Решение № 4000 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4000 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100500216 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №216/2026 г по описа на СГС е образувано:

- по въззивна жалба на Й. Н. Й. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №16092 от 23.08.2024 г постановено по гр.д.№9105/2024 г на СРС , 26 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ал.1 ЗЕ , чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че Й.

Н. Й. дължи сумата от 1212,63 лв незаплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к. „********2 , ведно със законната лихва от 24.11.2023 г до заплащане на сумата ; сумата от 225,57 лева мораторна лихва върху посочената главница за периода 15.09.2021 г – 15.11.2023 г ; сумата от 28,90 лв цена на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г до заплащане на сумата ; и сумата от 6,78 лева мораторна лихва върху посочената главница за дялово разпределение за периода 16.12.2020 г – 15.11.2023 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №36493 от 06.12.2023 г по ч.гр.д.№64760/2023 г на СРС, 26 състав ; както и Й. Н. Й. е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 79,40 лева разноски в заповедното производство и 2495,83 лева разноски пред СРС -и по частна жалба на Й. Н. Й. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №42624 от 21.10.2024 г по гр.д.№9105/2024 г на СРС , 26 състав , с което е оставено без уважение 1 искането на жалбоподателя за изменение на решение №16092 от 23.08.2024 г постановено по гр.д.№9105/2024 г на СРС , 26 състав ; в частта за разноските /материализирано във въззивната жалба/ като се намалят разноските на ищеца за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения за вещи лица .

Въззивникът излага във въззивната си жалба доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Погасени по давност са сумите за периода 01.05.2020 г – 30.09.2020 г .

Ищецът трябва да докаже , че тези суми не са погасени по давност , а давността тече от изтичане на срока за плащане на прогнозната фактура . По делото няма данни въззивникът да е потребител на топлинна енергия , защото не е вещен ползвател и не е подал искане за откриване на партида . Няма основание да се присъждат мораторни лихви , защото няма данни са публикуване на сметките на интернет сайта на ищеца и липсва изпадане в забава .

Ищецът не е легитимиран да претендира главницата за дялово разпределение , съответно не се дължат и лихви за забава върху нея .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Въззивникът излага в частната си жалба доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . На ищеца се дължат само 100 лева юрисконсултско възнаграждение пред СРС и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство . Разноските за експертизи трябва да останат в тежест на ищеца , защото исковете са били признати и не е било необходимо да се допускат СТЕ и ССЕ . Самите депозити за вещи лица са прекомерни като размер .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София не взема становише по въззивната жалба и по частната жалба .

Въззивната жалба и частната жалба са допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.09.2024 г, поради което въззивната жалба от 02.10.2024 г е подадена в срок . Определението на СРС по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 06.11.2024 г , поради което частната жалба от 13.11.2024 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС и на определението по чл.248 ГПК.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

2

Решението на СРС е частично неправилно .

Законосъобразно СРС е приел , че ответникът-въззивник е потребител на топлинна енергия за процесния имот . Същият е собственик на имота съгласно нотариален акт на л.15-16 от делото пред СРС и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Няма данни за учредено право на ползване върху имота , а подаване на искане за откриване на партида не е необходимо за лице , което е собственик на топлифицирания имот .

Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим по делото , защото няма данни топлинната енергия в случая да е доставяна въз основа на писмен договор с доставчик . Последният е лице различно от ищеца и би се явило „посредник“ , който закупува топлинна енергия от ищеца и я продава на крайни потребители .

Ищецът принципно е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ . Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.140 ал. 5, т.8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл.139 ал.2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).

В случая са приложими ОУ /2016 г/ при което не е необходимо публикуване на сметките на интернет сайта на ищеца. Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ ответникът като потребител за битови нужди дължи лихви за забава не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода . Цитираната от въззивника съдебна практика касае предходни и неотносими ОУ на ищеца .

Основателен е доводът на въззивника , че част от главницата за топлинна енергия е погасена по давност . Незаконосъобразно СРС е възложил върху ответника доказателствена тежест да доказва , че част от иска е погасен по давност и е приложил последици по чл.161 ГПК. При заявено възражение на ответника за погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже прекъсване или спиране на давността , а съдът служебно прилага съответните последици . Съдът може да възлага задачи на СТЕ и ССЕ във връзка с погасителната давност , но съответните разноски за експертизи трябва да се заплатят от ищеца . Той е страната , която има интерес да докаже изцяло или поне частично исковете си .

Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/ съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се 3 дължат в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за който се отнасят . В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.11.2023 г , поради което при прилагане на 3-годишна погасителна давност погасена по давност е въпросната главница за периода м.05.2020 г – м.09.2020 г . Съгласно СТЕ ищецът е доказал задължения на ответника за топлинна енергия в размер на 1226,75 лева и като се извадят от тях погасените по давност задължения за периода м.05.2020 г – м.09.2020 г от 202,25 лева , то ответникът дължи 1024,50 лева . Съответно ответникът дължи сумата от 192,60 лева лихви за забава върху тази главница . След частична отмяна на решението на СРС искът за главница за топлинна енергия трябва да се отхвърли за разликата над 1024,50 лева до размера от 1212,63 лева , а искът за лихви за забава да се отхвърли за разликата над 192,60 лева до размера от 225,57 лева .

Решението на СРС трябва да се отмени и в частта , в която СРС е признал за установено , че ответникът дължи сумата от 6,78 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение . Чл.36 от ОУ /2016 г / не посочва срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за дялово разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва уговорен падеж на вземането , респ.на покана до ответника съобразно изискването на чл.84 ал.2 ЗЗД . В тази част решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли .

Самата главница за дялово разпределение не е погасена по давност , тъй като няма данни задължението да е възникнало преди 24.11.2020 г .

По отношение на разноските пред СРС

Неправилно СРС е отказал да намали дължимите от ответника разноски . Ищецът е доказал разноски от 2000 лева депозити за експертизи ; 200 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение . Депозитите за експертизи са дължими от ответника , тъй като са били необходими за решаване на делото , включително и за разглеждане на възражението за погасителна давност .

СРС е присъдил 300 лева юрисконсултско възнаграждение , което е прекомерно . Същото трябва да се определи на 220 лева , а общо разноските на ищеца пред СРС са в размер на 2420 лева. При съобразяване на изхода на спора пред въззивната инстанция разноските на ищеца пред СРС са в размер на 1995,04 лева /или 948,20 евро/ , като за разликата до 2495,83 лева решението на СРС трябва да се отмени . Решението на СРС трябва да се отмени и в частта , в която ответникът е осъден да заплати разликата над 66,98 лева до 79,40 лева разноски в заповедното производство . Предвид изхода на спора пред настоящия съд определението на СРС по чл.248 ГПК трябва да се отмени изцяло . На адвоката на ответника трябва да се заплати допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 96,34 лева или 49,26 евро за защита пред СРС и в заповедното производство , както и адвокатско възнаграждение от 35,12 евро съобразно отхвърлената част от исковете . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от ответника .

По изложените съображения , СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №16092 от 23.08.2024 г постановено по гр.д.№9105/2024 г на СРС , 26 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ал.1 ЗЕ , чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че Й. Н. Й. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 1024,50 лева до размера от 1212,63 лв незаплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к. „********2 , ведно със законната лихва от 24.11.2023 г до заплащане на сумата ; разликата над 192,60 лева до размера 225,57 лева мораторна лихва върху посочената главница за периода 15.09.2021 г – 15.11.2023 г ; и сумата от 6,78 лева мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.12.2020 г – 15.11.2023 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №36493 от 06.12.2023 г по ч.гр.д.

№64760/2023 г на СРС, 26 състав ; както и в частта , в която Й. Н. Й. е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от разликата над 66,98 лева до 79,40 лева разноски в заповедното производство и разликата над 1995,04 лева /или 948,20 евро/ до 2495,83 лева разноски пред СРС; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :