до декември, 12 месечни вноски по 10,00 лв., общо 120,00 лв. (равняващи се на 61,36 евро); за 2025 г. – за месеците от януари до декември, 12 месечни вноски по 10,00 лв., общо 120,00 лв. (равняващи се на 61,36 евро); за 2026 г. – за месеците от януари до април, 4 месечни вноски по 5,00 евро, общо 20,00 евро.

1

На 07.04.2026 г. на ответницата е изпратена покана за плащане на дължимите суми чрез Български пощи, но е върната, като непотърсена.

Претендира се в исковата молба да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 188,72 евро, представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. април 2023 г. до м. април 2026 г., както и да се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който не оспорва, че е оставила в плик парични суми на вратата на управителя на етажната собственост – Р. Г.. Сочи, че не й е било предоставено копие на протокола от 14.01.2023 г. на Общото събрание, нито е била уведомена за такъв протокол, поради което не е знаела за съществуването на задълженията.

След получаване на призовката – на 08.06.2026 г. ответницата отишла със свидетел до апартамента на управителя на етажната собственост, за да извърши плащане в брой, но такова й било отказано. Ответницата изразява желание да плати дължимите суми, но сочи, че няма пари в банкова сметка и има възможност за плащане единствено в брой. Сочи също така, че управителят на етажната собственост има само лична банкова сметка, като не притежава специална сметка по ЗУЕС, в която да държи средствата на етажната собственост от фонд „Ремонти и обновяване“.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез управителя на етажната собственост Р. Г., както и чрез адв. М. А. като процесуален представител, поддържа предявеният иск. Заявява, че действително ответницата е изявила желание да заплати дължимите суми за фонд „Ремонт и обновяване“ лично на управителя Р. Г., на 08.07.2026 г., но тя не ги е приела, поради това че не е могла да се свърже с адвоката си и предвид заведеното дело за тези пари.

В открито съдебно заседание ответницата, чрез писмени свои становища, поддържа направените в срока за отговор оспорвания на предявения иск. Допълнително сочи и следните възражения: Мандатът на управителя е изтекъл и към момента на завеждане на делото Р. Г. не притежава представителна власт. Оспорва иска с твърдение за недоказаност, че е собственик на имот в етажната собственост, както и поради забава на кредитора по чл.95 ЗЗД.

По искане на ищцовата страна и на основание чл.214 ал.2 ГПК в проведеното на 08.09.2026 г. о.с.з. по делото е допуснато изменение в 2 петитума на исковата молба, като се счита, че освен сумата за главница в размер на 188,72 евро, представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. април 2023 г. до м. април 2026 г., се претендира и лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Ответницата Т. И. К. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Т., ул. „********“ №*ет.* ап.*, съобразно справка от Агенция по вписванията.

Не е спорно по делото, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че сградата, находяща се в гр. Т., ул. „*******“ №*, е в режим на етажна собственост.

Видно от протокол от проведено на 19.12.2020 г. общо събрание на етажната собственост, както и от протокол от проведено на 15.12.2024 г. общо събрание на етажната собственост е, че както към датата на взимане на решението за събирането на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, така и към датата на завеждане на исковата молба и в хода на разглеждане на делото управител на етажната собственост, находяща се в гр. Т., ул.

„********“ №* е Р. Г..

С решение от проведено на 14.01.2023 г. Общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр. Т., ул. „*****“ №*, е прието събирането на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ по 10,00 лв. месечно на апартамент. Решенето е обявено на таблото за обяви в етажната собственост, съгласно протокол от 16.01.2023 г., като в него е посочено, че събирането на вноските започва от м. януари 2023 г., при домоуправителя Р. Г..

На 06.04.2026 г. е съставена писмена покана до ответницата за доброволно плащане на дължими, но незаплатени месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: за 2024 г., за 2025 г. и за 3 месеца от 2026 г. Поканата е изпратена чрез Български пощи, но е върната като невръчена, поради непотърсването й от ответницата.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

3

Предявен е иск с правно основание чл.6 ал.1 т.9 вр. чл.38 ал.1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9, етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Основателността на предявения иск е предпоставена от доказването от страна на ищеца на следните факти: 1. че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажната собственост; 2. че за процесния период е взето решение на етажната собственост за конкретен размер на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" съразмерно с притежаваните идеални части и 3. размерът на претендираните задължения.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Т., ул. „******“ №*.

Сградата е в режим на етажна собственост, по отношение на която се прилагат разпоредбите на ЗУЕС. С решение от проведено на 14.01.2023 г. Общо събрание на етажната собственост е прието събирането на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 10,00 лв. месечно за апартамент.

Решението е обявено на таблото за съобщения в етажната собственост, като е посочено, че събирането на вноските започва от м. януари 2023 г. и се извършва при управителя на етажната собственост Р. Г.. Посоченото решение на Общото събрание не е оспорено от ответницата и няма данни да е отменено по реда на чл.40 ЗУЕС, поради което същото обвързва собствениците в етажната собственост и поражда за тях установените с него задължения.

Неоснователно е възражението на ответницата, че не й е било предоставено копие от протокола от проведеното на 14.01.2023 г. общо събрание и че не е била уведомена за съществуването на задължението, след като е установен друг начин на оповестяване на решението чрез обявяването му на таблото. Самото неполучаване на копие от протокола не води до недействителност на решението на Общото събрание и не освобождава собственика от задължението, произтичащо от него. При това следва да се отчете и обстоятелството, че ответницата сама признава, че е оставяла 4 парични суми в плик на вратата на жилището на управителя Р.Г.. Това обстоятелство сочи, че ответницата е изпълнявала задълженията си към етажната собственост чрез предаване на дължимите суми именно на лицето, определено да ги събира.

От събраните по делото доказателства не се установява, а и не се твърди от ответницата, да е заплатила дължимите месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. април 2023 г. до м. април 2026 г., в общ размер на 188,73 € (за 2023 г. – 90,00 лв., равняващи се на 46,00 €; за 2024 г. – 120,00 лв., равняващи се на 61,36 €; за 2025 г. – 120,00 лв., равняващи се на 61,36 €; за 2026 г. – 20,00 €). Ето защо и към датата на предявяване на исковата молба вземането на ищеца е съществуващо, изискуемо и не е погасено чрез плащане. Предвид това предявеният иск за заплащане на горната сума се явява основателен и доказан.

Действително, данните по делото сочат, че изпратената до ответницата покана за доброволно изпълнение не е получена от нея. Този факт обаче не я освобождава от съществуващото задължение, което е възникнало по силата на взетото от Общото събрание решение за заплащане на месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“.

В писмените си становища ответницата е възразила срещу дължимостта на сумата с довода, че след завеждане на делото (на 08.06.2026 г.) е предложила плащане на управителя, който е отказал да го приеме, поради което е налице забава на кредитора по чл.95 ЗЗД.

Обстоятелството, че ответницата е предложила плащане, не е оспорено от управителя на етажната собственост и от процесуалния представител на ищеца, които сочат, че това се е случило, вероятно на 08.07.2026 г. Предвид депозираното от ответницата писмено становище вх. №1959/09.06.2026 г., в което същата сочи, че е предложила плащане предходния ден – 08.06.2026 г. съдът приема, че датата на която е предложено плащането е 08.06.2026 г., както сочи ответницата, а не 08.07.2026 г., както сочи ищецът. При така приетия за установен факт, съдът счита, че от 08.06.2026 г. е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД. Посочената разпоредба определя кога кредиторът е в забава, а това е, когато неоправдано не приеме предложеното от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Този факт обаче не води 5 до неоснователност на предявения иск. В чл.96 ЗЗД се уреждат последиците от забавата: когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.

Разпоредбата на чл.96 ЗЗД не свързва с кредиторската забава погасяване на главното задължение, а единствено освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава. Следователно правният ефект на кредиторската забава е насочен към последиците от неизпълнението, а не към самото съществуване на дълга. Ето защо основателността на възражението за забава на кредитора обосновава единствено правните последици на претендираната от ищеца лихва за забава върху дължимата сума от 188,73 €, представляваща дължими месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. април 2023 г. до м. април 2026 г., като лихвата за забава е дължима до датата, на която ответницата е предложила плащане – 08.06.2026 г.

Относно началния момент на дължимост на лихвата за забава съдът приема следното: С решение на Общото събрание на етажната собственост от 14.01.2023 г. е определена месечна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 10,00 лв. за всеки апартамент, като е посочено, че събирането на вноските започва от м. януари 2023 г. В решението не е определен конкретен ден или срок, в който всяка месечна вноска следва да бъде заплатена.