Решение № 522 от 01.06.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 283/2022
- Вид
- Решение № 522
- Подписан
- 01.06.2022
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Кристиян Антониев Попов, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.301 · Наказателен кодекс
- чл.302 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 522 гр. Бургас, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100500283 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Богомила Колева — прокурор в Районна прокуратура – Бургас, срещу Решение № 1328/08.11.2021 г. по гр.д. № 4579/2021 г. по описа на БРС, с което е уважен частично предявеният иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 45 ЗЗД и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е.С.П., родена на **.**.19**г., от гр.***, сумата от 4 000 лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.
321, ал. 3, т.2 вр. ал.2 НК, за което наказателното производство било прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.12.2017г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за горницата над 4000 лв. до целия претендиран размер от 11000 представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за горницата над 500 лв. до целия претендиран размер от 4000 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата. Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е.Т. П. и сумата от 500, 00 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата от 483, 00 лева разноски по делото.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на поставеното 1 първоинстанционно решение в обжалваната част, поради необоснованост.
Неправилно в съдебния акт било прието, че от събраните по делото доказателства следва безспорният извод за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, неудобство, стрес, унижение, притеснение и несигурност. При преценката на дадените от свидетелите С.К. и Н.П. – Б. показания е следвало да се отчете тяхната евентуалната предубеденост и заинтересованост от благоприятен за ищцата изход от процеса. Отношенията, в които свидетелите се намирали с ищцата по делото, предпоставяли стремеж към депозиране на показания в полза на ищцовата страна, съответно и известна пристрастност при интерпретиране на подлежащите на доказване факти. Поради това не били доказани претърпените от ищцата вреди и техния размер. Твърди, че присъденото обезщетение не съответства на критериите по чл. 52 ЗЗД, на социалноикономическите условия на живот в страната за периода и с факта, че разследването е протекло в разумни срокове и привличането на ищцата в качеството на обвиняема е станало при наличие на предпоставките на чл.219 НПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявеният иск. В условията на евентуалност моли за намаляване на присъденото обезщетение.
Въззивна жалба е подадена и от Е.С.П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.*** ул.*** № **, против същото решение, в частта с която е отхвърлен иска за горницата над 4000 лв. до целия претендиран размер от 11000 представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за горницата над 500 лв. до целия претендиран размер от 4000 лв., обезщетение за имуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т.2 вр. ал.2 НК, за което наказателното производство било прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законна лихва върху главницата.
Изложени са съображения, че обезщетението не е определено съобразно критериите в чл. 52 ЗЗД и практиката ВКС и ВС по приложението им, като се претендира увеличаване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се наличието на имуществени вреди в размер на 4000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по досъдебното производство.
Преписи от двете въззивни жалби са разменени между страните по делото, като отговор на въззивна жалба не е подаден нито от въззивникаищец, нито от въззивника-ответник.
Въззивните жалби са допустими, подадени в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
Съобразно приетите за разглеждане в едно производство въззивни жалби, предмет на въззивна проверка се явява първоинстанционното решение в цялост.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
2
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Е.С.П. против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата от 11000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр.с ал. 2 НК, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2017г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК – участие в организирана престъпна група, считано от 03.11.2016г. Досъдебното производство против нея е прекратено през 2017г. От неоснователно повдигнатото обвинение ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, страх и безпокойство, че ще бъде осъдена за деяние, което не е извършила. Принудена била да понесе срама от случващото се с оглед на медийното отразяване на досъдебното производство, изпитвала неудобство и смущение от повдигнатото й обвинение.
Ответната прокуратура е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска. Намира претенцията за вреди за недоказана, тъй като не са представени доказателства за претърпени притеснения и стрес, както и че е налице връзка между тези вреди и воденото досъдебно производство.
Обезщетението за неимуществени вреди е завишено значително по размер, като ищцата не е била задържана, а е била с МНО “гаранция“ от 3000 лева.
Самото производство е приключило през декември 2017г., а е можело да приключи и по-рано, ако постановлението за прекратяване не било отменено от съда. Оспорва се по размер и обезщетението за имуществени вреди, прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
За да се произнесе по основателността на въззивните жалби, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат преразглеждането им.
Спорен в настоящото въззиивно производство е въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и дали то е правилно определено от първоинстанционния съд, съобразно критериите заложени от практиката по приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД. Спорен е също и размерът от претърпените имуществени вреди, изразяващи се в платени адвокатски хонорари за правна защита по прекратеното досъдебно производство.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по 3 делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и към която препраща.
Установява се от събраните доказателства, че с постановление от 03.11.2016г. ищцата е привлечена като обвиняем в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 НК, за това че в периода от края на септември 2015г. до 01.11.2016г. в с. Лесово и в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице, а именно митнически инспектор при митнически пункт Лесово е участвала в ОПГ с цел да се вършат в страната престъпления по чл.301 и чл.302 НК, като групата е създадена с користна цел. На обвиняемата е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 3000 лева. С протоколно определение от 25.11.2016г. СпНС по НЧД № 3227/2016 г. е оставил без уважение искането на прокуратурата за отстраняване на П. от заеманата от нея длъжност. В хода на разследването, със заповед № 312/10.02.2017 г. на директор на Агенция Митници, ищцата е била дисциплинарно уволнена именно по повод на повдигнатото й обвинение за участие в ОПГ, като е прието, че така е нарушила Кодекса на поведение на митническия служител, Кодекса на поведение на служителите в държавната администрация и служебните си задължения. С постановление от 22.12.2017г.
Специализираната прокуратура е прекратила наказателното досъдебно производство по отношение на обвиняемата поради липса на доказателства за извършено престъпление и недоказаност на обвинението. Отменена е мярката за неотклонение – парична гаранция, както и забраната на обвиняемата да напуска пределите на страната/.
Доказани са твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение и че воденото наказателно производство е причинило изживяването на негативни емоции от ищцата, изразяващи се в емоционално разстройство, стрес, унижение, дискомфорт, страх от осъждане, притеснение, безсъние, несигурност. Тези вреди се установяват от разпитаните по делото свидетели. Св. К., която, заявява, че тя, ищцата и други колеги са били задържани на 01.11.2016г. при акция в митнически пункт Лесово. По време на арестуването били подложени на изключителен стрес. През периода на досъдебното производство Е. се променила, била много стресирана и притеснена какво ще се случи с нея и дали няма да загуби работата си. Отношението на началниците и колегите към нея се променило и те се настроили негативно към нея. Почнали да я оценяват с ниски оценки и накрая била уволнена. След уволнението ищцата била изключително разстроена и притеснена, понеже била без работа.
Наложило се да почне работа в друг град, за да се издържа. Била възстановена на работа след около година и половина, след като обвиненията към нея отпаднали. Установено е, че ищцата не била задържана повече от 24 часа. Когато двете се чували по телефона, ищцата плачела и гласът й треперел. Чувствала се виновна заради инсулта на майка си, причинен от притесненията заради делото. Св. Б., сестра на ищцата, е заявила, че ищцата е понесла доста тежко арестуването си и последвалото разследване. Загубила съня си и вярата в системата, разговорите с нея станали тежки и мъчителни.
Страхувала се, че може да я осъдят, без да е виновна. Репутацията й била 4 накърнена и някои познати спрели да й се обаждат.
В конкретния случай от тези показания, за които няма основание да не бъдат кредитирани, се установяват вида и обема на причинените на ищеца неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от него болки и страдания. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита предмета на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, общата му продължителност, с какъв интензитет са били действията по разследването с участието на подсъдимия, вкл. и взетите мерки на процесуална принуда, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В конкретния случай установено е по делото от фактическа страна, че на ищеца е повдигнато обвинение в извършено умишлено престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК, като наказателното производство е продължило в разумния срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС, като спрямо ищеца е приложена мярка за неотклонение – гаранция в размер на 3000 лв., и няма внесен в съда обвинителен акт. Районният съд обстойно и задълбочено е изследвал и съобразил всички посочени обстоятелства индивидуализиращи гражданската отговорност на държавата.
Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/621436d4-b3de-48e3-8f47-069d5571fe99