Решение № 21 от 01.02.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 846/2021
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 01.02.2023
- В сила
- 22.06.2023
- Състав
- Янко Венциславов Чавеев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 37 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 344 · Кодекс за застраховането
- чл. 344, ал. 1, изр. второ · Кодекс за застраховането
- чл. 345 · Кодекс за застраховането
- чл. 403, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 406 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 1-4 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 1-4 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 1-4 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 1-4 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 49 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ №26
№ 21 гр. С., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20211870100846 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЗАД „Б.В.И.Г.““ АД, гр. С. (понастоящем с наименование и дружествена форма „З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД) е предявило срещу А. „П.И.“, гр. С., иск за заплащане на сумата 314,81 лв., представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от трето увредено лице вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 4.1.2020 г. на път ІІІ-6206 близо до с. М., Община С., в чийто права ищецът встъпил с изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска (на 14.4.2021 г. пред С.Р.С. преди изпращане на делото на РС – С. по подсъдност) до окончателното й изплащане, както и сумата 4,02 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо в размер на законната лихва върху нея за периода от 27.2.2021 г. до 14.4.2021 г. Ищецът претендира и разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че за лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“ с рег. № Е .... МР с ищцовото дружество бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица № 4704191410001634, със срок на валидност от 12,00 ч. на 11.12.2019 г. до 23,59 ч. на 10.12.2020 г. На 4.1.2020 г. автомобилът бил управляван по път ІІІ-6206 и близо до с. М., Община С. същият попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътя, вследствие на което на 1 автомобила били причинени материални щети – били увредени предната лява кормилна щанга и предната лява лята джанта. По заявление на собственика на увреденото МПС при ищеца била образувана преписка по претенция № 51-02010-16/20 от 6.1.2020 г. за заплащане на застрахователно обезщетение за повредите по автомобила, причинени вследствие настъпването на това застрахователно събитие. С възлагателни писма от 8.1.2020 г. ремонтът на повредите по автомобила бил възложен на дружества, извършващи автосервизни услуги.
Щетите по автомобила били оценени на база цени и методика, прилагани от ищеца и представени фактури за ремонт в общ размер 314,81 лв. Част от тази сума, а именно сумата 216,40 лв. била платена на 29.1.2020 г. по банков път на едно от дружествата, на които бил възложен ремонтът, а останалата част в размер 98,41 лв. била платена на 11.8.2020 г. по банков път на другото такова дружество. С плащането на необходимите за ремонта суми, чийто сбор в случая формирал застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата. Ищецът изтъква, че с оглед обстоятелството, че ответникът стопанисва пътя на мястото, на което е настъпило пътно-транспортното произшествие, по силата на цитираните в исковата молба разпоредби на нормативни актове, ответникът следва да отговаря за вредите, настъпили вследствие неизпълнение на задължението му за поддържане на пътя.
Ищецът изпратил до ответника регресна покана за плащане на сумата по главницата, която била получена от ответника на 26.2.2021 г. До предявяване на иска ответникът не изпълнил задължението си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете изцяло по основание и размер и е изразил становище за тяхната неоснователност.
Твърди се в отговора на исковата молба, че от приложените към исковата молба доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, че вследствие на твърдяното пътнотранспортно произшествие (ПТП) са настъпили имуществени вреди, представляващи покрит риск по договора за имуществена застраховка, както и че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е наличието на необезопасено препятствие на пътя, за чието съществуване да отговаря ответникът. Изтъква се, че протоколът за ПТП не съдържа пълно и ясно описание на механизма на произшествието и на цялата пътна обстановка, свързана с неговото настъпване. Посочва се, че липсата на редица реквизити на протокола за ПТП го лишава от доказателствената сила на официален удостоверителен документ. Подробно се развиват съображения, че ликвидирането на щетата е извършено от ищеца в несъответствие с обявените от него общи условия на застрахователния договор.
Изтъква се и липса на предпоставките по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредата от водача на лекия автомобил, който е и негов собственик.
2
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. Р.
И., който поддържа исковете и в хода на устните състезания моли да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от пълномощника си юрк. Г.Н., който заявява, че поддържа становището по исковете, заявено с отговора на исковата молба. Излага и подробни съображения в писмено становище, постъпило по делото преди даване ход на устните състезания.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са на общо основание допустими и по същество са основателни.
Установява се от застрахователна полица № 4704191410001634, че на 2.12.2019 г. между ищеца и св. Н. М. - собственик на л. а. марка „Хонда“, модел „ЦР-В“, с рег. № Е .... МР, с рама № SHSRE67508U014495, е сключен договор за застраховка „Каско стандарт“ на това моторно превозно средство (МПС), при уговорено основно покритие „Пълно каско“ и допълнителни покрития „Помощ на пътя“ (асистанс) и „Доверен сервиз“, със срок на валидност на застраховката от 12,00 ч. на 11.12.2019 г. до 23,59 ч. на 10.12.2020 г. Видно е от представените по делото Общи условия на ищеца по застраховка „Каско стандарт“, че покритието „Пълно каско“ осигурява покритие и за щети от ПТП (Глава Втора „Покрити рискове и изключения“, клауза - „Пълно каско“).
Тези общи условия са променени за последен път с решение на УС на ищцовото дружество на 17.9.2018 г. Общодостъпни са в интернет общи условия на ищеца по същата застраховка
(напр. вж. https://devdiag558.blob.core.windows.net/documents/CSC_BULSTRAD_OU.PDF), от които е видно, че след 17.9.2018 г. първата следваща промяна на тези общи условия е извършена с решение на УС на ищцовото дружество от 21.4.2020 г. Следователно към датата на сключването на застрахователния договор (2.12.2019 г.), а и на настъпване на твърдяното застрахователното събитие (4.1.2020 г.) са били действащи именно общите условия на ищеца по тази застраховка, които са представени по делото – с последна промяна от 17.9.2018 г. Наред с това, видно е от застрахователната полица, че застрахованият собственик на МПС е удостоверил с подписа си своя декларация, че е получил общите условия, запознат е с тях и ги е приел. В такъв случай съгласно чл.
344, ал. 1, изр. второ от КЗ, във връзка с раздел „Общи положения“, т. ІІІ.2 от общите условия, те са неразделна част от застрахователния договор. Кодексът за застраховането не предявява изискване екземпляр от общите условия да е приподписан от застрахования, за да се считат общите условия като неразделна част от застрахователния договор. Разпоредбата на чл. 147а от Закона за защита на 3 потребителите би могла да обоснове евентуално възражение единствено на застрахования собственик на МПС в качеството му на потребител срещу застрахователя в качеството му търговец, че в техните отношения потребителят не е обвързан от общите условия, но не и възражение на трето лице, какъвто е ответникът в настоящото производство, че липсва основание застрахователят да покрие риска от ПТП. В тази връзка всички възражения на ответника, че по делото не се установява валидно сключване на застрахователен договор между ищеца и св. Н. М. във формата и с минимално необходимото съдържание, предписани от чл. 344 и чл. 345 от КЗ, са изцяло неоснователни.
На 4.1.2020 г., т. е. в периода на застрахователното покритие, св. М. управлявал собствения си л. а. „Хонда“ с рег. № Е .... МР, застрахован при ищеца по силата на гореобсъдения застрахователен договор, по път ІІІ-6206 в посока от к. к. „М.“ към гр.
С.. Непосредствено след като излязъл от с. М., Община С., в тъмната част от денонощието, на равен хоризонтален участък от този път, с твърдо асфалтово покритие, с двупосочно движение с по една лента във всяка посока, без маркировка и пътни знаци, предната лява гума на автомобила попаднала в необозначена и необезопасена дупка, намираща се около средата на пътното платно по широчината му.
Непосредствено след инцидента М. се опитал да продължи движението си с управляваното от него МПС, но установил, че то е станало неуправляемо. В резултат на попадането на предната лява гума на автомобила в дупката по него настъпили материални щети, изразяващи се в повреда на външния борд на джантата на предното ляво колело, както и на лявата кормилна щанга и двата й накрайника. На място пристигнал мл. автоконтрольор Й.А. - служител на РУ – С., който съставил протокол за ПТП № 1661388/4.1.2020 г., в който описал констатациите си.
Тези обстоятелства се установяват от детайлната и съвкупната преценка на посочения протокол за ПТП, приетото заключение на вещото лице инж. Л. П. по задача първа на назначената съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), устните разяснения на вещото лице пред съда при защитата на заключението му, както и показанията на св. Н. М., тъй като за тях тези доказателствени източници се намират във взаимна кореспонденция и не се опровергават от други доказателства.
Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице – служител на РУ - С. в кръга на службата му по установените форма и ред съгласно Наредба № Із-41/12.1.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информирането между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 8/2009 г.). Съгласно § 6, т. 27 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) „участник в пътнотранспортно произшествие“ е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Според тази обяснителна разпоредба участници в ПТП могат да бъдат само физически лица и този 4 извод се потвърждава от чл. 3, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 6, т. 4, чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „ж“ от Наредба № Із-41/2009 г. Ответникът е юридическо лице и не е участник в ПТП, поради което липсата на подпис на негов представител на протокола за ПТП не лишава този протокол от доказателствена сила, нито от доказателствена стойност за посочените в него обстоятелства.
С оглед разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК този протокол е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за изявленията пред длъжностното лице, което го е съставило, както и за извършените от него и пред него действия.
Изрично е посочено в протокола за ПТП, че той е съставен при посещение на мястото на ПТП от длъжностното лице - негов съставител. Съставителят на протокола е изготвил схема на ПТП, в която е отбелязал наличието на дупка, намираща се около средата на пътното платно по широчина, както и наличието на видимите към този момент щети по лек автомобил „Хонда“ с рег. № Е .... МР – липса на сходимост между предните две колела. Личното възприемане на всяко от тези обстоятелства е действие на съставителя на протокола, извършено в кръга на службата му.
Протоколът е съставен по образец – приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № Із41/2009 г. и предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец. По силата на чл. 4 от тази наредба и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата, при ПТП с материални щети, но без пострадали лица, органите на „Пътна полиция“ – МВР съставят протокол за ПТП по образец – приложение № 2, но нямат задължение да изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат размери на пътното платно, на пътните ленти, на установените по тях обекти (в конкретния случай – на дупката на пътя) и разстоянията между тях. Наред с това, в протокола е посочено, че са изготвени 6 снимки на мястото на ПТП. Следователно не може да се приеме, че при съставянето му е нарушен чл. 2, ал. 2 от Наредба № Із-41/2009 г. Съгласно чл. 2, ал. 3 от същата наредба тези снимки се предават на Гаранционния фонд и освен това се съхраняват в автоматизирана информационна система на МВР за срок до 3 месеца. Очевидно е, че този срок е отдавна изтекъл преди предявяване на иска, но дори да се приеме, че те се съхраняват от Гаранционния фонд, ищецът не е отправил до съда надлежно доказателствено искане за събирането им от тази институция.
Разпечатката съдържа 31 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6212a1d8-cab0-4307-9e29-03fedf386be5