Решение № 4294 от 02.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4294 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100500675 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 53247/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 138 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Т.*“ ЕООД- гр. Сливен /ЕИК ****/ срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 20.24 лв., представляваща сбор от недължимо платени неустойки за просрочено плащане, начислени върху сумата от 1 213.14 лв. по фактура № 0159493437/ 12.12.2014 г. за периода от 11.03.2015 г. до 14.05.2015 г., което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 12.10.2016 г. от Х.И.Х., ведно със законната лихва от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5761/ 2017 г. на СРС, 138 състав. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът „Т.*“ ЕООД е осъден да заплати на ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата 435 лв.- разноски по делото /депозит за експертиза, такса за съдебно удостоверение и юриск. възнаграждение за исковото и заповедното /ч.гр.д.№ 5761/ 2017 г. на СРС, 138 състав/ производства.

Постъпила е въззивна жалба от „Т.*“ ЕООД- гр. Сливен /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено 1 решение за признаване дължимостта на горната сума, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „ЧЕЗ Е.Б.“ АД- гр. София /ответник по делото/, с променено в хода на въззивното производство наименование: „Е.п.“ ЕАД, оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, макар и не поради изложените от първоинстанционния съд съображения.

Предявеният от „Т.*“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /с променено наименование:

„Е.п.“ ЕАД/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД е неоснователен и недоказан.

Фактическият състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото- чл.154 ГПК /в този смисъл Решение № 89/ 20.06.2013 г. по гр.д.№ 1184/ 2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на въззивния съд за наличие на визираните по- горе материалноправни предпоставки, чието установяване е в доказателствената тежест на ищеца, а именно фактът на плащане на процесната сума от праводателя на ищеца- Х.Х. /цесионер/ в полза на ответното дружество, респ. фактът на задържане на сумата от последното, 2 поради което и искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Установява се от събраните в процеса писмени доказателства, че въз основа на съставен от ответното дружество по реда на ПИКЕЕ /отм./ констативен протокол на името на Х.И.Х. е начислена цена на потребена в имот с кл.№ 300130572288, находящ се в гр. Самоков, електрическа енергия на стойност 1 213.14 лв., за което е издадена Фактура № 0159493437/ 12.12.2014 г. /относима към периода 24.01.2014 г.- 23.04.2014 г./.

С Решение от 3.08.2015 г., постановено по гр. дело № 6618/ 2015 г. на СРС, 49 състав, потвърдено с въззивно решение от 18.08.2016 г. по в.гр.д.№ 4700/ 2016 г. на СГС, ГО, IV- B въззивен състав /окончателно/, е уважен предявен от Х.И.Х. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е признато за установено, че същият не дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД горепосочената сума от 1 213.14 лв., представляваща служебно начислена по Констативен протокол № 6007114/ 23.04.2014 г. стойност на електрическа енергия за периода 24.01.2014 г.- 23.04.2014 г. за имот, находящ се в гр. Самоков, ул. “Авксенти Велешки“ № 69, с клиентски № 300130572288.

В приложените от ищеца две фактури- под № 0165904961/ 11.04.2015 г. и № 0167554276/ 14.05.2015 г., които са издадени за сумите 120.42 лв. и 141.88 лв. /цена на доставена електрическа енергия/ съответно, са посочени задължения за „неустойки за просрочени плащания“ в размер на 9.11 лв. и 11.13 лв. съответно /или общо 20.24 лв./, но никъде в цитираните два документа, издадени от ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, не се съдържа обозначение на тези акцесорни вземания като такива, възникнали във връзка с просрочване на задължението по Фактура № 0159493437/ 12.12.2014 г. за сумата 1 213.14 лв. /по КП по ПИКЕЕ /отм.//. Извод за такова съответствие не може да бъде направен и въз основа на приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза.

Същевременно издадените от „Easy Pay“ на 15.04.2015 г. и 19.05.2015 г. разписки за извършени от Х.Х. в полза на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД плащания, в които са посочени като самостоятелни позиции „сума по съдебни вземания- 1 213.14 лв.“ и „неустойка за пр. плащания“ в размер на 9.11 лв.- по първата разписка, и в размер на 11.13 лв.- по втората разписка, нямат доказателствена стойност за установяване твърдението на ищеца, че посочените суми: 9.11 лв. и 11.13 лв., независимо, че са обозначени като „неустойка за пр. плащания“, представляват неустойки именно за просрочено плащане на служебно начислена от електроснабдителното дружество сума от 1 213.14 лв.

Аргумент в тази насока се извежда и от обстоятелството, че през 2015 г. Х.Х. е предявил посочения по- горе отрицателен установителен иск за признаване недължимост на сумата 1 213.14 лв., за която няма данни да е била доброволно заплатена от него, като при наличието на такова съдебно производство, противно на 3 житейската и правна логика би било да са заплатени от него мораторни неустойки за вземане, което същият оспорва по съдебен ред.

Наред с това, според даденото от вещото лице Р. С. заключение, прието като неоспорено от ищеца, цялата начислена за периода 30.12.2014 г.- 8.10.2016 г. от ответното дружество неустойка възлиза на 215.59 лв., която сума след сторниране на начислената по фактурата от 12.12.2014 г. сума от 1 213.14 лв. и издаване на кредитното известие на 21.10.2016 г. също е била сторнирана, като е прихваната със суми, дължими за потребена в имота от Х.Х. през периода м.10.2016 г.- м.01.2017 г. електрическа енергия. Така според направените в експертното заключение констатации със сумата 215.59 лв. са прихванати задължения на Х. по Фактура № 197120143/ 10.11.2016 г.- за сумата 46.67 лв., по Фактура № 213245206/ 10.12.2016 г.за сумата от 57.29 лв., по Фактура № 214891092/ 12.01.2017 г.- за сумата 73.12 лв., и по Фактура № 216314915/ 10.02.2017 г.- за сумата 38.51 лв., като е налице остатък за плащане по последната фактура в размер на 23.42 лв. Поради така извършените прихващания Х.Х.- праводател на ищеца, е освободен от задължението да плати на ответника стойността на доставената му през посочения по- горе период електрическа енергия на обща стойност 215.59 лв. /46.67 лв. + 57.29 лв. + 73.12 лв. + 38.51 лв./, които релевантни обстоятелства не са оспорени от ищеца, вкл. не е оспорено даденото в този смисъл по делото експертно заключение. Същевременно, ако плащането на сумата 20.24 лв. е имало погасителен ефект за начислената от ответника мораторна неустойка, каквото е твърдението на ищеца /и на неговия праводател/, то сумата- предмет на посоченото по- горе прихващане, би следвало да бъде в по- малък от посочения в експертното заключение размер.

При така установената фактическа и правна обстановка не може да се приеме в случая, че ищецът „Т.*“ ЕООД- в качеството на цесионер е титуляр на съществуващо ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника в размер на 20.24 лв., тъй като не е доказано по делото при условията на пълно главно доказване, каквото е дължимото от ищеца доказване, цедентът Х.Х. да е заплатил на ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД сумата 20.24 лв. като мораторна неустойка /или мораторна лихва, както противоречиво се твърди по делото/ при плащането на главница от 1 213.14 лв. И в случай на доказано плащане на такава сума от страна на Х., предвид извършеното от ответника прихващане на сумата 215.59 лв., включваща и процесната сума от 20.24 лв., не може да се приеме, че такова вземане към ответника към настоящия момент съществува. С оглед изложеното, поради непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално право факти и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда, искът му по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадане крайните изводи

4 на двете съдебни инстанции и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи, обжалваното решение, което е правилно като краен резултат, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 10.08.2021 г., постановено по гр. дело № 53247/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 138 състав.

ОСЪЖДА „Т.*“ ЕООД- гр. Сливен /ЕИК ****/ да заплати на „Е.п.“ ЕАД- гр.

София /ЕИК ****, с предходно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5