Решение № 14828 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14828 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110124114 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. М., ЕГН :

**********, от град С, понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора град София против Апелативен съд– София, представляван от Председателя ..........., с адрес – град С, с която е предявен осъдитЕ. иск с правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 20 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 15.4.2024 година до 24.4.2024 година, изразяващи се в болки и страдания, поради това, че съдията по дело № 843/2022 година по описа на САС, 10 състав, разпоредил ищецът да стои в съдебното заседание с белезници на краката, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че ответникът му е нанесъл нанесени вреди и вредни последици, както и неимуществени щети чрез нарушение право на ЕС и ООН по дело номер 843/2022 година по описа на САС, 10 състав. Сочи се, че периодът на увреждането е от 15.4.2024 година до 24.4.2024 година. Описва се, че противоправното поведение на ответника се изразява в несвалянето на белезници на ищеца в проведено съдебно заседание на 15.4.2024 година по дело № 843/2022 година по описа на САС. Твърди се, че в това съдебно заседание ищецът е бил изтезаван, като е бил държан с белезници на краката, което му е причинило болки и страдания, бил унизен в собствените си очи и пред обществото. Твърди се, че ответникът е нарушил достойнството и е нарушил за ищеца, негови оправдани правни очаквания от право на ЕС и ООН. Твърди се, че ответникът е положил ищеца на жесток психически и физически тормоз чрез изтезание с белезници в открито съдебно заседание.

Твърди се, че ищецът е изтърпял болки и страдания, изпитвал е безизходица, безнадеждност, отчаяние, страх, безпокойство, безпомощност. С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Апелативен съд – София, представляван от Председателя ..........., с адрес – град С да заплати на Е. Д. М., ЕГН **********, от град С, понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора град София сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимущесвени вреди, ведно със 1 законната лихва върху тази сума.

С отговора на исковата молба исковите претенции са оспорени по основание и размер. Твърди се, че изцяло от компетентността на съдебния състав е била преценката дали подсъдимият по ВНОХД № 843/2022 г. на САС да бъде оставен с поставените му крачни белезници при провеждането на конкретното открито съдебно заседание. Твърди се, че съдът разполага с правомощия, произтичащи от чл. 266, ал. 2 и 3 от НПК и чл. 135, ал. 2 и 3 от ЗСВ. Сочи се, че с оглед на това, разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност определя, че при отвеждането на конвоирани лица пред орган на съдебна власт /какъвто е настоящият случай/, свалянето на белезниците се извършва след изричното разпореждане на съдията, прокурора или следователя. Твърди се, че качеството на ищеца на подсъдим към процесната дата 15.04.2024 г. по ВНОХД № 843/2022 г. по описа на САС би било напълно достатъчно да обоснове поставянето на белезници на краката съгласно чл. 18, ал. 6, т. 1 от Правилата. Сочи се, че това обстоятелство представлява „специфично съображение“ по смисъла на чл.5 пар. 2 от Директива 343/2016 г., според която разпоредба държавите членки не са възпрепятствани да прилагат мерки за физическо възпиране, които са необходими по специфични за делото съображения във връзка със сигурността или за да се попречи на заподозрения или обвиняемия да се укрие или да установи контакт с други лица. Ответникът твърди, че поставянето на белезници на краката на подсъдими лица при тяхното конвоиране или при провеждане на открито съдебно заседание само по себе си не представлява изтезание, както и не изразява нечовешко или унизително отношение. Твърди се, че поставянето на белезници на краката при конвоирането на ищеца за конкретния случай по конкретното сочено от него в исковата молба дело се налага, след като по същото време той е бил подсъдим по повече от едно наказателно дело, а повдигнатите му обвинения са едновременно за тежки умишлени престъпления, както и за ръководене и участие в организирана престъпна група, поради което е в съответствие с нормативните правила. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за претърпени вреди по време на исковия период. Моли за прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на иска. Претендира разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2в ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да докаже, че са извършени достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз, нарушените правни норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти че от тези нарушения са настъпили вреди – неимуществени, техният размер и причинната връзка между нарушенията и твърдените неимуществени вреди.

В настоящия случай по делото е представен заверен препис от Протокол от 15.04.2024 г., по внохд № 843/22 г. по описа на САС. От същия се установява, че ищецът не е направил искане към съдебния състав да бъдат премахнати крачните му белезници, съответно, поради липсата на такова искане, няма и произнасяне от състава в тази насока.

Според чл. 4, § 3 от ДЕС държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или от актовете на институциите на Съюза, като те съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.

Правото на ЕС не урежда изрично иска за ангажиране отговорността на държавитечленки за вреди от нарушаването му, като материално-правните предпоставки на този иск са изведени от практиката на Съда на ЕС (СЕС) - делото Francovich и Kоbler, (съединени дела С- 6/90 и С- 9/90 ) и дело С- 224/01 . и те са следните три: 1. нарушение на правна норма на 2

ПЕС, даваща права на частно-правни субекти; 2. извършеното нарушение да е достатъчно съществено и явно и 3. да съществува причинна връзка между претърпените вреди и това нарушение. Доколкото практиката на СЕС има задължитЕ. характер, то и нейното нарушаване представлява нарушение, за което би могла да се ангажира отговорността на държава-член за вреди.

Първата предпоставка за уважаване на предявените искове изисква да се установи нарушение на норма на Общностното право, която има директен ефект. Директният ефект дава възможност на частноправните субекти да се позоват на съответната норма от правото на ЕС пред националните съдилища, а те от своя страна са длъжни да я зачетат и приложат.

Нормата трябва да е ясна и безусловна и да предоставя права на частноправни субекти. Тя може да се съдържа в учредитЕ. договор, регламент или директива, т. е. да е норма на акт с директна приложимост или не.

В исковата молба са изложени съображения за допуснати нарушения на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, в която е регламентирано правото на всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия, както и неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Изложени са твърдения за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, който регламентира правото на справедлив съдебен процес, и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, който регламентира правото на ефективни правни средства за защита. Хартата за основните права на Европейския съюз и ЕКЗПЧОС са част от първичното право на Европейския съюз и в тях са закрепени общите му принципи, към които принадлежат и основните права.

Ищецът твърди, че с поставянето на белезници на краката, същият е бил унижен и е нарушена презупцията му за невиновност. В чл. 29, ал. 1 Конституцията на Република България съществува забрана за подлагане на лица на мъчително и унизително отношение.

Поради това приложение следва да намери цитираната разпоредба на Конституция на Република България, а не ХОПЕС, което приложение е извън обхвата на предявения иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ.

По делото не се доказа ищецът да е отправил искане белезниците да бъдат свалени.

Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 18, ал. 6, т. 1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност, при конвоиране на опредЕ.а категория лица се поставят белезници на краката. Сред тези лица са особено опасни за бягство, но и осъдените на над 10 години лишаване от свобода, обвиняеми и подсъдими за тежки умишлени престъпления, участници в организирани престъпни групи и др. Съдът намира, че наличието на белезници на краката на подсъдимия за тежко умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода над 10 г. не нарушава достойнството му, и не цели неговото унижение или изтезание, а представлява ограничителна мярка срещу бягство и опити за нерегламентирани контакти с трети лица.

Поставянето на белезниците е в съответствие с цитираната разпоредба, която съдът не намира за противоречаща, както на европейското законодателство, така и в частност на разпоредбата на чл. 4 от ХОПЕС, идентична по съдържание с чл. 3 от ЕКЗПЧОС, която предвижда забрана за изтезания, нечовешко и унизително отношение. Жестоко или нечовешко отношение се смята унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Поставянето на белезници на краката по време на съдебно заседание не биха могли да доведат до подобни неудобства и притеснения за подсъдимия, а бездействието на съдебния състав по отношение на премахването им не може да се приеме за незаконосъобразно.

Не се установява и твърдяното от ищеца тенденциозно и предубедено отношение на 3 членовете на съдебния състав, изразяващо се в умишлен и цЕ.асочен тормоз, унижения или изтезания. На следващо място съдът не приема, че се установиха и настъпилите вреди, които да са последица от това бездействие, без оглед на характера му.

Предвид изложеното, в това число и по критериите на Европейския съд по правата на човека, следва да се приеме по делото, че не се доказаха елементите незаконосъобразно фактическо бездействие на съда в проведеното съдебно заседание на 15.4.2024 година по дело № 843/2022 година по описа на САС, нито причинени болки и страдания и съответно претърпени неимуществени вреди поради нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отнасяне, поради което искът следва да се отхвърли като неосноватЕ..

По разноските:

Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.10, ал.4 ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, опредЕ. по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразявайки чл.37 ЗПП вр. чл. 25, ал.2 и ал.1 НППП, съдът определи 345,12 евро юрисконсултско възнаграждение.