Решение № 260006 от 14.01.2022, Районен съд - Шумен

Р

Е Ш Е Н И Е

260006/14.1.2022г. гр.

Шумен

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в публичното заседание, петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Людмила Григорова при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№1716/2019 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени, в условията на евентуалност, искове, с правно основание чл.496, ал.2, т.1 от КЗ /за иска срещу главния ответник/, и чл.557, ал.1, т.2, б.“б“, вр. с чл.519, ал.1, т.1 от КЗ /за иска срещу евентуалния ответник/.

В исковата си молба до съда ищецът М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***,излага, че на 26.11.2016 г., около 1:45 часа, на път VTR-1182, в района на км.3+770 м., МПС марка „Опел“, модел „Корса“, с рег.№***, управлявано от Т.Н.П. самокатастрофира, като автомобилът напуска пътното платно. Т.П. потърсил помощ от пътниците в МПС, марка „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. №***. Водачът на последния автомобил спрял в лентата за движение от гp. Долна Оряховица към гр. Лясковец. Докато се опитвали да изтеглят л.а. марка „Опел“, друг автомобил марка „Форд", модел „Мондео“, с peг. № ***, движейки се от гр. Долна Оряховица към гр. Лясковец, управляван от Б.А.А., удря МПС марка „ВАЗ“. Вследствие на този инцидент на място са загинали трима души, сред които и Т.П.. За пътния инцидент е било образувано ДП №725/26.11.2016 г. по описа на РУП - Горна Оряховица, съответно прокурорска преписка №3163/2016 г. по описа на ОП - Велико Търново. Ищцата е баба на починалия при процесния пътен инцидент Т.Н.П.. Отношенията помежду им били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Между тях съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, сравнима с тази между майка и син. След смъртта на пострадалия, ищцата на починалия изпитвала тежка скръб и не можела да преживее загубата на своя внук. Починалият Т.П. се грижел приживе за болната си майка - С.П. (тя била раково болна), като след смъртта му се наложило ищцата да поеме грижите за болната си дъщеря (С.М.). Това обстоятелство довело до допълнителни страдания и трудности за ищцата. Последната счита, че за настъпване на процесното ПТП са допринесли действията както на водача на МПС марка „Форд", така и тези на водача на МПС марка „ВАЗ“. Водачът на МПС, марка „Форд“ се е движел през тъмната част на денонощието и при ограничена видимост, със скорост, която е била над предвидената максимална такава за конкретния пътен участък (90 км./ч., съобразно разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП) и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, вследствие на което е реализирал ПТП със спрелия в неговата пътна лента л.а. марка „ВАЗ“. От своя страна, водачът на л.а. марка „ВАЗ“ е спрял на пътното платно в насрещното платно за движение, с предница, насочена към насрещно движещите се автомобили, при условията на ограничена видимост и без да обозначи автомобила си чрез светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин. В този смисъл, поведението му се намирало в причинна връзка с последвалия удар с МПС марка „Форд“, както и с настъпилите вредоносни последици. Следователно, с поведението си водачът на л.а. марка „ВАЗ“ е нарушил редица законови разпоредби от ЗДвП, а именно: чл. 94. ат. 2 ЗДвП; 98, ал. 1, т.

1 ЗДвП; чл. 97, ал. 1 ЗДвП; чл. 97, ат. 2 ЗДвП; чл. 97, ат. 3 ЗДвП; чл. 97. ал.

4 ЗДвП. Твърди се в молбата, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени, вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс” АД („ЗК Лев Инс“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д. - изпълнителни директори /главен ответник/- застрахователна полица № 116002600835, валидна от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 г. Ищецът сочи, че валидността на посочената полица била съмнителна. Застрахован по горепосочената полица е „М. – Й." ЕООД. Последното дружество, като търговец, осъществяващ внос и продажба на превозни средства, е разполагал с временни табели с регистрационни номера, в това чисто и с табела с peг. № ***. Последното било необходимо, тъй като МПС марка „Форд“, модел „Мондео“ не е било регистрирано и дружеството е предоставило на лицето Б.А.А. временната табела. С тези си действия, обаче, търговецът е нарушил законово регламентирания ред за използването й, визиран в Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях. Дружеството било предоставило регистрационния номер на Б.А. не на изрично посочените в наредбата основания и не по установения ред, предвид което, застрахователната полица не покривала риска от вредите, причинени от деликвента, тъй като последният е ползвал временната табела с регистрационен номер в нарушение на нормативната уредба. В този смисъл, процесното ПТП се е реализирало по вина на МПС, което към датата на инцидента не е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи се в молбата, че към датата на пътния инцидент, водачът на МПС марка „ВАЗ“ също не разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ето защо ищецът предявил претенции както към застрахователя „Застрахователна компания Лев Инс” АД, така и към втория ответник Гаранционен фонд, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. М. и С. С. - изпълнителни директори /евентуален ответник/. И по двете претенции получила отказ за плащане на обезщетение. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден първият ответник да заплати на ищеца сумата от 5000.00 лева, представляваща част от претенция, цялата в размер от 100 000 лева /частичен иск/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на внук й Т.Н.П., починал при ПТП, настъпило на 26.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, предявява иск срещу втори ответник Гаранционен фонд, в случай, че искът срещу първият ответник бъде отхвърлен, за осъждане на този ответник да заплати на ищеца сумата от 5000.00 лева, представляваща част от претенция, цялата в размер от 100 000 лева /частичен иск/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на внук й Т.Н.П., починал при ПТП, настъпило на 26.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и разноски.

В хода на делото, поради констатираната смърт на ищцата, същата е заличена като страна в производството и на нейно място, на основание чл.227 от ГПК, са конституирани правоприемниците ѝ Н.Т.П., ЕГН **********, А.Т.П., ЕГН **********, М.В.Х., ЕГН **********, Д.В.Х., ЕГН ********** и С.Т.П., ЕГН **********.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът „Застрахователна компания Лев Инс” АД депозира отговор, в който излага аргументи за неоснователност на исковете по основание и размер. Претендира разноски. Оспорва правото на ищцата да получи обезщетение, като излага твърдения за липса на валидно застрахователно правоотношение по полица № 116002600835/06.10.2016 г., както и възражения относно връзката /близките отношения/ между ищцата и починалия Т.П.. Оспорва твърденията относно механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че вина за произшествието има водачът на МПС марка „ВАЗ“.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, евентуалният ответник Гаранционен фонд депозира отговор, в който излага аргументи за неоснователност на иска по основание и размер.

По искане и на двамата ответници, в настоящото производство, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, е конституирано като подпомагаща страна двамата ответници лицето Б.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

Третото лице изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото частно заверен препис от Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 26.11.2016 г., се установи, че на 26.11.2016 г., на път VTR-1182, в района на км.3+770 м., е възникнало ПТП, в следствие на което са реализирани вреди, в това число е настъпила и смъртта на трима души. От представения частно заверен препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №516, се установи, че участници в описаното ПТП са следните моторни превозни средства: лек автомобил марка „Форд", модел „Мондео“, с peг. № ***, собственост на „М.-Й.“ ЕООД, с адрес в гр. Лясковец, с водач Б.А.А., отразен като участник едно в ПТП и автомобил марка „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. №***, собственост на П. Д. Д., отразен като участник две. От същия протокол са отразени като пострадали лица- Б.А.А.- с фрактура на лява бедрена кост; Т. Г. К.- фрактура на лява ключица-рана; Ю.С.А.-охлузвания;

М. К. Н.-починал на място; Н. Т. П.-починал на място; Т.Н.П.- починал на място и Д. Н. К.- фрактура на таза. По описаните МПС е отразено, че има имуществени щети. От заключението на ВЛ по извършената САвТЕ, се установи, че на 26.11.2016 г. около 01,30 часа, лек автомобил „Форд Мондео”, с временна регистрация № *** и водач Б.А.А. се движел през тъмната част от денонощието със скорост около 110 -s- 111 km/h (110,7 km/h), с включени къси светлини, по път VTR 1182, в посока към гр. Лясковец към гр. Д. Оряховица. Времето е било мъгливо с видимост около 50- 70 метра при включени къси светлини. Пътното платно било навлажнено от мъглата. В същото време лек автомобил „ВАЗ 2121” с peг. № *** бил спрял при км.

3+770 в насрещната лента за движение /спрямо своята посока на движение/ с предна част, насочена към движещия се срещуположно лек автомобил „Форд Мондео”.

Лек автомобил „ВАЗ 2121” е бил спрян с включени къси светлини с леви гуми на левия /западния/ край па платното, като десните му колела са били на около 1,4 метра на платното за движение. Пътуващите в него три лица са излезли от него, с цел организиране извличането на лек автомобил „Опел Корса” с peг. № ***, който е претърпял ПТП в предходен момент и се намирал западно от платното за движение на банкета и канавката. Когато л. а. „Форд” достигнал на 60 + 70 м. от мястото на последвалия удар, водачът му не е възприел светлините от фаровете на л. а „ВАЗ 2121” и не е реагирал на възникналата ситуация, и продължил движението на автомобила, като дясната част на автомобила е била в зоната на западния край на платното за движение. Последвал е челен, почти централен удар между предните части на автомобилите. При приближаване на лек автомобил „ВАЗ 2121“ от л. а.

„Форд Мондео“, зад задната част на л. а. „ВАЗ 2121“, непосредствено до нея, са се намирали четирима човека. След достигане на фазата на максимални деформации от удара и изравняване на скоростите на двата автомобила, те са се придвижили в южна посока, като задната част на л. а. „ВАЗ 2121“ е ударила намиращите се до нея лица. В процеса на движение на двата автомобила и телата на ударените пешеходци биват отхвърлени и падат, както е описано в огледния протокол. В края на движението на двете МПС л. а. „ВАЗ 2121“ се завъртял на около 90 градуса със задната си час по посока на часовата стрелка и останал в канавката със задните колела напречно на оста на платното за движение. В следствие на ПТП е причинена смъртта на трима от лицата намиращи се зад задната част на л. а. „ВАЗ 2121“, включително и на Т.Н.П.. ВЛ дава заключение, че ако лек автомобил „ВАЗ 2121” е спряно извън рамките на пътното платно, произшествието е можело да се избегне.

От същото заключение става ясно, че съобразно определените зони за видимост за конкретната ситуация от 60 - 80 метра, водачът на л. а. “Форд Мондео“ е имал възможност да предотврати удара при движение със скорост от 61,8 до 75,6 км/час при ) с активна употреба на спирачки в момента на възприемане па светлините на л. а. „ВАЗ 2121“. Водачът на л. а. “Форд Мондео“ не е съобразил скоростта си със зоната за видимост при движение в район с намалена видимост. Същият не е направил някакъв опит за намаляване на скоростта или отклонение посоката на движение при възприемане на насрещно спрелия л. а. „ВАЗ 2121“, което е допринесло за настъпване на произшествието. В конкретната ситуация пострадалият Т.Н.П. се е намирал зад задната част на л. а. „ВАЗ 2121“ и е възможно да не е имал пряка видимост към посоката, от която е идвал л. а. “Форд Мондео“. Също така наличието на мъгла е попречило на силно осветяване и отражение от късите светлини на приближаващия л. а. “Форд Мондео“ към пострадалия, тъй като мъглата затруднява проникването на светлинните лъчи. При насочено внимание и поглед към посоката, от която е идвал л. а. “Форд Мондео“, пострадалият би могъл да го възприеме визуално от не по-малко от 70 - 80 метра. В случая при наличието на шум и в последствие светлини на приближаващ се автомобил, пешеходецът е имал възможност да напусне пътното платно, тъй като се е намирал на разстояние не по- голямо от 1,4 метра от западния край на платното. При средна скорост на пешеходец 5 км/час (1,39 м/сек), то на пострадалия му е било необходимо 1,39 секунди време за да напусне пътното платно. В съдебно заседание ВЛ пояснява, че ако пострадалият е бил зад ниската част на задния капак л. а. „ВАЗ 2121“, за да закача въже, за което има данни по делото, е възможно да няма видимост към фаровете на движещия се автомобил. По делото е прието и заключение по извършена СМЕ, от което става ясно, че предвид резултатите от проведените оглед и аутопсия върху трупа на лицето Т.Н.П., причината за смъртта е остра масивна кръвозагуба в резултат от травматичното разкъсване на аортата и паренхимни органи в коремната кухина (черен дроб, далак). ВЛ дава заключение, че между получените при ПТП травматични увреждания на П. и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/620ebdc0-1cd9-494f-9ad6-175e7453713b