Определение № 568 от 21.09.2023, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 353/2023
- Вид
- Определение № 568
- Подписан
- 21.09.2023
- В сила
- 21.09.2023
- Състав
- Полина Пенкова, Ива Димова, Симона Миланези
Цитирани разпоредби
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 568 гр. Габрово, 21.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Ива Димова
Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500353 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по частна жалба вх. № 3077 от 06.08.2023 г., подадена от адв. Н. Д. против протоколно определение от 29.06.2023 г. по гр.д. № 997/2022 г. на РС Севлиево, с което е оставено без уважение искането на адв. Д. за увеличаване на определеното възнаграждение за особен представител на ответника по делото.
В жалбата се твърди, че съобразно заявената от ищеца цена на исковете минималното възнаграждение изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №4/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 400,00 лв., а определеното от съда възнаграждение на особения представител на ответника е в размер на 200,00 лв. Твърди се, че като особен представител на ответника адв. Д. бил извършил редица действия и счита, че делото е с фактическа и правна сложност.
Намаляването на възнаграждението на особения представител било в следствие на субективна преценка на съда, но същото било неадекватно съобразно фактическите особености на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение, да определи възнаграждение в минималния размер съобразно Наредба №4 и да задължи ищеца да довнесе разликата.
Постъпил е отговор от „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния си представител, в който оспорва подадената частна жалба, като считат същата за недопустима, а в условията на евентуалност за неоснователна, като излагат подробни съображения за това. Считат, че делото не е с голям материален интерес и е правилна преценката на съда да определи адвокатско възнаграждение на особения представител в размер на 200,00 лв.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че съобразно фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, извършените от особения представител процесуални действия определеното от съда възнаграждение на особения представител било съобразено с тези обстоятелства.
Въззивната инстанция, като взе предвид данните по делото и прецени обжалваното разпореждане, намира същото за правилно по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, обща цена на иска 351,56 лв. Поради ненамиране на ответника на 1 адреса му на същия е назначен особен представител – адв. Д., на когото е определено възнаграждение в размер на 200,00 лв., платимо от страна на ищеца. Назначеният особен представител е изготвил и депозирал отговор на исковата молба. По делото едно съдебно заседание от 29.06.2023 г., на което особения представител се е явил и е поискал да бъде увеличено определеното му възнаграждение, като районния съд е оставил молбата му без уважение с протоколно определение.
Съгласно чл. 47, ал. 6 изр. 2 от ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.
36, ал. 2 от ЗА, но не по-малко от една втора от него.
Предвид заявената от ищеца по делото цена на иска минималното възнаграждение, изчислено съобразно разпоредбата на чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №4/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 400,00 лв.
В случая, производството пред първата инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност – особеният представител е изготвил отговор на исковата молба и е участвал в проведеното открито съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са твърдяни нови факти и обстоятелства, съдебното дирене е приключено в едно заседание и делото е обявено за решаване. В този смисъл е и Определение № 526 от 03.12.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4137/2019 г. , ІІІ г.о.
Предвид изложеното, правилно първоинстанционния съд е оставил без уважение искането за увеличаване на възнаграждението до размера на сумата 400,00 лв., представляваща минимума предвиден по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
На настоящият състав служебно му е известно посоченото в частната жалба Определение № 681 от 29.11.2022 г. по в.ч.гр.д. № 446/2022 г. по описа на ГОС.
Разглежданата в него хипотеза е различна от посочената в настоящото производство, поради което подадената частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3077 от 06.08.2023 г., подадена от адв. Н. Д. против протоколно определение от 29.06.2023 г. по гр.д. № 997/2022 г. на РС Севлиево, с което е оставено без уважение искането на адв. Д. за увеличаване на определеното възнаграждение за особен представител на ответника по делото, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕИНЕТО да се съобщи за сведение на адв. Д. и на ищеца по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2