Решение № 496 от 09.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Благоевград, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело № 20211200500872 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост „****“, БУЛСТАТ ****, против решение № 502357 от 11.06.2021г., постановено по гр.д.№ 1164/2019г. по описа на РС Р.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от ЕС „****“ против „****“ ЕООД искове за заплащане на дължими такси, определени с решение от 16.04.2019г. на общото събрание на ЕС.

Жалбоподателят твърди, че постановеният акт е неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се твърдения, че е налице валидно взето решението на общото събрание на етажната собственост, което не е оспорено и което е влязло в сила, поради което искът е установен по основание. Твърди се още, че спрямо ответника са приложими специфичните размери на определените от общото събрание вноски, тъй като същият е търговец по смисъла на ТЗ и многократно е отдавал под наем недвижимите си имоти в сградата с цел реализиране на печалба. Иска се отмяна на постановеното първоинстанционно решение и уважаване на предявените искове.

Претендират се разноски.

В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззиваемата страна не оспорва валидността на приетото от общото събрание решение, а единствено размера на дължимите такси. Развива съображения в 1 смисъл, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ответното дружество дължи еднократния размер на таксите, а не претендирания трикратен такъв. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания не се констатират.

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

В мотивите на РС Р.е възпроизведена правилно и детайлно фактическата обстановка, поради което не се налага нейното повтаряне от страна на въззивната инстанция.

Пред първоинстанционния съд и в настоящото производство не се спори относно валидността на взетото от общото събрание решение от 16.04.2019г. за определяне на такси за „поддръжка и управление“ и такса „ремонт и обновяване“. Спорен е въпросът единствено относно размера на дължимите от ответника суми, тъй като същият твърди, че по отношение на него е неприложима т.12, б.Б от решението, според която собствениците, които отдават апартамента си под наем с търговска цел, заплащат тройна такса за поддръжка, управление и ремонт и обновяване.

За да постанови обжалваното решение РС Р.е приел, че взетото решение от ОС на етажната собственост на 16.04.2019г. не е обжалвано и е влязло сила, поради което по отношение на него не могат да бъдат разглеждани възражения във връзка с неговата нищожност или незаконосъобразност.

Прието е на следващо място, че от събраните доказателства не се установява ответникът, макар и юридическо лице, да е използвал имота си с търговска цел, като съдът се е обосновал с приетата по делото разпечатка от електронна кореспонденция, както и с показанията на свид. Д.С.. Предвид това е приел, че ответникът дължи еднократния размер на определените такси за поддръжка, управление, ремонт и обновяване, които са погасени в срок.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, съобразено със събрания доказателствен материал по делото.

Съгласно чл. 41, ал.1 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. В чл. 51, ал.1 и ал.

2

5 от ЗУЕС се определя механизма на разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части между етажните собственици, ползвателите и обитателите.

С взетото решение на общото събрание от 16.04.2019г. и по-конкретно с т. 12, б. Б е прието собствениците, които отдават апартамента си под наем с търговска цел, да заплащат тройна такса за поддръжка/управление и ремонт/обновяване. Това решение е съобразено с нормата на чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС.

Съгласно цитираната разпоредба собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото събрание.

Предвид горното и с оглед приетото от ОС решение факта, че собственикът на апартамента е търговец по смисъла на ТЗ, не е определящ критерий за дължимостта на по-висок размер месечна такса. Необходимо е да бъде доказано, че за процесния период същият извършва търговска дейност по отдаване на апартаменти под наем в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица.

Видно от събраните по делото доказателства св. Д.С. осъществява дейност по отдаване на апартаменти под наем, като в тази връзка е съдействал на ответника във връзка с наемането на притежавания от него апартамент.

Свидетелят твърди, че след март месец 2019г. и за целия процесен период апартаментът не е отдаван под наем, като той се грижи да бъде почистван един път седмично от фирма. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел като логични и последователни, като същите се потвърждават и от представената извадка от комуникация между последния и бившия наемател - Андрей Балевски.

По делото не са събрани доказателства, оборващи твърденията на ответника. В показанията на св. Джибин посочва, че няма връзка със собственика на посочения апартамент, знае, че св. Сътън се грижи за него, като е виждал светещи лампи и хора в апартамента, но не може да конкретизира нито кога, нито с каква цел същите са били там.

Предвид горното съдът счита, че ищецът не е доказал осъществяваната от ответника търговска дейност по отдаване на процесния апартамент под наем и по отношение на него не следва да се прилага т. 12, б.Б от решението на ОС на етажната собственост от 16.04.2019г.. Ответникът дължи еднократния размер на определените такси съгласно т. 8 от посоченото решение. Видно от приетото заключение на вещото лице посочения еднократен размер на таксите за периода 19.04.2019г. до 16.04.2020г. е заплатен от ответника в срок с банков превод от 22.05.2019г. Поради това недължими са както претендираните главници, така и наказателните такси 3 съгласно т. 9 от приетото решение и лихвите за забава.

Поради съвпадение в изводите на първоинстанционния съд и настоящия състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото е представено доказателство за заплащането на 1152 лева адвокатски хонорар, то претендираните разноски следва да бъдат уважени до този размер.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №502357 от 11.06.2021г., постановено по гр.д. 1164/2019г. по описа на РС Р.

ОСЪЖДА Етажна собственост „****“, с БУЛСТАТ ****, с адрес гр. ., ул. „...“, УПИ III- 3141, кв. 301, представлявана от Р.Ш. да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ..., ул. „...“ № 24, представлявано от управителя Д.Б. сумата от 1152 лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4