Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 234 от 13.06.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 332/2024
Вид
Решение № 234
Подписан
13.06.2024
В сила
03.07.2024
Състав
Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.145, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.6, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Благоевград, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илина В. Г.ева като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20241210200332 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К. И. С. с ЕГН ********** от гр. *** против Наказателно постановление № 24-1116-000062/26.01.2024г., издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200лв. за нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП.

С жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че жалбоподателят не е субект на санкционираното нарушение, тъй като не е придобивал собствеността върху описания в НП автомобил, който бил собственост на „Ким Ауто 1“ ООД, чийто предмет на дейност включвал и внос, износ и търговия с леки тежкотоварни МПС.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП и се претендират направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв.М., който поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което иска потвърждаване на наказателното постановление и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2023 г. жалбоподателят подал Заявление за регистрация на л.а Форд Фокус с рама № 1FADP3F22FL261439 с временен регистрационен номер 563М245.

След проверка на подадените документи за регистрация, било установено че не е спазен предвиденият със ЗДвП едномесечен срок за регистрация на автомобила, 1 считано от датата на придобиване на МПС.

При така направените констатации, свидетелят П. приел, че е извършено нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП, поради което на същата дата съставил срещу С. фиш серия GT № 2391526, с който му е наложена глоба в размер на 200 лв.

Фиш серия GT № 2391526 е връчен на жалбоподателя на 24.11.2023 г.

Поради подадено от жалбоподателя възражение срещу фиш серия GT № 2391526, на 11.01.2024 г., П. в присъствието на М. М. - свидетел при съставянето на акта, съставил срещу жалбоподателя АУАН сер. GA № 982793 за извършено нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя на същата дата, който го подписал, без да обективира възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН № № серия GA № 982793/11.01.2024 г. е издадено обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 12.02.2024 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Д. П. и М. М., и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: актуално състояние на фирма „КИМ Ауто 1“ ООД по справка от търговски регистър, копие от фиш серия GT № 2391526, копие от талон за собственост на лекия автомобил, наказателно постановление № 24-1116-000062, акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 982793, докладна записка рег. № 116р-545/16.01.2024 г., обяснение от К.

С. с УРИ 111000-48/03.01.2024 г., докладна записка с рег. № 1116р-11163/21.12.2023 г., писмо от ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ с УРИ № 111600-21747/2023 г., копие от пощенски плик с УРИ 111600-22418, заявление за първоначална регистрация на ПС с № 231116041381, протокол с № 165/2023 г., протокол за преглед за техническа изправност на ППС с № 231116015022 към заявление № 231116041381, формуляр за получаващо митническо учреждение, копие от сертифициран талон с № 90123936704, фактура от 09.05.2023 г., удостоверение с № 0111841/24/11/2023 г., удостоверение за одобряване на ППС С № B043625/04.10.2023 г., удостоверение за първоначална проверка на уредба за ВНГ или СПГ с № 33884866 – разрешение № 1673/1 от 24.11.2023 г., документ за продажба от 13.07.2023 г., по фактура № 71323, фактура № 71323, заявление № 231116041381 от сектор „Пътна полиция“, докладна записка с рег.

№ 1116р[1]11163/23.12.2023 г., копие на електронен фиш Серия GA № 2391526, копие на малък талон за ППС с № 013546327, заповед с № 812з-1632/02.12.2021 г., справка за нарушител, бял пощенски плик с УРИ 1116-00-3779-3774-3750 .

При установяване на фактите по делото, районният съд се довери на показанията на полицейските служители, като съобрази липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото, последователността и непротиворечивостта на показанията им и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

От свидетелските показания и писмените документи се установят обстоятелства около извършената проверка, направените при нея констатации, както и процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 12.02.2024 г., а жалбата е от 2

23.02.2024 г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи .

Съгласно т.2.2 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР – на територията на областта имат право да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

На следващо място, АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма при спазване на установения ред за връчване и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното НП за незаконосъобразно предвид други допуснати в хода на проведеното административнонаказателно производство нарушения.

С оглед характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие неизпълнение на задължението от страна на приобретателя на пътно превозно средство в срок до един месец, считано от придобиване на собствеността да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на регламентирания едномесечен срок.

Съгласно чл. 145, ал.2 ЗДвП разпоредбата на ал. 2 се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.

С разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях /Наредба I-45 от 24.03.2000 г. / моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

В случая в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят за времето от 17.07.2023 г. до 18.08.2023 г. в качеството си на собственик не е представил придобитото от него МПС в срока за регистрация, видно от митническа декларация LNR230000207344529H9610818/20230717, като С. е в нарушение от 18.08.2023 г.

От приложената по делото фактура /л. 32-33 /се установява, че „Ким Ауто1“ ЕООД е придобило собствеността върху автомобила на 13.07.2023 г., а съгласно митническата декларация вносът на автомобила е оформен на 17.07.2023 г., поради което приобретателят на основание чл. 3, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е бил длъжен в срок до 17.07.2023 г. да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация, като нарушението следва да се счита за извършено на датата, следваща изтичането на едномесечния срок от оформянето на вноса – 18.07.2023г., 3 която дата е коректно посочената като дата на нарушението в АУАН и НП.

Доказателствата по делото установяват обаче, че адресат на установеното с чл.3, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е бил „Ким Ауто1“ ООД.

Административнонаказващият орган при наличие на доказателства, установяващи нарушение на цитираната разпоредба е следвало да наложи имуществена санкция на юридическото лице, придобило собствеността върху автомобила, а не да санкционира с наложената глоба жалбоподателя С., независимо, че последният е управител на търговското дружество.

Изложените съображения обуславят извод за основателност на жалбата и отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление.

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на разноски в размер на 500,00 лева, представляващи заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, изискващи специални процесуални усилия за поддържане на защитната теза.

Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция.

Районният съд намира, че дължимите се в случая разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по изложените съображения за фактическата и правна сложност на делото, като се отчете предметът на делото, видът на наложеното наказание, броят на проведените открити съдебни заседания, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. следва да бъдат редуцирани на 400 лева.

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т.1 ЗАНН Районен съдБлагоевград, НО, 7-ми състав.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1116-000062/26.01.2024г., издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на К. И. С. с ЕГН ********** от гр. *** на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200лв. за нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК ОДМВР Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на К. И. С. с ЕГН ********** от гр. *** сума в размер на 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.