Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2029 от 23.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1599/2026
Вид
Определение № 2029
Подписан
23.06.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.17 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2029 гр. София, 23.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501599 по описа за 2026 година

Производството е по чл.407 ГПК

Образувано е по частна жалба от Г. И. Д. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 30.07.2025г по в.г.д. № 3495/2025г на Софийски градски съд, ГО III бр. с. в частта, в която е издаден изпълнителен в полза на М. С. К. за сумата от 600лв разноски във въззивното производство.

Частният жалбоподател твърди, че е подал жалбата си в предвидения срок по чл.407 ГПК от връчване на покана за доброволно изпълнение по ИД № 202584804009983/2025г на СИ Р. А.. Твърди се, че разпореждането в частта за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата е неправилно. Конкретните доводи са, че същото е неправилно определено на посоченото основание, защото не е отбелязана конкретна сума, а има само препращане към чл.38 от ЗАдв. без да са представени доказателства, че лицето отговаря на посочените в закона изисквания за осъществяване на безплатно представителство.

Евентуално, ако не бъдат възприети от въззивния съд доводите за недължимост, се прави възражение за прекомерност на възнаграждението, което не отговаря на правната и фактическа сложност на делото, затова следва да се намали до минималния предвиден размер в Наредба №1/2024г. Поради изложеното се иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част, евентуално намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна М. К. чрез пълномощник адв.П.Й., с възражения против редовността на жалбата, евентуално срещу допустимостта и основателността. Изтъква се, че жалбата е нередовна, защото не са представени доказателства за спазен срок по чл.407 ал.1 ГПК, доколкото към приложената покана за доброволно изпълнение няма попълнена удостоверителна разписка от длъжностно лице. На следващо място се твърди, че изтъкнатите в жалбата оплаквания са извън предмета на производството по чл.407 ГПК, в което се проверяват предпоставките за издаване на изпълнителен лист, а не правилността на съдебния акт, послужил като основание за него. Поддържа се още, че 1 жалбоподателката е смесила две различни производства - за изменение на съдебния акт в частта за разноските, където могат да се релевират доводи за недължимост, респ. за прекомерност и производството по чл.407 ГПК, в което предмет на проверка е наличието на изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото приема, че частната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото се установява, че пред СГС по жалба на Г. Д. е образувано въз.гр.д. № 3595/25г., ГО III бр. състав, по което е постановено решение от 11.07.2025г, потвърждаващо окончателно първоинстанционно решение, с което е отказано издаване на заповед за защита по чл.17 от Закона за домашното насилие против М. К.. Със същото съдебно решение в тежест на Г. Д. са присъдени сторените от М. К. разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв и държавни такси от 12,50лв по сметка на съда. С обжалваното разпореждане от 30.07.2025г е разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдените му в производството пред въззивната инстанция разноски.

Видно от приложените с частната жалба доказателства е, че на длъжника- частен жалбоподател е връчена покана за доброволно изпълнение на 22.04.2026г, което се установява от удостоверителното изявление на ЧСИ Р. А. в оформената на гърба на поканата разписка /л. 9 по номерацията на делото на САС/.

Въззивната частна жалба е депозирана на 29.04.2026г и регистрирана с вх. № 58696, което отрича твърденията в отговора за нередовност, респ. просрочие на жалбата, тъй като от писмените доказателства несъмнено става ясно, че е подадена в предвидения в чл.407 ал.1 ГПК двуседмичен срок от получаване на покана за доброволно изпълнение. Неоснователни на следващо място са възраженията против допустимостта на частната жалба, защото е въпрос по същество дали оплакванията в нея имат отношение към производството по издаване на изпълнителен лист.

По същество жалбоподателя Г. Д. изразява несъгласие, че дължи разноски на М.

К. в размер на 600лв, за които е осъдена във въззивното производство по гр.д.

№3495/2025г на СГС, поради това, че такива не са били дължими на осн. чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата, защото липсват доказателства да е материално затруднено лице, респ. че възнаграждението е прекомерно.

За да защити пълноценно своите права жалбоподателката е следвало да претендира изменение на акта на СГС в частта за разноските след като счита, че са неправилно присъдени (в производство по чл. 248 ГПК), което е могла да стори в едномесечен срок от постановяване на решението, когато то е необжалваемо.

В конкретния случай срокът по чл. 248 ал.1 ГПК е започнал да тече от 11.07.2025г и е изтекъл на 11.08.2025г – тоест в значителен период преди подаване на частната жалба, дори и да се зачете същата като такава с характер на молба по чл.248 ГПК. Вместо молба за изменение обаче, жалбоподателката ясно е заявила, че обжалва разпореждането, с което е издаден изпълнителен лист срещу нея. В този смисъл и да се придаде на частната жалба характер на молба по чл.248 ГПК, за което няма основание, доколкото искането за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е съвсем недвусмислено, то тя би била недопустима като подадена извън преклузивния едномесечен срок.

Както се посочи частната жалба е постъпила в двуседмичния срок по чл.407 ал.1 2

ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо правен интерес, но в нея не се изтъкват оплаквания, относими към производството по издаване на изпълнителен лист. Въпреки това съдът е длъжен служебно да провери наличието на процесуалните предпоставки за издаване на изпълнителен лист, които в случая се установяват положително- издаден е от компетентния съд въз основа на годно съдебно изпълнително основание по см. на чл.404 т.1 ГПК /влязло в сила съдебно решение/, редовен е от външна страна и удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане срещу посоченото в него лице. Извън обсега на проверката по чл.407 ГПК остават оплаквания във връзка с неправилното присъждане на разноски или за тяхната прекомерност, които е следвало да бъдат разгледани в производство по чл.248 ГПК, но жалбоподателят е пропуснал срока, в който може да упражни това си право. Предвид казаното частната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №19074/30.07.2025г в обжалваната част, в която е издаден изпълнителен лист от 30.07.2025г по в.г.д. № 3495/2025г на Софийски градски съд ГО 3 бр.състав в полза на М. С. К. за сумата от 600лв – разноски във въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3