Решение № 19 от 16.02.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Балчик, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20263210200008 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. М. В., ЕГН **********, с адрес: ****, против Наказателно постановление № **** г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Варна, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложена „глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ).

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. В жалбата излага, че никога не е извършвал превоз на нарязаните от него дърва. Посочва, че дървесината се е намирала в собствения му двор през цялото време на проверката и не е била предмет на движение по пътната мрежа. Поради изложеното се отправя искане за отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Твърди, че административнонаказващият орган не е установил по несъмнен начин чия собственост е дървесината. Сочи, че същата е добита от собственото дворно място на лицето, а не от горска територия. В тази връзка изтъква, че доколкото материалът не е добит чрез дейности, подлежащи на контрол от РДГ – Варна, органът няма материална компетентност да ангажира отговорността на жалбоподателя по Закона за горите.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си 1 представител изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли да бъде потвърдено.

След преценка доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На ****. длъжностни лица от Регионалната дирекция по горите (РДГ) – Варна, в състав: свид. Т. Б. Б. (главен специалист горски инспектор), придружен от свои колеги, по повод подаден сигнал от служител на Държавно ловно стопанство – Балчик, извършили специализирана проверка на територията на град Балчик. Проверката била насочена към адрес: **** – частен имот, обитаван от лицето В. М. В.. В хода на проверката екипът установил наличието на 0,5 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид айлант и махалебка, нарязани и нацепени на сегменти с дължина 30 см, складирани в двора на посочения имот.

При проверката инспекторите изискали от жалбоподателя документи, доказващи законния произход на дървесината, в частност превозен билет, но такъв документ не бил представен.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол **** от **** г.

Дървесината е иззета и оставена за отговорно пазене на нарушителя с Разписка Серия ****, като му е вменено задължението да съхранява вещите с грижата на добър стопанин до окончателното решаване на случая.

При тези факти било прието, че е допуснато нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, поради което в същия ден свид. Т. Б. Б. съставил АУАН **** (Серия ****).

След постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, на **** г. Директора на Регионална дирекция по горите - Варна, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл.

275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наложил на В. М. В. „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Т. Б. Б., свидетелят по акта Д. Н. Д., както и свид. Д. К. Т.. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, между които съдът не установи никакви противоречия и които не са били оспорени от нито една от страните, в която и да е фаза на развилото се административно производство.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в закона 2 преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Директора на Регионална дирекция по горите Варна, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН, като в конкретния случай не е изтекъл нито един от предвидените в закона давностни срокове за изпълнение на наложеното наказание. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от ЗГ забранява широк спектър от разпоредителни и фактически действия с дървесина, която не е придружена с превозен билет. Тези действия са покупко-продажба и други сделки, товарене и разтоварване, транспортиране (превоз), придобиване, съхраняване и преработване.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 231, ал. 1 от ЗГ, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Нарушението е доказано от обективна страна доколкото по делото се установи, че в процесния ден именно жалбоподателят е държал (съхранявал) дървесина без надлежен документ. Съхраняването е продължено нарушение, което започва от момента на складиране на дървесината и завършва с нейното премахване или установяване от органите. В случая установяването е станало в двора на дееца, което е достатъчно за съставомерността на деянието. Според чл. 15, ал. 3 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. От тук следва, че превозния билет удостоверява законния произход на дървесината не само в процеса на нейното транспортиране, но и в процеса на нейното съхранение. Законът не поставя изискване лицето да е извършило транспорта, а самото наличие на дървесината в имота без документ съставлява завършено административно нарушение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

В НП са изброени видовете айлант и махалебка, които макар и инвазивни, са високостеблени дървесни видове и попадат изцяло под защитата и контролния режим на ЗГ.

Фактът, че дървата са били нарязани и нацепени на 30 см, показва трайна цел за ползване като огрев, което изключва хипотезата за случайно или инцидентно попадане на „клечки“ в имота.

3

Съдът намира за несъстоятелен основният аргумент на жалбоподателя, че дървата са добити от собствения му двор в гр. Балчик и поради това не са обект на контрол от страна на РДГ. Законът за горите и подзаконовите актове по неговото прилагане уреждат контрола върху дървесината, независимо от територията, от която е добита. Когато дървесината е от дървесни видове, добити извън горските територии (в случая земеделски земи или урбанизирани територии), тя отново подлежи на същия режим на придружаване с превозен билет, като в тези случаи билетът се издава от компетентните органи на съответната община. Липсата на билет, издаден от Община Балчик за конкретните количества айлант и махалебка прави съхранението им незаконно. Съдебната практика е константна в това, че „дворният произход“ не дерогира изискването за превозен билет, тъй като в противен случай би се отворила огромна празнота в закона, позволяваща легализирането на всяка незаконно отсечена дървесина чрез простото й вкарване в частен имот.

Твърденията на жалбоподателя, че дървата не са негова собственост, се опровергаха от свидетелските показания на свид. Б., според които жалбоподателят лично е потвърдил пред контролните органи, че дървата са негови.

От представеното по делото извлечение от банкова сметка от **** г. се установи, че жалбоподателят е заплатил глоба, наложена с НП № 430/**** г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Варна, за съхранение на процесната дървесина, немаркирана с контролна горска марка, производствена марка и общинска марка. Доколкото НП е издадено въз основа на същия констативен протокол и за същата дървесина, то фактически въззивникът признава констатациите на органите относно вида, количеството и незаконния произход на материала. Нелогично и правно недопустимо е жалбоподателят да признава, че дървата са незаконни поради липса на марка и в същото време да твърди, че са законни в производството за липса на превозен билет.

Въпреки това, съдът намира, че следва да направи преценка за маловажност на случая, съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима по арг. от чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в случая административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В настоящия случай съдът намира, че деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Жалбоподателят е представил общинско разрешително за кастрене на орех в същия имот. Това показва неговото желание да спазва законовия ред. Объркването му, че айлантът (наричан разговорно „див орех“) попада под същия режим или не изисква специален превозен билет, сочи на ниска степен на вината. Освен това размерът на наложената глоба надхвърля многократно стойността на количеството от 0,5 пр. м3 4 съхранявана дървесина. Следва да се отбележи също, че в преписката няма данни за наличие на повторност при извършване на нарушението или данни за наличие на други извършени административни нарушения по ЗГ, за които въззивникът да е наказан с влезли в сила НП.

При тези обстоятелства съдът намира, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на АНО при наличието на маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като в мотивите на тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по т. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС е дадено тълкуване, че изразът в закона „може” не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба.

След като не е приложил чл. 28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл. 53, ал.