Решение № 270 от 02.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Велико Търново, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20214001000280 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 260073/15.06.2021 година по т. д. № 335/2020 година на Окръжен съд Русе е отхвърлен предявен от „ОББ факторинг“ ЕООД против „Вики 96“ ЕООД иск за сумата 35 279.16 като неоснователен.

Със същото решение „ОББ факторинг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Вики 96“ ЕООД сумата 2 600 лева – разноски по делото.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т.Б. – пълномощник на „ОББ факторинг“ ЕООД, против Решение № 260073/15.06.2021 година по т. д. № 335/2020 година на Окръжен съд Русе. Във въззивната жалба се излага, че решението на първостепенния съд не се основава на събраните по делото доказателства, в резултат на което е немотивирано. Съставът на Окръжен съд Русе не е съобразил решаващите мотиви на Решение № 94/10.07.2014 година по т. д. № 3643/2013 година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България. Забрана за промяна на отношенията по цедираното правоотношение е уговорена изрично. Изводът за законосъобразно сторниране (съответно за последвала промяна на търговските отношения между дружеството-ответник и „МКМ БГ“ ЕООД) противоречи на потвърждението от „Вики 96“ ЕООД до „ОББ факторинг“ ЕООД от 1

18.05.2017 година. Свидетелят Михов като представител на „МКМ БГ“ ЕООД е потвърдил, че не е получавал изрично писмено съгласие от „ОББ факторинг“ ЕООД за промяна на условията на процесните сделки. Становището на съда за отсъствие на забрана за промяна на отношенията е необяснимо. Заключението, че „ОББ факторинг“ ЕООД няма „основание да интервенира“ в договорните отношения между доставчика и неговите длъжници, противоречи на закона (чл. 299 от Търговския закон). Двете страни по търговските доставки (дружеството-ответник и трето лице-помагач) писмено са се съгласили трето лице за търговската доставка – ищецът, да даде съгласие за бъдещи изменения на условията по доставката. Налице е и очевидна причина за това – защита на законния интерес на кредитора-ищец, получил с цесии вземанията по тези търговски сделки поради финансирането им с факторинг. Погрешно е съждението, че неосчетоводяването поради издаване на кредитно известие на процесната фактура в счетоводството на юридическото лице-ответник е достатъчно за отхвърляне на исковете. Цитираният чл. 13 от Общите условия по договора за факторинг при изрична писмена договореност за забрана за промяна на търговските отношения без съгласието на фактора следва да се тълкува като уреждащ последиците при дадено съгласие. Приетото от съда за законосъобразно „сторниране“ на процесните фактури представлява злоупотреба с право по чл. 289 от Търговския закон – уврежда кредитора, недопустимо е, съответно нищожно по чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В писменото потвърждение представителят на юридическото лице-ответник изрично декларира, че „няма възражения относно дължимостта и платимостта на горецитираните суми“ и е „съгласен“ да заплати дължимите суми на ищеца.

Действително относно фактурата е допусната грешка в изписването – последното число е 8, а не 7, както е посочено в исковата молба. Същевременно сумата и падежа на задължението са коректно отразени. Към исковата молба е приложена „вярната“ фактура – очевидно е ясно на коя фактура се основава претенцията. При констатиране на такава техническа грешка съдът е длъжен да съдейства на страната за нейното откриване и изясняване (чл. 7 от ГПК), което не е сторено. По тази фактура съдът е назначил експертиза и е приел изготвеното заключение, въпреки „несъответствието“ в последната цифра на номера на фактурата.

Направено е искане да се отмени Решение № 260073/15.06.2021 година по т. д. № 335/2020 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да бъде осъдено „Вики 96“ ЕООД да заплати на „ОББ факторинг“ ЕООД сумата 35 279.16 лева, направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Т. В. – процесуален представител на „Вики 96“ ЕООД, в който са развити подробни съображения за нейната неоснователност.

С Молба с вх. № 5748/2.11.2021 година адвокат Т. В. – пълномощник на „Вики 96“ ЕООД, оспорва въззивната жалба.

2

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 335/2020 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявен от адвокат Т.Б. – пълномощник на „ОББ факторинг“ ЕООД, против „Вики 96“ ЕООД иск с посочено правно основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 318 от Търговския закон и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите за сумата 35 279.16 лева.

В исковата молба се твърди, че между „ОББ факторинг“ ЕООД – фактор, и „МКМ БГ“ ЕООД – доставчик, е сключен Договор за факторинг № А00196/17.05.2016 година. С договора доставчикът се задължил да прехвърли свои вземания към трети лица („платци“) в полза на фактора (подробно описано в чл. 1 от договора). С Допълнително споразумение № 4 към договора като платец е добавено „Вики 96“ ЕООД. С Допълнително споразумение № 7 действието на договора е продължено до 31.10.2018 година. „МКМ БГ“ ЕООД уведомява платеца „Вики 96“ ЕООД на 17.05.2017 година за прехвърляне на вземанията на доставчика в полза на фактора, за което информира последния. В нарочно писмо от 18.05.2017 година „Вики 96“ ЕООД потвърждава получаването на уведомлението за цесията и се съгласява да извършва плащанията директно към „ОББ факторинг“ ЕООД.

Прехвърлените от „МКМ БГ“ ЕООД към „ОББ факторинг“ ЕООД вземания спрямо „Вики 96“ ЕООД произтичат от доставки на стоки. В изпълнение на извършените цесии „Вики 96“ ЕООД заплатило на „ОББ факторинг“ ЕООД дължимите 35 039.88 лева по една фактура. Не е заплатена сумата 35 279.16 лева по Фактура № 0003000417 от 3.11.2017 година, с падеж 11.02.2018 година. За процесната доставка цедентът е издал фактура, в която на две места е посочил като получател на сумите „ОББ факторинг“ ЕООД с банковите сметки на цесионера. За фактурираната, цедирана и незаплатена доставка са издадени стокова разписка, удостоверяваща извършването на доставката; уведомление по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите от „МКМ БГ“ ЕООД до „Вики 96“ ЕООД за прехвърлянето на вземането по фактурата; изрично потвърждение от „Вики 96“ ЕООД към „ОББ факторинг“ ЕООД относно надлежното извършване на цесията и дължимостта на сумите по всяка фактура. На 15.10.2019 година „Вики 96“ ЕООД получило чрез Телепоща покана за плащане на сумата, изпратена от „ОББ факторинг“ ЕООД чрез адвокат Т.Б.. „Вики 96“ ЕООД отговорило, че издало кредитно известие към фактурата, въпреки писменото потвърждение да не извършва никаква промяна в облигационното правоотношение без съгласие на фактора, каквото не е дадено. Дружеството-ответник писмено потвърдило изпълнението на доставката по фактурата. До момента „Вики 96“ ЕООД не е заплатило дължимата сума. Твърдяното от ответника в отговор на поканата за плащане „сторниране“ на фактурите представлява злоупотреба с право по чл. 289 от Търговския закон и е недопустимо, съответно ирелевантно за вземанията на „ОББ факторинг“ ЕООД.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Вики 96“ 3

ЕООД да заплати на „ОББ факторинг“ ЕООД сумата 35 279.16 лева, направените по делото разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат Т. В. – процесуален представител на „Вики 96“ ЕООД, с който оспорва иска за сумата 35 279.16 лева. Съобразно сключен между „МКМ БГ“ ЕООД и „Вики 96“ ЕООД Рамков договор за доставка на хидроизолационни материали от 12.10.2017 година вземането на доставчика възниква не от датата на доставката, а след използване на стоките в количествата, в които е осъществено. В случая такова вземане не е възникнало – при опит да използват хидроизолационния материал от „Вики 96“ ЕООД установили несъответствие на същия с договореното качество; стоките не са заменени с годни такива и договорът е развален. Получените стоки са върнати на доставчика с Протокол от 23.04.2018 година.

Доставчикът „МКМ БГ“ ЕООД издал кредитно известие, редовно осчетоводено в счетоводството на „Вики 96“ ЕООД. В чл. 13 от договора за факторинг изрично е предвидена възможност за нулиране на цедираното вземане в резултат от промяна в отношенията между доставчика и платеца.

Постъпила е допълнителна искова молба от „ОББ факторинг“ ЕООД, представлявано от адвокат Т.Б., с която изразява становище по доводите на представителя на „Вики 96“ ЕООД. Сочи, че дружеството-ответник не оспорва потвърждението, приложено към исковата молба. Твърденията за доставката по процесната фактура са противоречиви. Излага, че „сторнирането“ на фактурите представлява злоупотреба с право по чл. 289 от Търговския закон – уврежда кредитора, недопустимо е, съответно нищожно по чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Дружеството-ответник не оспорва цесиите. Следователно всякакви действия след уведомлението по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, които се отнасят до промяна на цедираното задължение, не са противопоставими на цесионера-ищец.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е депозиран допълнителен отговор от адвокат Т.

В. – пълномощник на „Вики 96“ ЕООД, с който взема отношение по съображенията на процесуалния представител на „ОББ факторинг“ ЕООД. Оспорва твърдението, че „Вики 96“ ЕООД е признало вземането по процесната фактура. Изтъква, че кредитното известие не е издадено с цел увреждане на кредитора и не представлява злоупотреба с право. Не се касае за промяна в цедираното вземане по волята на цедента, а за хипотеза на неосъществена доставка.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на „Вики 96“ ЕООД оспорва иска.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 260073/15.06.2021 година по т. д. № 335/2020 година на Окръжен съд 4

Русе е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба, допълнителната искова молба обстоятелства, направеното искане, съдът смята, че предявеният от „ОББ факторинг“ ЕООД против „Вики 96“ ЕООД иск е с правно основание чл. 79, във връзка с чл. 327, ал. 1 от Търговския закон и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите.

Съобразно Договор за факторинг № А00196/17.05.2016 година, сключен между „ОББ факторинг“ ЕООД – фактор, и „МКМ БГ“ ЕООД – доставчик, доставчикът прехвърля на фактора по реда на чл. 99 и следващи от Закона за задълженията и договорите, при условията на договора и срещу определената в него цена, всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платците, посочени в приложенията, които са неразделна част от договора. В Приложение № 7 към договора за факторинг е визирано „Вики 96“ ЕООД.

Легално определение на „факторинг“ се съдържа в § 1, точка 11 от Закона за корпоративното подоходно облагане – сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Същото е понятието за факторинг и по смисъла на § 1, точка 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху доходите на физическите лица. В чл. 2, ал. 2, точка 12 от Закона за кредитните институции е посочено, че банката може да придобива вземания по кредити и да осъществява друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Предмет на договора за факторинг са парични вземания на доставчика за цената на предоставени от него на трети лица стоки или услуги. При празнота в закона относно правните последици на договора за факторинг в съответствие с чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове намират приложение разпоредбите за цесията (в този смисъл Решение № 94/10.07.2014 година по т. д. № 3643/2013 година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България).