Решение № 2498 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2498 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.ОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело № 20231110110701 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от М. Л. Ч. против Я. П. Ч. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от изнесени клеветнически твърдения, обективирани в депозирано писмено обяснение с вх. № 200/23.03.2022 г. пред Адвокатска колегия – град П., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че на 16.10.2021 г. в качеството си на свидетел се явила и дала показания по дисциплинарно дело № 173/2021 г. по описа на ДС-1-ви състав при Софийска адвокатска колегия в заседателната сграда на Софийски адвокатски съвет в [адрес]. Посочва, че последното било образувано по жалба на третото за процеса лице А.Я., която също присъствала на заседанието. В залата присъствал и ответникът Я. Ч.. Изяснява се, че след като ищцата дала показания и след излизане от залата същата била последвана от Я., била нападната от нея, като последната осъществила вербална и физическа агресия. Заявява, че във връзка с тези деяния били образувани НЧХД № 7807/2022 г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав и НЧХД № 7808/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, както и досъдебно производство № 777/2022 г. по описа на 01РУ при СДВР във вр. с пр. пр. № 48790/2021 г. по описа на СРП за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди в сградата на САдС, в хода на което ищцата била конституирана като пострадало лице. Във връзка с осъществената агресия от адв. А.Я. спрямо ищцата и по жалба на Ч. било образувано дисциплинарно дело № 1/2022 г. по описа на АК - град П.. В хода на същото ответникът Я.

Ч. входирал в деловодството на адвокатската колегия писмено обяснение с вх. № 200/23.03.2022 г. във връзка със запитване. В последното същият посочил, че „лицето М. Л.

С. изказа очевидни неистини, свидетелства на факти и обстоятелства, на които явно не е могла да бъде свидетел и с тези си арогантни действия провокира адв. Я. същата да зададе въпроса: „защо лъжеш, сега ме виждаш за първи път“. Ищцата посочва, че тези твърдения на ответника са неверни и клеветнически спрямо нея. В резултат от същите тя е претърпяла 1 неимуществени вреди, тъй като последните се отразили негативно на емоционалното и психическото й състояние, изпаднала в депресия. Било създадено негативно отношение сред колегите - адвокати на ищцата, приятелите и познатите й. Наред с това, тези твърдения станали достояние на по-широк кръг от лица, тъй като процесните обяснения на ответника, част от преписка № 1/2022 г. по описа на АК – П., били изискани и приложени по НЧХД № 7807/2022 г. по описа на СРС. С тези съображения ищцата обосновава интереса си от търсената защита и отправя искане за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от М. Ч. неимуществени вреди в резултат от процесните клеветнически твърдения, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Я. Ч. оспорва предявения иск по основание и размер, намирайки същият за допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че във връзка с образувано дисциплинарно дело № 173/2021 г. по описа на Софийска адвокатска колегия срещу адв. И. Ц., в качеството си на свидетел ищцата М. дала показания, с които в присъствието и на ответника изказала неистини, разказвайки за факти, на които няма как да е била свидетел. Посочва, че до този момент, ищцата не била срещала нито адв. А.Я., нито Я. Ч.. С постановеното решение по това дело било наложено дисциплинарно наказание на адв. Ц. чрез лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 10 месеца. В отговора ответникът не оспорва писмените сведения, които е предоставил в АК – П., но твърди, че ги е дал в служебно качество - като юрисконсулт.

Оспорва с тези твърдения да е причинил неимуществени вреди на ищцата, както и оспорва причинната връзка между деянието и вредите. Оспорва същите да са достигнали до знанието на множество лица. Посочва, че към настоящия момент ищцата е лишена от адвокатски права. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане.

Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на описаното деяние от ответника и неговата противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено поведение/ – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и място и по описания начин, а именно чрез депозиране на писмено обяснение от ответника от 23.03.2022 г. по дисц. преписка № 1/2022 г. по описа на АК - гр. П., съдържащо посочените твърдения; 2). причиняването на сочените неимуществени вреди и техния размер; 3). причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди; 4). отговорност на ответника за вредите.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината на ответника, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да опровергае твърдените от ищцата обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в т. ч. чрез установяване истинността на твърденията, окачествени от ищцата като клеветнически.

С оглед твърденията на двете страни и конкретните оспорвания, направени с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 05.09.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид 2 липсата на оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно депозиране от ответника на процесното писмено обяснение със соченото съдържание.

Последните се установят и от приетите по делото писмени доказателства и конкретно писмено обяснение, изходящо от юрк. Я. Ч., адресирано до Адвокатска колегия – П. с вх. № 200/23.03.2022 г. във връзка с отправено от адресата запитване по дисциплинарна преписка № 1/22 г. по описа на АК-П. с жалбоподател М. Л. С. и ответна страна адв. А.Я.q по повод евeнтуално възникнал иkцидент между страните на 16.12.2021 г. по време на провеждане на дисц. дело № 173/2021 г. по описа на Дисциплинарен съд към САК, първи състав. В обясненията си ответникът Я. Ч. посочва, че по време на заседанието на Дисциплинарния съдq като свидетел е допусната ищцата М. С., която на зададени въпроси от председателя на състава изказала „очевидни неистини, свидетелства за факти и обстоятелства, на които явно не е могла да бъде свидетел и с тези си арогантни действия провокира адв. Я. същата да зададе въпроса: „защо лъжеш, сега ме виждаш за първи път“. В обясненията е отразено също, че след приключване на разпита и извеждането й от залата, ответникът Ч. и адв. Я. също излезли след свидетелката, като адв. Я. отново й задала този въпрос, но с по-висок тон, без да е имало обидни думи, заплахи и физически контакт. Посочено е, че даващият обsсненията Ч. е пряк и непосредствен свидетел на случилото се.

Между страните не е спорно, а и от удостовереното в приложеното по делото заверено копие от протокол от проведено открито заседание на 16.12.2021 г. по дисц. дело № 173/2021 г. по описа на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия, се установява, че в хода на това заседание ищцата по настоящото дело М. Л. С. (понастоящем Ч.) е разпитана като свидетел, по уважено доказателствено искане на дисциплинарно обвинения адвокат И. Ц., както и в присъствието на заинтересованото лице – адв. А.Я. и представител на обвинението. Изяснява се, че в разказа си пред Дисциплинарния съд на САК св. С. е споделила, че е срещала адв. Я. в офиса на адв. Ц. в град София няколко пъти, като първата такава среща, на която двете са се запознали, била преди Коледа на 2020 г., както и, че е виждала адв. Я. да представя документи на адв. Ц. за подпис, които после да взема.

Данните, следващи от събраните по делото писмени доказателства сочат, че с постановление от 12.05.2022 г. на мл. прокурор при Софийска районна прокуратура по пр. преписка № 48790/2021 г. е образувано досъдебно производство за това, че на 16.12.2021 г. в сградата на САдвС, намираща се в [адрес], на М. Л. С. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в травматични увреждания, довели до болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

Установява се, че с протоколно определение от 18.11.2022 г. по НДЧХ № 7807/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 114-ти състав, образувано по частна тъжба на М. С. срещу А.Я., по искане на подсъдимата, от председателя на Адвокатска колегия – П. са изискани материалите по дисциплинарно дело № 1/2022 г. в частта, касаеща разпита на свидетелите Я. Ч. и Е.М..

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само ако вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.

Изясни, че по делото е безспорно обстоятелството, че в писмени обяснения, дадени пред Адвокатска колегия – П. във връзка с отправено запитване по дисциплинарна преписка № 1/2022 г. ответникът Я. Ч. е посочил, че по време на заседание пред Дисциплинарен съд, в качеството си на свидетел, ищцата М. Ч.: „изказа очевидни неистини, свидетелства за факти 3 и обстоятелства, на които явно не е могла да бъде свидетел и с тези си арогантни действия провокира адв. Я. същата да зададе въпроса: „защо лъжеш, сега ме виждаш за първи път““, както и, че тези обяснения са достигнали до адресата си.

В предмета на проверка при предявена искова претенция за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие от изнасяне на неверни твърдения, от значение е дали последните представляват твърдение за факт или имат характера на мнение, оценъчно съждение, доколкото на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и именно последните могат да ангажират отговорността на лицето по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и то, само когато са неверни и позорят адресата, тъй като са от естество да накърнят неговата репутация и добро име в обществото, като засягат неговата чест, представляваща обществената оценка за него. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на изказалия ги, само ако представляват обида.

Същевременно съдът съобрази, че съгласно трайната съдебна практика разпространяването на информация е противоправно, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат неговите чест, достойнство и добро име. За да бъдат определени като позорни конкретни обстоятелства, то те трябва да са ясно съобщени, да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и да предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото, а не да се извеждат в резултат на предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична дейност по отношение на съответните изказвания. Освен това, ако се докаже, че изложените обстоятелства са позорни, то трябва да се установи и това, че са неистински. Ако фактите са верни, не се носи отговорност, дори да позорят лицето, към което са адресирани, а ако не са верни, отговорност има, ако се засяга неблагоприятно адресатът.