Решение № 1460 от 02.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. Пловдив, 02.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330117471 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., ЕГН ********** против „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за заем № ...от 14.11.2016 г. с предоставена сума от 1000 лева за срок от 6 месеца, при ГПР 49,40 %, според който била предвидена и доп. услуга за финансиране и разсрочване на застрахователна премия по договор за застраховка. Договорът за заем бил недействителен, поради нарушения на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.12; чл.

19, ал. 4 ЗПК. Клаузата за дължимост на доп. сума за финансиране и разсрочване на застраховка противоречала на материалния закон и чл. 21, ал. 1 ЗПК, добрите нрави и поради заобикаляне на закона, като била нищожна. Не била дължима и на осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Представлявала разход по кредита, с който се надвишавало ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ответникът нямал качеството на застраховател и договарял от името и за сметка на застрахователя, като единствено последният имал право да получава застрахователна премия, а ответникът нямал право да търси и получава реално изпълнение на вноските по договора. Нямало данни ответникът да е обвързан към ЗК „Уника“ застрахователен агент. Договорът бил нищожен, т.к. КЗ забранявал изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към 1 потребителите на застрахователни услуги, при което ответникът не бил титуляр на вземане по договор за застраховка.

С оглед изложеното се моли за присъждане на сумата от 161,71 лева /вж. изм. на иска по чл. 214 ГПК – посл. о.с.з./ – недължимо платена по клауза за „застраховка“ за периода 27.12.2016 г. – 28.02.2017 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 05.11.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Сочените нарушения на ЗПК не били налице, лихвеният процент бил фиксиран и изискването на т.9 на чл. 11 ЗПК не било нарушено. ГПР бил ясно и точно посочен, както и взетите предвид допускания при определянето му. В договора не била уговорена друга, освен посочената възможност в ОУ, за промяна на ГПР, поради което не били предвидени и уговорени други доп. допускания. Нямало законово изискване механизмът на пресмятане на ГПР да бъде посочен в него. Възразява за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска. Възразява за присъждане на разноски на насрещната страна. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е подписан – договор за заем № .... от 14.11.2016 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3714/05.04.2022 г. – л.58-59/.

В него е уговорена чиста стойност – 1000 лв., еднокатна такса – 105 лв.; сума за получаване – 895 лв.; обща сума за погасяване – 1005,66 лв.; на 6 вноски от по 167,61 лева, при лихвен % - 1,95 и ГПР – 49,40 %.

В клаузата на чл. 3 е посочено, че с полагане на подписа си, ищецът удостоверява желанието си да ползва допълнителна услуга, представляваща фиксиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, който не представлява задължително условие за предоставяне на заема. Уговорени са 6 вноски по 66 лева. В самия погасителен план към договора липсва отразяване на дължимите суми за застраховка, съответно – не е посочен размерът на вноската, ведно с тях /л.21/.

Представена е застрахователна полица за застраховка „Защита“, сключена между ЗК „Уника Живот“ АД, чрез застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД, със застраховано лице ищецът и ползващо се лице - „Микро Кредит“ АД.

Застрахованата сума е 1 000 лв., при премия 396 лв. за пакет „Премиум Живот“.

Според заключението на приетата ССЕ, което се кредитира като ясно и 2 компетентно изготвено, неоспорено от страните – платената от ищеца сума за застраховка по договора е в размер на исковата за периода – 161,71 лева.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се обсъдят наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за заем, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск по чл.55 ЗЗД, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и връщане на лихвата и 3 други разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,40 %/.

Налице е и друго нарушение, т.к. посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните. Това е така, тъй като в общата дължима сума не е включено плащането за допълнителна услуга – застраховка.

Същата липсва и в погасителния план, макар да е дължима на вноски, на кредитора, заедно с тези за погасяване на финансовия ресурс и лихва.

Посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния, след като стойността на това доп. плащане – 396 лв. представлява самостоятелно 44,25 % спрямо заемната сума /(396/895)*100/, при което несъмнено се надвишава ограничението по ЗПК.

В разрез с възраженията на ответника – застраховката представлява разход по заема, който също следва да бъде включен в ГПР, при което важат вече изложените мотиви за надвишаване на ограничението по ЗПК и невярност на общата посочена като дължима сума за плащане.

Задължението за плащане на такса за допълнителна услуга – предоставяне на застраховка, макар да не представлява задължително условие за предоставяне на заема, 4 произтича от договора за заем, доколкото в клаузата на чл. 3 изрично е установено задължение за плащане на допълнителна услуга – застрахователна премия, на падежа на вноските по заема в полза на кредитора „Микро Кредит“ АД.

Задължението за плащане на застрахователна премия представлява разход по кредита, поради което подлежи на връщане при установяване на недействителността на договора.

В този смисъл съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии.

За разрешаването на този въпрос следва да се приложи определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват.

Че застраховката представлява разход, който подлежи на връщане при нед. на договора - константната практика на ПОС - Решение № 1318 от 28.10.2022 г. по в. гр. д. № 1872/2022 г.; Решение № 570 от 18.11.2021 г. по в. гр. д. № 1901/2021 г.;

Решение № 260357 от 10.03.2021 г. по в. гр. д. № 2975/2020 г.; Решение от 02.03.2020 г. по в.гр.д. № 2624/19 г.; Решение от 03.04.2020 г. по в.ч.гр.д. № 2622/2019 г.; Решение № 344/17.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 73/22 г.; Решение № 695/10.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2150/2021 г. и т.н.

Отделно от всичко изложено, следва да се има предвид, че - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.