Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3254 от 16.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6036/2021
Вид
Решение № 3254
Подписан
16.11.2022
В сила
16.11.2022
Състав
Здравка Иванова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Теодора Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3254 гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора Иванова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20211100506036 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 20044580 от 16.02.2021 г. по гр. дело № 43399/2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 160 състав, съдът е осъдил ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да заплати в полза на „ДЗИ - О.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от 369,44 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка

„Каско+” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 17.09.2019 г., в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Хаджи Мано Стоянов“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /09.09.2020 г./ до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за разликата над уважения размер от 369,44 лева до пълния предявен размер от 850,43 лева.

Със същото решение ЗАД „А.Б.” АД е осъдено да заплати в полза на „ДЗИ - О.з.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 249,79 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от иска, а „ДЗИ - О.з.” ЕАД е осъдено да заплати в полза на ответника ЗАД „А.Б.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 330,87 1 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „ДЗИ О.з.” ЕАД, който го обжалва в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ за сумата до пълния предявен размер от 850,43 лв., при твърдения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. По-конкретно поддържа, че ответникът оспорва единствено иска по размер, като от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ се е установило, че за част от щетите е възможно да бъдат получени при такъв удар. На следващо място заявява, че не са точни изчисленията за сумите за части и монтаж, а от там и размера на сумата за обезщетение. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявеният иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЗАД „А.Б.” АД, оспорва въззивната жалба в писмен отговор от 05.05.2021 г. По-конкретно поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, а възраженията на ищеца неоснователни и недоказани. Искането към въззивната инстанция е решението да се потвърди.

Претендира разноски и адв. възнаграждение.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, 2 поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ за сумата от 850,43 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско+” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 17.09.2019 г., в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Хаджи Мано Стоянов“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /09.09.2020 г./ до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Самият застрахован разполага срещу прекия причинител на вредата с иск по чл. 45 ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С определение от 12.11.2020 г. на СРС, 160 състав са признати за безспорни следните обстоятелства: че на 17.09.2019 г. в гр. София, на бул.

„Ломско шосе“ и ул. „Хаджи Мано Стоянов“, между лек автомобил „Тойота“ peг. № **** и лек автомобил „Ауди А3“, peг. № **** е реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил „Ауди А3“, peг. № ****; че щетите са причинени от водач на лек автомобил „Тойота“ peг. № ****; че към датата на реализиране на процесното ПТП /17.09.2019 г./ за на лек автомобил „Ауди А3“, peг. № **** е била сключена застраховка „Каско+“ по застрахователна полица № 440119220009998; че към датата на реализиране на процесното ПТП /17.09.2019 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Тойота“ peг. № **** е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ в размер на 2 449,94 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15,00 лева; както и че ответникът е заплатил по предявената регресна претенция сумата от 1 614,51 лева в полза на ищцовото дружество.

От изслушаната пред първоинстанционния съд САТЕ се установява механизма на ПТП, а именно: на 17.09.2019 г., около 15:10 часа, лек автомобил „Тойота Ленд Крузър“, peг. № **** се движи по ул. X. М. Стоянов, в гр. София, с посока на движение от ул. Княз Иван Кулин към ул. Екзарх 3

Йосиф и на кръстовището с бул. Ломско шосе, при наличие на пътен знак Б-1, водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Ауди А3“, peг. № ****.

От заключението на вещото лице се установява също, че в приложените по делото възлагателно писмо от „ДЗИ - О.з.“ ЕАД и калкулация на щетите, са калкулирани детайли, които не се намират в причинно-следствена връзка със събитието, а именно: преден десен калник, предна дясна врата, лайсна предна дясна врата, панел заден десен (калник), лайсна заден десен калник, облицовка PVC праг десен задна част и боя на предна броня.

Установява се още, че в представената калкулация за отремонтиране на щетата е отразен детайл за подмяна - облицовка ляво предно отделение за колело, който не е описан в представения от ищеца опис на уврежданията, респективно не следва да бъде включен при определянето на сумата, необходима за възстановяването на щетите по лек автомобил „Ауди А3“, peг.

№ ****.

Вещото лице е посочило също, че от представените по делото документи и снимков материал не се установява увреждане на преден десен калник, следователно същият не е увреден в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Вещото лице е посочило още, че предвид липсата на данни по делото, след първоначалния удар, да е настъпило отклонение и повторен удар отдясно на процесното МПС лек автомобил „Ауди А3“, peг. № ****, то уврежданията от дясната страна не се намират в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.

Разпитан в открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2021 г., вещото лице заявило, че по отношение на уврежданията от дясната страна на увредения при процесното ПТП автомобил - фар десен, панта преден капак дясна, рог преден десен и основа преден десен калник, когато се деформира отляво предна лява част на автомобила изместването на детайлите можело да доведе до увреждане на горепосочените детайли /фар десен, панта преден капак дясна, рог преден десен и основа преден десен калник/. Посочило е също така и, че като вид и характер горепосочените уврежданията могат да бъдат получени, но могат да имат и друг характер, като предвид обстоятелството, че по делото е представен неясен снимков материал, не може да се установи с категоричност, дали са получени при процесното произшествие или по друг начин.

Според вещото лице сумата необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди А3“, peг. № ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2 647,45 лева, в която сума е включена и стойността за възстановяване на детайлите фар десен, панта преден капак дясна, рог преден десен и основа преден десен калник.

Спорния въпрос по делото е дали всички описани в описзаключението на ищеца щети по лек автомобил „Ауди А3“, peг. № **** 4 са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 17.09.2019 г., както и дали изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на размера необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил „Ауди А3“, peг.

№ **** в резултат на процесното ПТП.

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действително, деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

Съгласно неоспореното от страните заключение на САТЕ вещото лице е заявило, че не може да се установи с категоричност, дали детайлите фар десен, панта преден капак дясна, рог преден десен и основа преден десен калник са получени при процесното ПТП или по друг начин, поради което и правилно първостепенния съд е преценил, че в сумата, необходима за възстановяване на щетите по процесното МПС, в резултат на процесното ПТП, не следва да се включва стойността за възстановяване на горепосочените детайли, които са на стойност 678,50 лева, от които 343,70 лева за стойността на нови части и 334,80 лева за труд.

Действително вещото лице е посочило в открито съдебно заседание, че горепосочените увреждания може да са получени при процесното ПТП, но същевременно от представените по делото доказателства /вкл. снимков материал/, не можело да се установи по категоричен начин дали щетите по детайлите описани по-горе в дясната част на автомобила са получени при процесното произшествие или по друг начин.