Решение № 421 от 25.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. П., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000493 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 313 от 11.07.2024г., постановено по т.д. № 250 по описа за 2023г. на ОС П., с коeто са отхвърлени предявените от П. Н. П.

ЕГН ********** от гр. П., ул. Г.*в № 64 против З.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., „Г.*“ № 1, искове за присъждане на сумата от общо 30 550 лева за причинените му неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.09.2022 г., около 05:30 часа на АМ „Т.“ при 166 км., по вина на водача на лек автомобил „В.“, с рег. № * - Т.Г.Р., формирана от сбора на следните суми: 30 000 лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 550 лева - обезщетение за направените от него разходи във връзка с лечението му, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция от ищеца до ответника - 28.11.2022 г., до окончателното плащане.

Решението е обжалвано от П. Н. П. ЕГН ********** от гр. П., ул. Г.*в № 1

64, чрез адв. Р. М. с твърдения за неправилност и небоснованост при приложение на чл. 52 ЗЗД и конкретно критерия за справедливост при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.

Оспорен е като неправилен и извода на първоинстанционния съд за това, че претендираните да са настъпили имуществени вреди не са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и затова не подлежат на обезщетяване. Искането, отправено до въззивният съд, е решението в частта, с която предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 10 000 лв. и за имуществени до размер от 550 лв. са отхвърлени да бъде отменено и исковете уважени с присъждане на посочените размери, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2022г. до окончателното им изплащане и съответните последици – разпределяне отговорността за разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който З.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., „Г.*“ № 1, представляван от юрисконсулт И. Ц. оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваните части да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по активно обективно съединени искове на П. Н. П. ЕГН ********** от гр. П., ул. Г.*в № 64, чрез адв. Р. М. против З.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., „Г.*“ № 1 с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 550 лв., вследствие претърпяно увреждане в резултат на ПТП, настъпило на 21.09.2022 г., около 05:30 часа на АМ „Т.“ при 166 км., по вина на водача на лек автомобил „В.“, с рег. № * - Т.Г.Р.. Твърденията, на които се основават предявените искове се свеждат до следното: на 21.09.2022г. около 5.30ч. на АМ Т. при км.166 Т.Г.Р., при управление на лек автомобил марка В. с рег. № *, нарушавайки правилата за движение като неспазвайки необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил марка и модел „М.*“ с рег. № * го удря отзад и реализира 2

ПТП, вследствие което е пострадал ищеца. Сочи, че непосредствено след инцидента пострадалият П. П. бил прегледан от пристигналия на място екип на Ц., който му поставил диагноза - Ч.. * и бил транспортиран до У. „П.“ АД гр. С.*, където след проведени прегледи и изследвания били установени: наличие на екскориации по лицето и долните крайници; 5 бр. разкъсно контузни рани в областта на лицето, с размери до 5 см.; палпаторна болезненост в областта на лявата колянна става; контузна рана в областта на дясна подбедрица, с размер около 2,5 - 3 см.; суспекция на фрактура на носни кости; есктракраниални хематоми вдясно фронтално и периорбитално с въздушно съдържимо; Фрактура на носни кости и на решетъчна кост вдясно; разширени субарахноидни пространства по конвекситета на двете ГМХ;

Умерено разширени базални цистерни; умерено изразена неоклузивна вентрикуломегалия; границата между бялата мозъчна субстанция и кортекса е рязко дефинирана; Хеморагично съдържимо в етмоидален сибус вдясно и в носната кухина; Хипертрофия на лигавицата на двата максиларни синуса;

Мозъчна артрофия; хемосиус етмоидалис декстра; хроничен максиларен синуит двустранно и му била назначена медикаментозна терапия. Твърди, че на 21.09.2021 г. бил хоспитализиран и претърпял оперативно лечение, но въпреки спазване на назначената терапия, продължавал да изпитва болки и отново потърсил лекарска помощ, като на 09.11.2022 г. бил прегледан в У.

„С.*“ ЕАД - гр. П. от специалист по съдебна медицина, който установил контузия на главата и лявото коляно; сътресение на мозъка; 5 разкъсно контузни рани в областта на лицето; разкъсно - контузна рана на дясна подбедрица; счупване на носни кости и счупване на коронката на четвърти долен ляв зъб. Ищецът сочи, че вследствие на получените от ПТП травматични увреждания е претърпял болки и страдания, които продължава да търпи и към настоящия момент, както и че станалото му е повлияло на емоционалното състояние - станал изнервен и неспокоен, изпитвал чувство за непълноценност и дисконфорт, предвид ангажираността на близките му, които полагали грижи за него, ограничил социалните си контакти, станал неуверен и изпивал срам от случилото се.

Освен това ищеца твърди, че претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в сторените от него разходи за лечение в общ размер от 550 лева, от които, както следва: 50 лева за издаване на съдебномедицинско удостоверение, съгласно Фактура № * от 09.11.2022 г. и 500 лв. за 3 металокерамични корони за зъби, съгласно Фактура № * от 20.01.2023 г..

Въз основа на изложеното и като сочи, че водача на лек автомобил марка В. с рег. № * е имал сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество „Д.“ ЗАД, което е сезирано от него със застрахователна претенция с вх. № 4888 от 28.11.2022г., но въпреки това не е изплатило обезщетение, настоява същото да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 30 550 лева, от които 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото на 21.09.2022 г. пътнотранспортно произшествие с молба - претенция от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди и 550 лева - за направените от него разходи във връзка с лечението му, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция от ищеца до ответника - 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди. Претендира разноски.

Ответникът – „Д.“ ЗАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. Г.М. * № 1 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете с твърдения, че са процесуално допустими, но неоснователни.

Оспорва всички твърдения в исковата молба с изключение на факта, че водача на лекия автомобил е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на станалото ПТП с ответното дружество. Твърди, че по предявената застрахователна претенция застрахователя е платил застрахователно обезщетение в размер на 4000 лв..

Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и конкретно причинени на ищеца вреди, които да са в пряка причинна връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач. Навежда възражение за съпричиняване, което твърди, че се изразява в непоставен предпазен колан от пострадалия. Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди, като счита, че същите не са в пряка причинна връзка със станалото ПТП. При условията на евентуалност оспорва иска и по размер като твърди, че претендирания такъв е прекомерен и несъобразен с принципа на справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва като акцесорна претенция, предвид 4 неоснователността на главното вземане.

В срока по чл. 372 ГПК ищеца е подал допълнителна искова молба, с която настоява като безспорно между страните да бъде прието обстоятелството, че е налично застрахователно правоотношение между деликвента и ответника, както и че ищеца е получил плащане от ответника на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв..

Оспорва останалите наведени от ответника възражения като неоснователни.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който ответника не възразява да се приеме за безспорно обстоятелството, че е наличен договор за задължителна застраховка с деликвента и че е извършено доброволно плащане на сумата от 4000 лв..

Поддържа останалите оспорвания и възражения, направени с отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ от П. П. със застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, депозирана на 28.11.2022г., по която застрахователя е заплатил доброволно застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. с преводно нареждане от 28.02.2023г.. Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с несъгласието на увредения с размера на заплатеното му от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ за тези вреди.

Недопустим е обаче иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като претенция за тях не е заявена от увреденото лице и по реда на 5 чл. 380 КЗ, поради което и не е настъпило процесуалното условие за предявяването й пред съда. Затова и решението в частта, с която е отхвърлен този иск като процесуално недопустимо ще бъде обезсилено, а производството по иска за имуществени вреди ще бъде прекратено.

Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка В. с рег. № * е била застрахована при ответника към датата на настъпилото ПТП.

Не се спори и, че на 28.02.2023г. сметката на ищеца е заверена с наредената от ответника сума в размер на 4000 лв. с посоченото основание «обезщетение за неимуществени вреди».

Не се спори, а това е установимо и от данните, съдържащи се в приетата без възражения от страните комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, че техническата причина за настъпилото на 21.09.2022г. около 5.30 ч. ПТП е обстоятелството, че вадача на л.а. «В.» Т.Г.Р. не е реагирал своевременно с намаляване на скоростта или спиране при настигане на л.а.

«М.*» и не е осигурил достатъчно безопасна дистанция зад него. Според експертите в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП са причинените на П.