Определение № 446 от 01.03.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. София, 26.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20238002900779 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на С. С. К. ЕГН: ********** и Н. К. К. ЕГН: ................ и на А. М. С. ЕГН: ********** срещу решение № 1400/22.112022 г. по в.гр.д. № 891/2021 г. на САС , с което е било отменено първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№13643/1 7 на СГС и вместо него е постановено друго, с което е обявен за з а относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 103, том VII, per. № 18841, дело № 1079/2012 г. на нотариус М.Г., с per. № 622, вписан в СВП с № 101, том CXI, дело № 23055, вх. № 47506/29.10.2012г., сключен между С. С. К. и Н. К. К. - като продавачи и А. М. С. - като купувач, в частта, с която С. С. К. се е разпоредила в полза на майка си А. М. С., като й е прехвърлила собствеността върху 1/2 идеална част от недвижим имот, притежавана от нея в режим на СИО с Н. К., представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.София, СО, находящ се в сграда № 2 по кадастрални схема, с предназначение на самостоятелния обект:

АПАРТАМЕНТ № 26, на 3 надпартерен етаж, на кота + 8,70 метра, във вход „В“ /сграда 2/ на гореописаната жилищна сграда, в жилищна сграда с административен адрес гр. София, СО, р-н „Витоша “, ул. „Българска легия“, в блок № 2Б, със застроена площ от 109.79 кв.м., както и в частта за присъдените в тежест на ответниците съдебни разноски.

Излагат се оплаквания за недопустимост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материална

1 незаконосъобразност при постановяване на обжалваното въззивно решение и се иска обезсилването му, евентуално-отмяната му и произнасяне от ВКС в насока отхвърляне на иска .

Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на чл. 280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК “ АД в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба по отношение на решението в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора въззивен състав е изложил в мотивите следните съображения: Приел е, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от „Уникредит Булбанк” АД с правно основание чл. 135 ал.1 ЗЗД срещу тримата ответници-физически лица.

В ИМ ищцовата страна се позовава на следните факти и прави следните доводи: атакува се сключен Договор за банков кредит под условие № 223/29.12.2011г., изменен с последващи анекси към него, по силата на който Банката е предоставила кредит в размер до 1 421 000 лева на кредитополучателя „КЕЙБИЛД“ ЕАД и солидарния длъжник С. С. К. с краен за погасяване до 14.07.2013 г. В ИМ се твърди, че кредитополучателят „Кейбилд“ ЕАД е прекратил погасяването на договора за кредит като последното плащане е извършено на 09.07.2013 г. Поддържа се , че поради изтичането на 14.07.2013г. на крайния срок за погасяване на задълженията по договора, на 13.09.2013г. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като към този момент вземането на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД е било изискуемо в пълен размер. В тази връзка Банката се е снабдила с изпълнителен лист за дължимите суми, по повод на който на 21.02.2014 г. е било образувано изп. дело № 201479600400112 на Ч С И Шукри Дервиш. Твърди, че на 29.10.2012г., ответницата С. К. и и вторият ответник Н. К. са продали на третия ответник А. М. С. / майка на С.

К . / правото на собственост върху собствения си имот чрез договор за покупко- продажба, п о нотариялен акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том VII, per. № 18841, дело № 1079/2012г. на нотариус М.Г., per.

№622 на НК. Към тази дата - 29.10.2012 г. ищецът „УниКредит Булбанк” АД, както и към настоящия момент, има качеството на кредитор на ответницата С.

К . по посочения Договор за банков кредит под условие № 223/29.12.2011г.

Ищецът се е позовал на това, че както продавачите по цит. нот.акт , така и майката на първата ответница и купувач по договора са знаели за увреждането, тъй като знанието се предполага, поради наличието на роднински връзки между тях. Изложил е и доводи, че този договор за 2 покупко-продажба е безвъзмезден и следователно симулативен, който прикрива дарение. Обосновал е налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо него на 1/2 ид.ч. от сключения на 29.10.2012 г. договор за покупко-продажба. Ответниците са оспорили основателността на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД с твърдения и доводи за липса на увреждане на банката-кредитор, доколкото изпълнението на задължението за връщане на кредита е предмет на застраховка фин.риск в полза на банката, и за липса недобросъвестност от страна на приобретателя на имота А. С. при сключването на сделката, доколкото действието е извършено на 09.04.2010 г. със сключване на предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Този договор е с достоверна дата, като продажбата е извършена преди възникване на вземането по договора за кредит от 29.12.2011 г. Наведени са били и доводи, че това обстоятелство изключва знание на приобретателя по сделката за увреждане на кредитора, тъй като към момента на предварителния договор за покупкопродажба не е съществувал нито дълг, нито вземане, нито кредитор на продавача, тъй като същият е придобил това качество след повече от година от сключването му. Процесният нотариален акт за покупко-продажба на имота е сключен не с цел да увреди кредитора, а за изпълнение на поетото с предварителния договор облигационно задължение за прехвърляне собствеността върху него, което изключва и намерение на страните за увреждане на кредитора.

За да приеме за основателен иска по чл.135 ал.1 във вр. с ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел следното: От фактическа страна се установява, че „УниКредит Булбанк“ АД се явява кредитор на първата ответница, както следва: по делото е представен договор за кредит № 223/29.12.2011г. сключен между ищеца от една страна и „Кейбилд“ ЕАД и ответника С. К. - управител на „Кейбилд“ ЕАД като солидарен длъжник от друга страна, по силата на който ищецът е предоставил на дружеството кредит под формата на банкова гаранция в размер на 1 421 000 лв. до който размер Банката поема кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и/или документални акредитиви при условията определени в Договора и в ОУ с краен срок на договора, съгласно чл. 4.1.2. до 13.02.2013 г. Съгласно чл.14.3 с подписването м у кредитополучателят и солидарният длъжник/ ответника С. К./ декларират, че обезпечават и изпълняват договора в качеството си на главен, съответно солидарен длъжник, който на основание чл.121-127 ЗЗД встъпва в изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора и се задължава солидарно да отговаря с него за изпълнение на задълженията по него. По делото е представен Анекс № 1 от 17.01.2013г. към Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции № 223/29.12.2011г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и „КЕЙБИЛД“ ЕАД и С.К., с който страните са променили крайния срок на договора, който е бил продължен до 15.04.2013 г. С Анекс № 2 от 13.03.2013г. към Договор за банков кредит под условие за поемане на 3 кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документални акредитиви № 223/29.12.2011 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, „КЕЙБИАД“ ЕАД и С. К. като солидарен длъжник крайният срок на договора е бил продължен до 09.07.2013г. От представената Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 24.01.2014г., издадени по ч.гр.д. № 38129/2013 г. на CPC, ГО, 49 с-в е видно, че длъжниците „КЕЙБИЛД“ ЕАД и С.К. са осъдени да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 1 243 699,95 лв. - главница по договор за банков кредит под условие № 233/29.12.2011г., Анекс № 1/17.01.2013г. и Анекс № 2/13.03.2013г., ведно със законна лихва за периода от 13.09.2013г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 26 238,40 лв. и 25 398,77 лв. - д.т. Съдът се е позовал и на това, че в производството по Павловия иск следва да се приеме, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, като е правно ирелевантно дали наистина вземането съществува и в какъв размер е то.

Достатъчно и необходимо е твърдението в тази насока, без да се налага пълно и главно доказване на размера на това вземане. Ето защо, доколкото няма влязло в сила съдебно решение, което със СПН да отрича правата на кредитора-ищец следва да се приеме, че вземането на банкатасъществува.Няма ангажирани доказателства към момента да е погасен дългът, нито е налице висящо исково производство с предмет осъдителни искове или чл.422 ГПК, поради което въззивният съд е счел, че ищецът притежава активна материално-правна легитимация по иска по чл.135 ЗЗД.

На второ място, според съда, процесната сделка се явява увреждаща за кредитора-ищец. Във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то длъжникът знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява имуществото си, което служи за обезпечение /така:Решение № 552 от 15.07.2010г. по гр. дело № 171/2009г., IV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК/. Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.

Увреждането в този случай е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. В случая процесното вземане на банкатаищец към продавача К. е изискуемо и ликвидно и няма доказателства да е погасено чрез плащане нито от длъжника, нито от застрахователя по договора за застраховка към кредита.

4

Когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презюмира - чл.135 ал.2 ЗЗД. Майката -купувач е между лицата, за които е установена оборимата презумция, която в случая според въззивната инстанция, не е оборена. Знанието на ответника А. С. за увреждане на кредитора се изразява в знание, че дъщеря й има дългове към банката и че с извършената сделка тя уврежда кредитора. Въззивният състав е приел за за неоснователни доводите на приобретателя по сделката А. С.-майка на продавача С. К. , че първата не е знаела за увреждането, доколкото сключеният договор за покупко-продажба е в изпълнение на поетите с предварителния договор от 09.04.2010г. задължения за прехвърляне на правото на собственост върху посочените в него недвижими имоти.