Решение № 463 от 15.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Перник, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720104354 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 23.08.2024 г., от „Банка ДСК“ АД срещу А. Ц. В., с която с предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ АД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че при реда и условията на Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. и общите условия към него, сключен между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор, и Л. С. А., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 4 200 лева. Сочи, че на 25.05.2015 г. сумите по договора за кредит са усвоени в цялост от кредополучателя при условията на чл. 4 от Договора за кредит.

Твърди, че кредитополучателят е починал на 04.03.2017 г., като съгласно удостоверение за наследници с изх. № 3596/12.06.2019 г. негов единствен наследник по закон от първи ред е ответника А. Ц. В.. Изложени са доводи, че ответника е приел наследството на наследодателя-кредитополучател по процесния договор по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН чрез извършване на разпоредителни сделки с имуществени права, включени в наследствената маса, поради което и съгласно чл. 60. ал. 1 ЗН отговаря за задълженията, с които наследството е обременено, в това число и за изпълнението на произтичащите от процесния договор за кредит задължения. Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да плати на ищеца следните суми: 2 541,48 лв. - изискуема и непогасена главница по процесния договор за кредит за периода 18.03.2017 г. – 18.05.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 25.07.2024 г. -датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на вземането, 530,59 лв.

1

— договорна възнаградителна лихва, начислена на основание чл. 8 от договора за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. за периода от 18.03.2017 г - 24.05.2019 г., 253,85 лв. – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, начислена на основание чл. 19.1 от Общите условия към договор за кредит за периода от 18.03.2017 г. - 24.05.2019 г., 1 400,50 лв. – обезщетение за забава, начислено след датата на изискуемост, за периода от 25.05.2019 г. - 24.07.2024 г., 160 лв. – заемни такси и разноски, от които: 120.00 лв. - такса, начислена на основание чл. 15 от договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. във връзка с чл. 5 от Приложение № 3 „Такси по кредити за текущо потребление към договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г., и 40.00 лв. - съдебни разноски, начислени на основание чл. 21 от общите условия към договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. Претендира разноски.

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор.

В проведените по делото открити съдебния заседания и в депозирана писмена защита от 30.04.2025 г. ответникът оспорва като неоснователни предявените искове.

Излага доводи, че по делото не е доказано наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между праводателя на ответника и ищеца по посочения в исковата молба договор за кредит. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че с ищеца с протокол от 2021 г. признава като платено задължението на Л. А. към банката, което твърди да е видно от данните по делото и заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседания ищецът поддържа заявеното становище за основателност на предявените осъдителни искове, съобразно което прави искане да бъдат уважени.

След като се запозна с материалите по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, представлявана от В. Н. К. – Мениджър на Финансов център, и Л. С. А., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, наричан за краткост „Договора“, по силата на който страните са уговорили кредитора да отпусне на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 4 200 лв. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 48 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване, като е предвидено кредита да бъде усвоен в срок до 22.06.2015 г. чрез разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя. Посочената падежна дата за издължаване на месечните вноски в чл. 7 е 18-то число на месеца. Последната погасителна вноска е на 25.05.2019 г., съобразно договорения срок. Броя на месечните погасителни вноски е 48, от които 47 в размер на по 108,88 лв. и последна вноска в размер на 81,80 лв. В чл. 8 е уговорено, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 10.5 % годишно, формиран на стойност 6месечен SOFIBOR/EURIBOR 1.181 % и фиксирана преференциална надбавка в размер на 9.319 % при изпълнение на Условията по програма Промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог за вземания за пенсия, заедно със залог за вземане по сметка. Уговорен е и максимален размер, до който може да достигне лихвения процент, както и минимален такъв – 8,319 %. В чл. 9 е посочено, че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 12,37 %, като същият може да бъде променян при предпоставките, предвидени в приложимите Общи условия, които съгласно чл. 12 от договора са предоставени на кредитополучателя преди неговото 2 сключване. В чл. 14 е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента /Приложение № 3/, които кредитополучателят заявява, че е получил и е приел с подписването на договора. В чл. 15 е уговорено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента.

Приложимите Общи условия към договора за кредит са подписани от кредитополучателя /л. 9 и сл./. Съгласно чл. 19, ал. 1 от тях, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Предвидено е, че ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. В чл. 21 е предвидено, че таксите за принудително събиране на вземането, платени от кредитора, са за сметка на кредитополучателя и с тях се увеличава размера на дълга. По делото са представени и подписани от длъжника екземпляри от погасителния план към процесния договор за кредит и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента /Приложение № 3/.

Между страните не е спорно и от представеното удостоверение с изх. № 3596/12.06.2019 г. /л. 27/, издадено от Община Перник, за наследници на Л. С. А., ЕГН **********, починала на 04.03.2017 г., се установява, че ответницата е нейн единствен наследник по закон – дъщеря.

По делото са приети неоспорени от страните заключения на съдебно-счетоводна експертиза и допълнително заключение към нея, които съдът кредитира като компетено и обетивно изготвени и от които приема за установено следното: по Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. е открита заемна сметка с №11/22669423 с титуляр Л. С. А. и са извършени плащания на месечни вноски за погасяване на кредита в общ размер на 2 284,93 лева, подробно описани в табличен вид в заключението, като заемната сума е усвоена от кредитополучателя на 25.05.2015 г. по банкова сметка. Последно направената погасителна месечна вноска е на 13.04.2017 г. от разплащателна сметка с титуляр Л. С. А.. Вещото лице е посочило, че непогасената част от кредита към 25.07.2024 г. е в размер на 4799,88 лева, от които неплатена главница в размер на 2 541,48 лева, неплатени вноски с падежи от 18.03.2017 г. до25.05.2019 г., неплатена договорна лихва съгласно чл.8 от ДПК в размер на 278,05 лева за периода от 18.03.2017г. до 24.05.2019г., неплатена обезщетение за забава съгласно чл. 19 т. 1 от ОУ в размер на 556,97 лв. за периода от 18.03.2017г. до 24.05.2019 г., изчислено върху неплатена част от главница по падежирали вноски, неплатено обезщетение за забава съгласно чл. 19, т. 2 от ОУ в размер на 1 432,43 лв. за периода от 25.05.2019г. до 24.07.2024 г., изчислено върху неплатена част от главница по падежирали вноски.

Районен съд - Перник, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Предмет на делото са предявени от „Банка ДСК“ АД срещу А. Ц. В., в качеството на наследник на Л. С. А., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на предявените осъдителни искове в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, 3 кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по посочения в исковата молба Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г., с параметри, посочените в исковата молба, 2) валидни договорни клаузи, въз основа на които е уговорено плащане на възнаградителна лихва, лихвена надбавка за забава и такси в претендираните размери и на соченото от ищеца основание, и 3) настъпване на изискуемост на претендираните вземания.

В доказателствена тежест на ответника, при доказване на горепосочените факти, е да докаже погасяване на претендираните суми.

Между страните не е спорно и от представеното удостоверение с изх. № 3596/12.06.2019 г. /л. 27/, издадено от Община Перник, за наследници на Л. С. А., ЕГН **********, починала на 04.03.2017 г., се установява, че ответницата е нейн единствен наследник по закон - дъщеря.

От събраните по делото писмени доказателства – договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. /л. 5/, Общи условия за представяне на кредити за текущо потребление /л. 9 и сл./, погасителен план и ГПР към договора за кредит от 22.05.2015 г. /л. 15 и сл./, подписани от Л. С. А., както и от неоспорените и приети по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 153 и сл./ и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 215 и сл./, които кредитира като обективно и компетентно изготвени, съдът приема за безспорно доказано по делото, че между ищеца и праводателя на ответника – Л. А.а, е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. с посочените в исковата молба параметри. Извод в тази насока следва от обстоятелството, че договора за кредит и приложенията към него са подписани от Л.

С. А., като положените от нейно име подписи не са оспорени от ответника, както и от констатацията на вещото лице, извършена въз основа на проверка на материалите по делото и в счетоводството на ищеца, че по процесния договор за текущо потребление от 22.05.2015 г. е открита заемна сметка с № 11/22669423 с титуляр Л. С. А.

/наследодателя на ответника/, като заемната сума е усвоена по нейна банкова сметка на 25.05.2015 г., включително и че кредитополучателят е извършвал плащания за погасяване на вноски по кредита до началото на 2017 г.