Решение № 450 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова в присъствието на прокурора С. П. П. като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602665 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 22.10.2025г. по НОХД № 11615/2025г., СРС, НО, 13 състав е признал подсъдимия М. С. М. за виновен в това, че за времето от 22:15 часа на 05.04.2023 г. до около 01:01 часа на 06.04.2023 г.. в гр. София. ул. **** като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си противозаконно е отнел чуждо - собственост на „ Биокултура 2012" ЕООД моторно превозно средство - лек автомобил марка „ Алфа Ромео“, модел 145 с peг. № **** с рама № ZAR93000004186224 на стойност 2377.00 лева от владението на П.Н.Ч., без негово съгласие с намерение да го ползва, като от деянието е последвала повреда на моторното превозно средство - тотална щета в размер на 1902,00 лева, съставляваща разликата между стойността на автомобила в размер на 2377,00 лв. и стойността на частите от автомобила, които не са били увредени, в размер на 475,00 лева и отнемането е било извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4, пр.2 НК, като е било използвано техническо средство - ключ за стартиране на двигателя на автомобила — с което е осъществил състава на престъпление по чл.346, ал.2, т.1, предл.1 и т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4. пр.2, вр. чл.346, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което и на основание чл.346, ал.2, т.1, предл.1 и т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4. пр.2, вр. чл.346. ал.1, вр. чл.63. ал.1, т.3 НК, вр. чл. 54 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет месеца, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца , изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

Съдът на основание чл. 59. ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал при евентуално изпълнение на наказанието "Лишаване от свобода" времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото производство и по ЗМВР.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия М. С. М. да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 917,45 лева - разноски в досъдебното 1 производство.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства описани в приложението към ОА да останат по делото.

Срещу присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия М. М.адв. Н. Т. , в която се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и се претендира намаляване на същото.

С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В разпоредително заседание на 28.04.2026г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред на гл. 21 НПК. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание служебният защитник на подс. М. М. – адв. Н. Т., моли да се измени първоинстанционната присъда в частта относно размера на наказанието, като се излагат съображения в тази насока.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. Твърди, че правилно съдът е наложил наказание, което е справедливо.

Подсъдимият М. М. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума от съда моли да му бъде намалено наказанието.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: направеното самопризнание на подсъдимия М. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите П.Ч., М.К., Г.С. и Т.Б.; от заключенията на изготвените в досъдебното производство СППЕ и КСППЕ, САТЕ, от писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие и албум за оглед на местопроизшествие, свидетелство за съдимост на подс. М..

Фактическата обстановка по делото се установява въз основа на посочените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и проведеното съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от контролиращия съд, и която е следната:

М. С. М. е роден в гр. София, български гражданин, неженен, безработен, неосъждан към момента на деянието, живущ в гр. ****.

На 05.04.2023 г. около 22:15ч. П.Ч. паркирал управлявания от него лек автомобил, модел „Алфа Ромео 145“ **** на ул. „Костенски водопад“ №55 и излязъл от него, за да вземе пица от намиращото се заведение „Доминос“. Той оставил МПС незаключено и с ключа за стартиране на двигателя на таблото, тъй като бързал да вземе пица, която след това да достави на адрес. Лекият автомобил бил собственост на „Биокултура 2012“ ЕООД, а стойността му към този момент възлизала на 2377 лева.

В този момент подсъдимият се намирал наблизо, видял, че л.а. „Алфа Ромео 145“ **** е незаключен, а ключът за стартиране е на таблото и решил да влезе в автомобила,след което привел в движение същия чрез оставения на таблото ключ и потеглил в неустановена 2 посока. Св.Ч. излязъл от заведението, видял, че автомобилът му го няма, подал сигнал на телефон 112 и отишъл в сградата на 04 РУ СДВР, за да подаде и писмен сигнал за отнетия му автомобил. Св.Ч. помолил свой приятел - М.К. да го вземе от полицейското управление със своя лек автомобил, след което да се върнат в района на произшествието и потърсят липсващото МПС. Докато се движели по ул. „Силиврия“ Ч. видял л.а. „Алфа Ромео 145“ ****, управляван от подсъдимия М. и веднага подал сигнал на 112 за местонахождението му, като го последвали с колата на своя приятел. Скоро на сигнала се отзовали служителите на 04 РУ СДВР- св.Г.С. и св.Т.Б., които последвали и се опитали да спрат подсъдимия със служебния си л.а. модел „Шкода Рапид“ № ****. Подс.М. не спрял, а ускорил управляваното от него МПС, блъснал се в полицейския автомобил, продължил да се движи по ул.

„Житница“, пресякъл кръстовището с бул. „Никола Мушанов“ и около 01:01 ч. на 06.04.2023 г. след като загубил контрол върху управлявания от него автомобил се блъснал в заведение „Караджата“. МПС спряло движението си, а подсъдимият бил задържан от полицейските служители.

В резултат на предизвиканото от подсъдимия ПТП лекият автомобил „Алфа Ромео“ получил множество повреди, като общата им стойност възлизала на 1902 лева.

Въпреки че към този момент подсъдимият бил непълнолетен същият могъл да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната процедура по глава двадесет и седма НПК. Така с оглед на заявеното от подс. М. М. и неговия служебен защитник, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК. Предвид естеството на процедурата в нейната разновидност по чл. 371, т.2 от НПК и съгласно т.8 2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Това е необходимо, защото проверката по същество е допустима само при липсата на съществени процесуални нарушения в обсъжданата насока. В случая от протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК са били спазени. На подсъдимия са били разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и последиците от направеното самопризнание, като е бил представляван от служебен защитник. След разясняване на правата на подсъдимия, същият е признал всички факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с протоколно определение по реда на чл. 372, ал.4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще се ползва самопризнанието на подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт.

При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че предходната инстанция е провела законосъобразно и правилно процедурата, предвидена в НПК, без да допусне съществени нарушения. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, обсъдени, предвид изискванията на глава 27 НПК в мотивите към съдебния акт на СРС.

Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, поради което и доколкото въззивната инстанция напълно се солидаризира с тях, не счита за нужно да я преповтаря.

Въззивната инстанция не може да не се съгласи и с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в каквато насока СРС е направил съответен на арг. от чл. 305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК доказателствен анализ.

В конкретния случай, изградената фактическа картина правилно е приета от СРС, че се подкрепя от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, от чието съдържание се установява времето и мястото на извършване на престъплението, както и съществени за съставомерността му факти като 3 начина на отнемане на вещите, видът и стойността им.

Настоящата инстанция не констатира недостатъци в аналитичната дейност на районния съд по отношение на доказателствената стойност на заключенията на всяка от експертизите, поради което не установи необходимост да бъдат коригирани или допълвани.

Заключенията са обективни и компетентно изготвени, в пълнота отговарят на поставените им въпроси.

Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.

Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал.3 от НПК.

С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.

305, ал.3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не се налага да бъде променяно или замествано.

Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/620fc0d1-55ae-4951-b98a-80a9828763c2