Решение № 161 от 24.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бургас, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева С.а

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора В. Ат. Г. като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева С.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601290 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 8 от 22.08.2023 г., постановена по НОХД № 150/2023г., Районен съд – гр.Средец е признал подсъдимия Я. Е. Д., ЕГН ********** за виновен в това, че на 20/21.11.22г. в с.Дюлево, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот отнел от владението на С. С. движими вещи всички общо на стойност 112.70лв., без нейното съгласие , с намерение противозаконно да ги присвои. Приел квалификацията посочена от прокурора в обвинителния акт и поради това, на основание чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание от 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил с изпитателен срок от 3 години. Осъдил го да заплати сторените на досъдебното производство разноски по делото, в полза на ОДМВР-Бургас.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия , чрез защитника му – адв. К. К. от АК – Бургас, като неправилна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила , а наред с това и несправедлива в 1 частта относно наказанието. Иска се , същата да бъде отменена и бъде постановена нова, с която В. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение в престъпление, като за правонарушението му се наложи административно наказание по чл.218б от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият жалбоподател се явява лично и със защитника си – адв.К.. Последният поддържа въззивната жалба, като настоява, че неправилно е прието от СрРС да е налице изкъртване на халките на катинара, за което липсват доказателства по делото, като не се сочи според обвинението и да е ползвано техническо средство, каквото би било нужно за постигне на този резултат. Настоява за преквалификация на деянието като маловажен случай на кражба/ чл.194, ал.3 от НК/, която поради незначителния размер на вредите се явява и малозначително деяние, следователно не съставлява престъпление. Затова, при наличие на предпоставките по чл.218б от НК пледира, подсъдимия Д. да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление и за деянието му се наложи административно наказание глоба. Алтернативно, ако въззивтата инстанция приеме, че се касае за деяние с достатъчно висока обществeна опасност , да обоснове ангажирането на наказателната отговорност на дееца, то да се приеме, че е налице доброволно възстановяване на отнетото и да се преквалифицира извършеното по привилегирования състав на чл.197, т.3 от НК . Изразява също несъгласие и с оценката на първата инстанция на стореното от подсъдимия, като проява на особена дързост , поради извършването на деянието в тъмната част на денонощието, след употреба на алкохол и като отегчаващо обстоятелство наказването за което е реабилитиран.

Подсъдимият се присъединява към позицията на защитата си.

В дадената му последна дума, подсъдимият Д. отново моли за уважаване на жалбата.

Представителят на Бургаската окръжна прокуратура пледира за потвърждаване на атакуваната първоинстанционна присъда. Счита, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно възприетата фактическа обстановка, съответстваща на събрания по делото доказателствен материал, направил е правилен извод за съставомерността на извършеното деяние и за авторството на деянието. Намира, че наложеното наказание е правилно определено.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Подсъдимият Я. Е. Д. е на ******

2

Работел като овчар в животновъдна ферма край с.Д. и живеел в стопанския двор на фермата. В близост до къшлата в западния край на селото се намирала къщата на свидетелката С. С., в чийто двор имало изградена пристройка , в която съхранявала буркани с консервирани храни и селскостопански инвентар. През нощта на 20 срещу 21 ноември на 2022г. подсъдимият Д. употребил алкохол. Познавал района и решил да извърши кражба на хранителни продукти от там. В изпълнение на тези намерения, той влязъл в двора, извадил халките на които бил закачен катинара от дървената врата, след което влязъл вътре в пристройката. От там взел пластмасова касетка, алуминиева тавичка, пластмасова кофа, метално казанче , 22броя различни стъклени буркани със зимнина и 15кг. картофи, всичко на обща стойност 112,70лв.

Занесъл ги и ги прибрал в къшлата. На следващата сутрин, по сигнал от св.С., на място дошли полицейските служители-свидетелите Н. и И.инспектори в РУ-Средец. Те посетили стопанския двор и след като го запитали, подсъдимият Д. признал за извършената кражба и незабавно предал всички отнети вещи.

Производството пред първата инстанция било проведено по реда на глава двадесет и седма, в диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, с признание на фактите и съгласие да не се събират доказателства за тях, като се оспорва единствено правната квалификация на деянието.

Описаните обстоятелства първостепенния съд извел от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – самопризнанието на подсъдимия, показанията на свидетелите С. С., Н. Н. и И. И., от заключението по изготвената по делото оценителна експертиза, протоколът за доброволно предаване и снимковия материал към него, справката за съдимост на подсъдимия.

Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от въззивната инстанция.

Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, с признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителният акт. В този смисъл не следва да се обсъжда възражението на защитата за приемане на различни обстоятелства досежно механизма на извършване на деянието посредством изкъртване халките за катинара, закрепени за вратата на 3 стопанската постройка, от която са отнети инкриминираните вещи.

Респективно неоснователно е искането за преквалифициране на деянието в такова по чл.194, ал.1 от НК, щом е налице квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.3 от НК.

Първоинстанционният съд е подложил доказателства на задълбочен и подробен анализ. събраните по делото

Правилно е обсъдено признанието на подсъдимия за намерението за кражба, времето и мястото на неговата реализация, съпоставено с веществените доказателства и показанията на пострадалата С., както и сведенията изнесени от полицейските служители посетили на място къщата на С., които преразказват споделеното им от пострадалия. Независимо от липсата на документирано с огледен протокол и снимков материал на състоянието на вратата и халките непосредствено след извършване на инкриминираното деяние, общото посочване , че са били изкъртени е признато от подсъдимия, което прави недопустимо приемането на обстоятелства различни от потвърдените от него и послужили за разглеждането на делото по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от НПК.

Същевременно, неоснователно е отхвърлено искането на защитата, доброволното връщане на предмета на кражбата и признанието за стореното непосредствено след извършването му, да бъдат приети като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Няма съмнение, че още на сутринта след осъществяване на инкриминираното деяние, при посещението на полицейските служители в къшлата при подсъдимия, последният е разказал всичко за извършеното от него предната вечер и предал по своя воля отнетото.

С тези свои действия Д. е съдействал за разкрИ.е на обективната истина по делото и няма причина това обстоятелство да не бъде отчетено в негова полза.

Даден е надлежен отговор от СрРС и на искането за оправдаване на подсъдимия, при предпоставките на чл.218б от НК, основаващо се на ниския размер на предмета на кражбата, оставено без уважение поради невключването на хипотезата визирана в чл.195, т.3 от НК сред тези за които изрично е предвидено приложимостта на наказване по административен ред, поради ниска стойност на вредите.

В останалата част , по отношение на фактите относно времето, мястото 4 и начина на извършване на деянието, настоящият съдебен състав споделя разсъжденията и изводите на СрРС.

С оглед така изложеното, с направените уточнения, настоящият въззивен съдебен състав намира, че жалбата е частично основателна.

Така приетата за установена фактическа обстановка, сочи на осъществен състав на престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3 , вр. чл.194, ал.1 от НК , за това, че на 20/21 ноември 2022г. в с.Дюлево, общ.Средец,от стопанска постройка в двора на къщата на С. С., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот-изкъртване на халки на катинар за заключване на дървена врата, отнел от владението на С. Ц. С. а движими вещи на обща стойност 112.70лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия Д. против чуждото правото на собственост. По делото по безспорен начин е установено, че подсъдимият е отнел фактическата власт на владелеца на чуждите нему вещи и е наложил своя. Налице е и прекият умисъл за своене на същите. Деецът е съзнавал и квалифициращия признак по т.3 на ал.1 от чл.195 от НК, относно механизма на извършване на кражбата.

При определяне на наказанието, първостепенният съд е взел предвид, че подсъдимият е реабилитиран и стойността на отнетото е ниска.

Същевременно приел като отегчаващо обстоятелство наличието на осъждане на пробация , от изпълнение на което наказание не са изтекли пет години. Така също, че извършеното е след употреба на алкохол, в тъмната част на денонощието, и посредством изкъртването на халките на катинара от дървената врата , сочещи според него за проявена дързост и настойчивост.

Приел е и затова, че личната обществената опасност на подсъдимия не е твърде ниска. При тези обстоятелства съдът е определил наказание при приложението на чл.54 от НК, лишаване от свобода за срок от 1 година, което на основание чл.58а от НК редуцирал до 8 месеца, като отложил изпълнението със срок от 3 години.

Настоящият въззивен състав не споделя в цялост изводите на първата инстанция досежно вида и размера на наказанието, които търпят промяна и поради новоприетата квалификация на деянието. Въззивната инстанция на първо място приема, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на 5 подсъдимия Д. обстоятелства- направено самопризнание, съдействие за разкрИ.е на обективната истина по делото, изключително ниската стойност на отнетото, добро процесуално поведение, трудовата му ангажираност , изразените съжаление и разкаяние за стореното . Възстановяването на щетата не следва да се отчита повторно като смекчващо обстоятелство, тъй като е признак от привилегирования състав състава на чл.197, т.3 от НК, който е приложим в случая. За него се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода. Наистина Д. е осъден на пробация за други две кражби, но наказанието е изтърпяно и за тях той е бил реабилитиран. Така също, според признанието, кражбата е осъществена посредством изкъртване на халките за катинара на дървената врата на пристройката. Тези две обстоятелства обаче не завишават обществената опасност на деянието до степен да изключат извода, че наказанието лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко за извършеното. Видно е, че в рамките на повече от 5 години от предходното деяние /на 31.05.17г./ до настоящото проявление няма данни за други обществено опасни прояви на подсъдимия Д.. Наказанието пробация, в мерките и сроковете определени му като общо най-тежко по размер наказание не са били достатъчни за пълното поправяне на личността, но са го възпирали да извърши друго такова користно престъпление. Затова и на основание чл.55, ал.1, т.2 от НК, наложеното от СрРС лишаване от свобода следва да се замени с пробация, но с по-дълъг срок, при пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на по 200часа годишно за две поредни години.

Разпечатката съдържа 37 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62154d92-97da-4fe7-a199-649277a85b27