Решение № 440 от 07.04.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 258/2023
- Вид
- Решение № 440
- Подписан
- 07.04.2023
- В сила
- 28.03.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, МАЯ НЕДКОВА, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.270 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1 · Закон за административно-териториалното устройство на Република България
- чл. 3, ал. 4 · Закон за административно-териториалното устройство на Република България
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 72 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 17 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл.19 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.200 ал.2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 440 гр. Варна, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100500258 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба № 88241/20.12.2022г. на А. П. А., ЕГН ********** и М. С. А., ЕГН **********, двамата с адрес: обл. Добрич, Община Каварна, с. Българево, ******,чрез процесуален представител против Решение № 3632 от 23.11.2022г., постановено по гр.д. № 15587/2021г. на РС-гр.Варна, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ищците С. Н. Б., ЕГН ********** и М. Б., роден на **** г., са собственици на обособена реална част с площ от 488 кв.м., заключена в границите между имот с идентификатор ***, ***, ***, *** и
***, без материализирана граница с имот ***, защрихована с червено на скицата на л. 98 от делото, от недвижим имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта от 30.08.2011 г., целият с площ от 1 697 кв.м, находящ се гр. Варна, р-н Приморски, с.о. „Ален мак", придобита по силата на упражнявано от тях давностно владение, на основание чл. 124 ГПК.
В жалбите са изложени аргументи за неправилност на решението в поради нарушение на материалния закон и процесуални нарушения и необоснованост. Изложени са аргументи, че ищците са предявили иск за реална част от 500 кв.м. от процесния имот, а решението е постановено за реална част от 488 кв.м.Първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ , респективно чл.200 от ЗУТ ,че реални чати от поземлен имот могат да се придобиват по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл.19 ал.2 от ЗУТ в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места- ПИ следва да има най-малко 16 м.лице и 500 кв.м.повърхност, а видно от приетата по делото СТхЕ, реалната част за която претендират ищците е в размер на 488 кв.м. Оспорва се извода на съда , че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява състава на чл.79 от ЗС, за осъществено от ищците постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно владение на процесния имот през твърдения период.
1
Претендират отмяна на решението и постановяване на ново, с което иска да бъде отхвърлен, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от С. Н. Б. и М. Б.,чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивниците,редовно призовани не се явяват, чрез процесуалния си представител поддържат депозираната жалба, молят същата да бъде уважена. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.Представят писмени бележки.
В съдебно заседание въззиваемата С. Б. се явява лично,М. Б. редовно призован не се явява и двамата чрез процесуалния си представител поддържат депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски. Представят писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от С. Н. Б. и М. Б. срещу А. П.
А. и М. С. А., иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на обособена реална част с площ от 488 кв.м., заключена в границите между имот с идентификатор ***, ***, ***, *** и ***, без материализирана граница с имот ***, защрихована с червено на скицата на л. 98 от делото, от недвижим имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта от 30.08.2011 г., целият с площ от 1 697 кв.м, находящ се гр. Варна, р-н Приморски, с.о. „Ален мак", придобита по силата на упражнявано от тях давностно владение.
В исковатa молбата ищците излагат, че са собственици на процесната недвижимост по силата на давностно владение в периода от 1980 г. до дата на подаване на исковата молба в съда. Същите са в брак от 2004 г, като съпругата от 1980г. притежава недвижим имот с площ от 1000 кв.м., предоставен й за ползване с Удостоверение № 31/04.06.1980 г. от ОбНС Варна, който още тогава е оградила. Твърдят, че за имота има издаден нотариален акт от 1994 г., където същия е отразен като идеална част 600/1000 кв.м. ; нотариален акт от 2018 г., с който е призната за собственик на имот с идентификатор *** с площ от 600 кв.м., ведно с построените в него вилна сграда и селскостопанска сграда. При издаването на нотариалния акт от 2018 г. е спазена процедурата по § 4 от ЗСПЗЗ, извършена е оценка на сградите, заплатена е стойността им издадена е Заповед от 2013 г. на Областния управител на гр. Варна по §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ . След влизане в сила на ПНИ от 2003 г. през 2014 г. е въведена във владение в имота. Излага, че не е уведомена дали има собственик на останалите 400 кв.м., които са останали извън предмета на въвода. Твърдят, че владеят и ползват необезпокоявано целия имот с площ 1 000 кв.м. от предоставяне на мястото през 1980 г. до подаване на исковата молба през 2021 г. Излагат, че имотът е ограден от всички страни с огради, които периодично са били подновявани и са изграждани още през 1980 г., а някои от тях съответно 2008 г., 2009 г. и 2013 г. В обособената реална част са засадили плодни дръвчета /дюля, праскови, круши, череши и лози/ и са изградила кокошарник, в който всяка година отглеждат кокошки. Излагат твърдения , че съседния имот с идентификатор *** бил обрасъл със саморасли храсти и дървета и никой никога не го е поддържал, като всяка година почистват около два метра навътре в имота след ограда й, за да не идват змии и да не обраства към нейния имот. На 19.10.2021 г. ищцата видяла, че в съседство разчистват терена и един от хората /ответникът П./ й се е представил като собственик на имот с идентификатор ***. Ищцата отказала да предаде заградената от нея реална част от имота и заявила, че е собственик на същата по давност. Твърди, че ответникът се легитимира с нотариален акт от 15.09.2011 г., според който е закупил имота от В.С.С., която го е придобила от Д.К.С. на 02.08.2011 г., който го е 2 придобил по силата на решение на ОСЗ от 12.04.2011 г. и е въведен във владение на 27.07.2011 г. Твърди, че В.С.С. е придобила собствеността върху имота без да има определени граници на владение. Излага, че границите на имота, който ответникът е купил, не съвпадат с границите на имота по предходен акт за собственост, защото такива не са описани и не могат да се установят впоследствие. Претендират уважаване на иска и присъждане на разноски.
В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на иска, релевират възражение за задържане на имота до заплащане на подобренията, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 72 ЗС.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват иска като неоснователен. Излагат , че А. П. А. по време на брака си с М. С.
А. е придобил от В.С.С. имот с идентификатор *** с площ от 1697 кв.м. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, вписан на 15.09.2011 г. В.С. е придобила имота от Д.К.С. през 2011 г., който се е легитимирал като собственик с решение на ОСЗ-Варна от 12.04.2011 г и протокол за въвод във владение от 29.07.2011 г. Оспорват придобивното основание на ищците, доколкото вещ, която е била общинска или държавна собственост, не би могла да се придобие по давност в процесния период с начало 1980г.
Излагат, че след като е закупен имотът е деклариран от тях пред Община Варна с цялата си площ, за същия са заплащали и данъци и такси. На 03.11.2011г. за процесния имот е разрешено изработване на ПУП-ПЗ. Твърдят, че периодично посещават имота и полагат грижи за него, и през годините многократно са почиствани обраслите храсти и бурени.
Сочат, че не е ограден с ограда, но това не накърнявало упражняването на фактическата власт, като от 2011 г. досега не са установили друго лице да посещава имота. Излагат, че ищцата се легитимира като собственик на съседния имот с площ от 600 кв.м. с идентификатор ***, а не на такъв с площ от 1000 кв.м., като до този момент не е твърдяла, че притежава имот с такава площ. В тази връзка сочат, че ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост през 2018 г., като в него не е отразена цялата площ. Сочат, че преди образуване на настоящото дело ищцата не е предприемала никакви действия за узаконяване на претендираното от нея владение от 1980 г. до настоящия момент.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат тезите си.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства, че ищците се легитимират като собственици на имот с идентификатор *** с площ по документи 600 кв.м. находящ се гр. Варна, р-н Приморски, с.о. „Ален мак" по силата на законосъобразна и завършена процедура по §4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от Удостоверение № 31 от 04.06.1980 г. на Общински народен съвет –Варна, 3 на С. Н. И. е предоставено право на ползване по реда на Постановление № 76 на МС и Решение № 7/10 от 14.05.1980 г. на земя - хавра с площ 1 декар в местността „Банала чешма„ гр. Варна, която да се използва за трайни насаждения.
С Оценителен протокол № 355/15.09.1993 г. на Община Варна по молба на С. Н. И. на основание чл. 265 от ПП ЗСПЗЗ е назначена комисия, която е извършила опис и оценка на имота, която ищцата е заплатила / Удостоверение 355 на Община Варна /л. 9/ за заплатена в срок стойността на земята в размер на 33 192 лв. , вноски бележки за плащанията/.
С Нотариален акт № 180, т. XVI, д. 7758/16.05.1994 г. за собственост на недвижим имот закупен по реда на §4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на нотариус С., ищцата С. Н. И. е призната за собственик на закупен по реда на §4а от ЗСПЗЗ недвижим имот - място с пространство 600 кв.м. ид.ч. от цялото с площ 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, м-ст „Банала чешма", в зона за земеделски нужди.
Със Заповед № 240/27.03.2013 г. на кмета на р-н Приморски, Община Варна /л. 24/, във връзка с §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и Заповед № 2317/15.11.2004 г. на Кмета на Община Варна, въз основа на влязъл в сила ПНИ на м-ст „Ален мак", одобрен със Заповед № РД-17706-410/25.11.2003 г. на Областния управител на област Варна, Нотариален акт № 180, т.
XVI, д. 7758/16.05.1994 г. и заявление от 21.02.2013 г., е наредено С. Н. Б. да придобие правото на собственост при условията на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот в мст „Ален мак" с идентификатор № ***/новообразуван по ПНИ / с площ от 600 кв.м.
Разпечатката съдържа 39 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62122074-6575-42a4-a2d3-620a076344a3