Решение № 4263 от 12.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64188/2023
- Вид
- Решение № 4263
- Подписан
- 12.03.2025
- Състав
- НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4263 гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110164188 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. И. Я., ЕГН **********, срещу И. М. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на страните – Кристиян И.в С., ЕГН **********. Предявен е и насрещен иск от И. М. С., ЕГН ********** срещу М. И. Я., ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2 СК относно родителските права по отношение на детето на страните - К. И.в С., ЕГН **********, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето, както и че са разделени от 2018 г., от когато ищцата полага основни грижи за детето и то живее с нея, като има редовни контакти с баща си и баба си и дядо си по бащина линия. Сочи, че 2023 година детето е тръгнало на училище, като по този повод е възникнал конфликт между бабата и дядото по бащина линия на детето и майката, тъй като последната е записала детето в 101-во СУ „Бачо Киро“ в кв. Надежда, докато бабата и дядото по бащина линия са искали детето да бъде записано в училище в кв. Иван Вазов, което подразнило и ответника. Поддържа, че към момента е по- пригодния родител да упражнява родителските права, тъй като на детето са осигурени необходимите битови и образователни потребности, както и че работата й позволява да бъде достатъчно време с детето и да му помага с уроците. Твърди се, че ищцата желае бащата и детето да имат регулярни контакти. Отправя претенция за заплащане на издръжка за детето в размер на 400,00 лева, считано от подаване на исковата молба, както и 1 претенция за заплащане на издръжка за минало време една година преди завеждане на исковата молба в размер на 350,00 лева месечно.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че с ищцата имат син - Кристиян И.в С.. Оспорва се, че след раздялата детето е живяло с майката, като се твърди, че за период от пет години основни грижи за детето са полагани от бащата. Оспорва твърдението ищцата да работи редовна смяна, както и това да са имали разногласие къде да бъде записано детето в първи клас, като се сочи, че майката самоволно е записала детето в 101-во училище. Твърди се, че страните са разделени от края на 2019 година, когато ищцата е напуснала общото им жилище в което са продължили да живеят ответника и детето, като се твърди, че детето е живяло с ответника от петък до понеделник всяка седмица, а често и през седмицата. Сочи се, че след раздялата, края на 2019 година, ищцата е заживяла с нейна приятелка на квартира без да вземе детето при себе си, а след това е сменила няколко пъти местоживеенето си, като в периода от 2022 – 2023 година е заживяла в жилището на баба си в ж.к. „Надежда“ 1.
Сочи, че ответника е полагал основни грижи за детето, като ищцата го е виждала спорадично и когато последната има време и възможност. Твърди се, че когато детето е било болно болнични са ползвали ответника или неговата майка, но не и ищцата. Предявява насрещен иск за родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на страните. Отправя се искане за заплащане на издръжка в размер на 250,00 лева считано от постановяване на съдебното решение.
В срока по чл. 131 от ГПК ищцата е депозирала отговор, с които изцяло оспорва исковата молба.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата М. И. Я. заявява, че иска тя да упражнява родителските права и детето да живее при нея каквото е желанието и на самото дете.Сочи, че иска ответника да заплаща издръжка, тъй като не е заплащал такава от раздялата между страните. Твърди, че никога не е ограничавала контактите между детето и бащата, като иска през седмицата детето да е при нея, за да го води и взима от училище, а събота и неделя детето да е с бащата.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответника И. М. С. твърди, че желае той да упражнява родителските права, тъй като детето не се справя с учебния материал, тъй като дисциплината при майката не е достатъчно добра и събота и неделя не могат да наваксат с материала. Твърди, че детето докато е при майката седи предимно на телефона. Сочи, че училището на детето е и в неговия района на местоживеене, както и че може да осъществява по –голям контрол.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се, че страните са родители на детето К.И.в С., ЕГН ********** /л. 6 от 2 делото/. Същото е записано в 101 СУ „Бачо Киро“ в ж.к. Надежда през учебната 2023/2024 година.
От изготвения и представен по делото доклад на ДСП- Сердика се установява, че основни грижи по отношение на детето се полагат и от двамата му родители. Майката живее в двустаен апартамент в ж.к. „Надежда 1“ с много добри хигиенно – битови условя, в жилището живее и бащата на ищцата. Бащата живее в двустаен апартамент в ж.к. „Надежда 2“ с много добри хигиенно – битови условия. В хода на социалното проучване е проведена среща и разговор и с дамата родители, кат всеки от тях е заявил, че контактува с друга във връзка с потребностите на детето, както и че всеки от тях иска да упражнява родителските права спрямо детето. Родителите са посочили, че към момента детето през седмицата живее с майката, а от петък вечерта до понеделник сутрин е с бащата. При проведения разговор детето е споделило, че е ученик в първи клас в 101 СУ „Бачо Киро“, посещавазанимания, посочило е същия режим на лични отношения, какъвто са посочили и родителите, както и че се разбира и с двамата си родители, но се чувства по- спокойно с майката.
Съгласно представената по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащи трудови договори и Справка -данни за осигуряването на М. И. Я. /л. 77 и л. 78 от делото/, ответницата полагала труд по трудово правоотношение със „ЕН ДЖИ ШОПС“ ЕООД, като за периода септември 2022 г. - април 2024 г. е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на около 933,00 лв. За същия период ответникът е реализирал средномесечен осигурителен доход в размер на 1296,11 лв. /л.75 от делото/, като е работил по трудово правоотношение със „Ариста Хоумс“ ЕООД от 15.12.2015 година.
От показанията на св. Е.В.М. – майка на ищцата, се установява, че страните са разделени от 2018 година, от които момент основни грижи за детето полага майката, а бащата го е взимал по предварителна уговорка с майката, обикновено петък, събота и неделя. Сочи, че в разговор детето й е споделило, че не иска да ходи при баща си и че бабата по бащина линия му се кара. Твърди, че когато е питала ищцата дали ответника заплаща издръжка, тя й е казвала, че не плаща такава. Сочи, че ищцата към момента е напуснала работното си място, тъй като е било трудно да лавира и сега щяла да започне нова работа с по- добро работно време. Сочи, че майката живее в детето в жилището на баба си с нея и баща си.
Свидетелката споделя, че детето е имало затруднения в комуникацията с децата, както и с писането и с математиката и е завършило първи клас с много добър – 4. Сочи, че е имало два случая при които бащата е взимал детето от свидетелката и е миришел на алкохол, залитал е и е говорил едвам. Свидетелката сочи, че ищцата е напуснала жилището в ж.к.
Надежда,в което са живеели с ответника като е отишла да живее в „Илиянци“ заедно с детето. Сочи, че по времето в което майката е живяла в „Илиянци“ е работела като сервитьорка и това бабата по бащиния линия е гледала детето в нейното жилище. Сочи, че след това ищцата е започнала работа в магазин за алкохол и цигари и работното време е било от 07:00 часа до 22:00 часа на смени два на два, като в този период бащата е взимал детето от детска градина и го е водил в дома на бабата по бащина линия. Разказва, че първоначално страните са се разбрали, детето да бъде записано в 22-ро училище но в 3 последствие ищцата е направила разчет как ще бъде по удобно и е променила решението си за което е уведомила ответника. Твърди, че детето Кристиян се е карал с други деца и са се били в училище, за което майката е разговаряла с директорката, както и че това поведение не продължава вече. Сочи, че детето посещава психолог на който го води бабата по бащина линия. Сочи, че след като детето е започнало училище майката е започнала да работи във магазинчето за алкохол и цигари от 07:00 часа до 17:00 часа.
Разпитана по делото Г. Х.С.а – майка на ответника, съобкава, че страните са живеели заедно от 2016г. като са се разделили началото на 2019 година. Сочи, че детето след раздялата е живяло при баща си доста време, а към момента детето живее при майка си през седмицата, а от петък до понеделник с баща си. Твърди, че не полага особено грижи, тъй като детето има затруднения в учебния материал, наложило се е и след края на учебната година детето да учи още месец. Свидетелката заявява, че се е срещала с учителката от занималнята, която също е заявила, че детето не може да се справя с учебния материал.
Сочи, че детето е по – разсеяно и има дефицит на вниманието което допринася за проблемите му в училище. Свидетелката сочи, че бащата е потърсил помощ от психолог, за да извърши оценка на детето. Твърди , че са забелязали, че детето не е решило които е трябвало да реши през седмицата и те не са били проверени от майката. Твърди, че бащата е викан в училището и по повод дисциплината на детето. Свидетелката сочи, че разходите свързани с детето са поемани от родителя, при когото детето е било към онзи момента, като сочи, че основно ответника е заплащал разходите по допълнителните дейности на детето в детската градина. Споделя, че тя и дъщеря й са водили детето на екскурзия в „Дисни ленд“, която е била финансирана от ответника.
Съдът прецени показанията на двете свидетелки по реда на чл. 172 ГПК, с оглед близката родствена връзка на всяка една от свидетелките с страните по делото. В показанията на свидетелките протИ.речие е налице относно обстоятелството с кого от родителите детето е живяло основно и кой от тях е бил отглеждащия родител, като в тази част съдът не кредитира показанията на свидетелките. В останалата част съдът намира, че показанията на свидетелките са последователни логични и безпротИ.речиви, поради което ги кредитира и ще ги ползва при формирани на крайните си изводи. Действително от показанията на свидетелките е налице и известно протИ.речие относно момента в които е настъпила фактическата раздяла между страните, но съдът намира, че това протИ.речие е несъществено и не се отразява на релевантните факти и обстоятелства поради което не следва да бъде обсъждано.
По делото е изготвена и представена СПЕ, от която се установява, че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет и могат да грижи за детето. В заключението си вещото лице е посочило, че детето е в добро психо–емоционално състояние, но с тенденция за проблемно поведение в контекста на спазване на правила и норми на поведение. Вещото лице е посочило, че привързано и към двамата си родители, като основна фигура на привързаност при него е майката, но и бащата е значим авторитет за детето, към когото детето проявява привързаност. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че в 4 случая е налице различия в родителките подходи, които са не са драматично различни дори се допълват. Вещото лице в съдебно заседание разяснява, че не е характерно за дете в такава ниска възраст да има негативна мотивация спрямо ученото, но причините не се коренят в родителския капацитет.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните отношения: