Решение № 479 от 19.10.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Кърджали, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100500 по описа за 2025 година

Предявен е от А. С. Г., чрез адв. Т. Б. от АК-Кърджали, срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по изпълнителен лист от 23.11.2010 г. по гр. д. №******* г. по описа на РС-Кърджали, съответно за сумата от 7209.51 лева - неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ************* г., договорна лихва в размер на 3078.04 лева за периода от 30.01.2009 г. до 30.05.2012 г. и лихва за забава в размер на 1247.29 лева за периода от 27.02.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 330.70 лева, от които 100 лв.-адвокатско възнаграждение и 230.70 лева- внесена държавна такса или общо 11 865.54 лева.

Ищецът твърди, че през 2011 г. по молба на БНП „ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД като взискател първоначално е образувано изпълнително дело ***** г. по описа на ЧСИ Р. С. срещу ищеца А. С. Г., на който е била връчена покана за доброволно изпълнение на 29.06.2011 г., а през следващата 2012 г. по горното изпълнително дело и по искане на взискателя били наложени запори на банкови сметки на длъжника в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, „ПИБ” АД; „РАЙФАЙЗЕНБАНК „ ЕАД; „ДСК” ЕАД,

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД. Сочи, че 1 на 15.05.2015 г. е осъществена цесия на вземанията по горецитирания изпълнителен лист с цедент-ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД и цесионер БНП „ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, вследствие на което на 25.09.2015 г. ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД е бил конституиран като взискател по горното дело. Излага, че по молба на ответника като взискател, с писма на ЧСИ от 17.05.2017 г. са били наложени запори на банкови сметки на длъжника, като конкретизира, че по това изпълнително дело единственото извършено действие след това е отправеното искане от ответника с молба от 20.06.2019 г. за справки за банкови сметки на длъжника в ел. регистър на БНБ, без последващи предприети изпълнителни действия. Намира, че към този момент по изпълнителното дело вече е настъпила перемпция по силата на закона, поради липса на искане за изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на две години. Изтъква, че с Постановление от 24.09.2020 г. на ЧСИ Р. С. изп. дело ***** г. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция, по искане на ищеца – длъжник по горното изп. дело, като е било постановено след влизането на постановлението да се вдигнат и наложените по изп. дело запори и възбрани.

В тази връзка счита, че последното изпълнително действие, прекъсващо давността по посоченото изпълнително действие е наложеният запор на 17.05.2017 г. на банковите сметки на длъжника.

Твърди, че на 29.07.2024 г. по молба ма взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД срещу ищеца като длъжник е било образувано ново изпълнително дело № ***** г. по описа на ЧСИ Р. С. за същите вземания по цитирания по-горе изпълнителен лист от ******г., издаден по гр. д.

№********г. на PC-Кърджали, по което е бил наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца и запор на банковите му сметки в „ПИБ“ АД и „Юробанк България“ АД. Позовавайки се на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.

№2/2013 г.. ОСГТК на ВКС сочи, че в настоящата хипотеза 5-годпшната погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., поради това, че към тази дата изпълнителното производство по изп. д. ***** г. на ЧСИ Р. С., не е било приключено, като новата давност многократно е била прекъсвана е предприемането на действия за принудително изпълнение чрез съответния изпълнителен способ по искане на взискателя - в случая запор на банкови сметки на длъжника, извършено на 17.05.2017 г. по изп. дело ***** г. по описа на ЧСИ Р. С., по което е настъпила перемпция.

Развива, че от датата 17.05.2017 г., когато е извършено последното валидно изпълнително действие по перемптираното изпълнително дело до 29.07.2024 г. /когато е подадена молба от ответника с посочени начини на изпълнение и е образувано новото изп. д. №***на ЧСИ Р. С. / са изтекли повече от 5 години, поради което се оказва, че вземането за което е образувано изп. д. № **** г. на ЧСИ Р. С. е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

Твърди се, че вземането на ответника по горецитирания изпълнителен 2 лист е погасено по давност и изпълнителните действия по новообразуваното изп. дело № ****** г. по описа на ЧСИ Р. С. са предприети след изтичане на давността, респ. не произвеждат материалноправни и процесуалноправни последици.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази насока се излагат доводи, че до 26.06.2015 г. давност не е текла съгласно приетото в ТР № 3 от 28.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от предходното се твърди, че в хода на изп. д. ***** г. и изп. д. №***** г., и двете по описа на ЧСИ Р. С. са предприемани множество изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана. Сочи се още, че следва да бъде отчетено и времето, през което поради обявеното в страната извънредно положение, давностните срокове не са текли. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи исковите претенции се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и видно от представените писмени доказателства съгласно изпълнителен лист от 23.11.2010 г. издаден по гр. д. № *****. по описа на Районен съд - Кърджали, ищецът е осъден да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, сумата от 7209.51 лева - неизплатена главница по Договор за потребителски кредит **********г., договорна лихва в размер на 3078.04 лева за периода от 30.01.2009 г. до 30.05.2012 г. и лихва за забава в размер на 1247.29 лева за периода от 27.02.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 330.70 лева, от които 100 лв.-адвокатско възнаграждение и 230.70 лева- внесена държавна такса.

По молба 23.06.2011 г. от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е поискал образуването на изп. дело № ******** по описа на ЧСИ Р. С.. След проучване на имущественото състояние на длъжника е издадено запорно съобщение от 21.05.2012 г. към "Юробанк и Еф Джи България" АД (Pоstbank), "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и към „Банка ДСК“ ЕАД и на 17.05.2017 г. към „УниКредит Булбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и към „Банка Пиреос България“ АД. По постъпила информация от първото дружество длъжникът няма налични авоари. Съгласно получената информация от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и „Банка Пиреос България“ АД по банковите сметки на длъжника има наложен предходен запор и няма наличност, която да бъде преведена по запора. Дружеството „Банка ДСК“ ЕАД също информира, че по сметката на длъжника има наложен предходен запор и че при постъпване на суми по сметката, същите ще бъдат преведени 3 по посочената в запорното съобщение сметка. От страна на „УниКредит Булбанк“ АД е посочено, че сметката на длъжника е закрита и запорът е преминал в архив. С молба от 06.08.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжника, като такъв е насрочен съгласно съобщение от 14.08.2020 г., като няма данни да е проведен, доколкото по делото липсва протокол за опис. С постановление от 24.09.2020 г. ЧСИ е прекратил изп. дело, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изп. действия в продължение на две години. С молба от 13.06.2024 г. взискателят е поискал да бъде наложн запор върху новооткритите банкови сметки, както и върху вземанията на длъжника от финансови и платежни институции.

Въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп. дело № ****** по описа на ЧСИ Р. С., с рег. № ****на КЧСИ по молба на взискателят ответник на 23.07.2024 г. На 29.07.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника във „Варго“ ЕООД. Следва налагането на запори в „Първа инвестиционна банка“ АД, откъдето е посочено, че по банковата сметка на длъжника няма авоар и има наложен предходен запор и в "Юробанк България" АД, като от последното е постъпила информация, че има предишно наложен запор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство. При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумите - предмет на образуваното изпълнително производство.

Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност. При наличието на подлежащи на принудително изпълнение вземания, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство изтекла погасителна давност. При това положение в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на чл. 117, 4 ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.

Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност, което е сторено. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл - Решение № ***** г., постановено по гр. д. № **** г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. дело ***** г. по описа на ЧСИ Р. С., рег. № *** прекратено с постановление на ЧСИ на 24.09.2020 г., давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност. След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която "Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие". В мотивите към същата е прието следното: