Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 10.02.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1965/2022
Вид
Решение № 44
Подписан
10.02.2023
В сила
11.03.2023
Състав
Петя Йорданова Котева

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал.4 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Перник, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично засеД.е на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Д.ела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20221720201965 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0047788 на ОД на МВР Перник, с който на Д. Д. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Жалбоподателят Д. Д. Т. , по изложени в жалбата доводи чрез нейния пълномощник – адв. Д. С. от АК-гр.Шумен, релевира оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, като моли същият да бъде отменен. Не участва лично в хода на съдебното производство, като преди насроченото съдебно засеД.е от адв. С. е депозирана молба с рег.

№ 1255 от 20.01.2023г., с която поддържа и допълва изложените в жалбата съображения за отмяна на обжалвания ЕФ. Твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като към датата, посочена в ЕФ за процесния автомобил е била налице сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност” („ГО”) на автомобилистите. Иска присъждане на направени разноски по делото.

Административнонаказващият орган (АНО) - ОД на МВР Перник, редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. Със съпроводителното писмо е направено възражение по чл.

63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното адвокатско 1 възнаграждение на процесуалния представител на дружествотожалбоподател.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

На 30.07.2022г. на територията на общ. Перник, Лот 0 от Автомагистрала Струма, км 30+500, ПВ Боснек се осъществявал видеоконтрол за нарушения на правилата за движение с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации тип

„ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС била обработена заснетата информация, като се установило, че в 13:45 часа е заснет лек автомобил „БМВ 530 ХД” с рег. № ********, който нямал валиден и действащ договор за застраховка „ГО” на автомобилистите. При направена справка в централна база данни КАТ било констатирано, че същият е собственост на Д. Д. Т., ЕГН **********.

Във връзка с горното заснемане е издаден атакувания ЕФ, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик на регистрираното МПС е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от КЗ.

От правна страна:

Съставът на нарушението по чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4 от КЗ, е осъществен, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите. Единствено в тази хипотеза законодателят е предвидил възможността за провеждане на диференцираната процедура по чл. 647, ал.3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка „ГО” на автомобилистите, при наличие на задължение за това. В този случай собственика носи обективна отговорност за извършеното макар от друго лице нарушение, свързано с управлението на МПС, без задължителната застраховка.

2

По делото не е спорно, с оглед приложената по административнонаказателната преписка справка за регистрация на МПС, че лек автомобил „БМВ 530 ХД” с рег. № ******** е бил собственост на жалбоподателя към датата на констатиране на нарушението - 30.07.2022г.

Приет е по делото като писмено доказателство протокол за използване на АТСС с рег. № 1158р-6833 от 02.08.2022г., който надлежно е попълнен съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г). В същия е отразено, че в часовия интервал от 13:00 часа до 15:00 часа на 30.07.2022г., в района на Лот 0 от Автомагистрала Струма, км 30+500, ПВ Боснек, намиращ се на територията на общ. Перник, е била въведена в експлоатация автоматизирана система тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

От приложеното Удостоверение № 17.09.5126 на Българския институт по метрология се установява, че използваната система е одобрен тип средство за измерване, като същата е преминала периодичен метрологичен контрол за техническа годност, предвид кредитирания протокол за проверка № 03-СГИСИС от 11.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския институт по метрология.

По делото се доказа, че използването на автоматизираното техническо средство е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, тъй като това обстоятелство е удостоверено в съставения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. чрез попълване на имената и полагане на подпис от служителя И. И., който съгласно Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник е определен да осъществява такава дейност.

По делото е налична и снимка № 11743D0/0488994 от 30.07.2022г., от която се установява, че автоматизираното техническо средство е заснело именно процесния автомобил по време на управлението му.

Съдът констатира, че отразените данни в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. съответстват с посочените при описание на нарушението в обжалвания фиш. Същият е за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство и формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.

Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че описанието на нарушението е неясно и противоречиво, предвид конкретизираната посока на движение на процесния автомобил (към гр. Дупница) и насочеността на СПУКС (към гр. София), тъй като в съдържанието на протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. недвусмислено и еднопосочно е 3 вписано, че посоката на движение на контролираните МПС е от гр. София към гр. Дупница, като автоматизираното техническо средство е било насочено към гр. София, предвид посоката за задействането му - към приближаващ трафик. Тези обстоятелства изрично са вписани в съответните графи на горепосочения протокол.

Предвид изложеното съдът намира за неоснователни доводите на пълномощника на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при установяване на нарушението и издаването на обжалвания ЕФ.

Споделяеми са, обаче, аргументите за несъставомерност на извършеното нарушение, като съображенията са следните:

Съдът формира извод, че обстоятелство, че към дата 30.07.2022г. жалбоподателят не е имал сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” е оборено от приложения към жалбата договор за застраховка

„ГО” на автомобилистите

№

BG/02/122000238828/17.01.2022г. От съдържанието на застрахователната полица е видно, че Д. Т. е сключила застраховка „ГО” на автомобилистите за процесния лек автомобил със срок за действие от 17.01.2022г. до 16.01.2023г., като застрахователната премия е разсрочена на четири вноски. Съгласно клаузите по този договор, при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователния договор се прекратява в 24:00 часа на 15 (петнадесетия) ден от датата на неплатената разсрочена вноска.

Относима към момента на твърдяното административно нарушение е третата вноска с падеж 17.07.2022г., за която жалбоподателят ангажира като доказателство сметка № P014394770, удостоверяваща, че на 11.07.2022г. Д. Т. е платила пълния размер на третата вноска по застрахователна полица № BG/02/122000238828/17.01.2022г., т.е. налице е надлежно плащане в срок на застрахователната премия, релевантна към датата на нарушението. При това положение направените в жалбата възражения, във връзка с оспорване на твърдението в процесния ЕФ за липса на сключена задължителна застраховка „ГО”, към датата и часа на заснемане на нарушението, се явяват основателни, тъй като категорично се установи, че е била налице сключена и действаща застраховка „ГО” на автомобилистите № BG/02/122000238828/17.01.2022г. по отношение на процесния автомобил.

С оглед гореописаното, настоящият състав намира, че е бил нарушен материалния закон при издаване на ЕФ, поради което и той подлежи на отмяна като незаконосъобразен.

За пълнота на решението съдът отбелязва, че представените от пълномощника писмени доказателства – договор от 02.08.2022г. за продажба на процесния автомобил на друго физическо лице и сключения Анекс № 6 от 04.08.2022г. към застрахователна полица BG/02/122000238828/17.01.2022г., предвид новия собственик и извършената промяна на регистрационния номер на закупения автомобил, са ирелевантни за настоящия спор, предвид датата на вмененото нарушение на жалбоподателя – 30.07.2022г.

4

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като същият има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс.

Доказано е извършването на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 500 лв (петстотин лева), предвид съдържанието на приложения на л.3 договор за правна защита и съдействие от 02.12.2022г., в който надлежно е удостоверено, че същото е платено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

В чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата е предвиден минимален размер от 400лв при административно наказание под формата на глоба до 1000 лв.

Съдът като съобрази, че в конкретния случай жалбата е изготвена от адв. Д.

С. от АК-гр.Шумен и макар че пълномощникът не се е явил в единственото съдебно засеД.е, той е представил молба с писмено становище преди неговото провеждане, като е ангажирал и допълнителни писмени доказателства относно предявеното административнонаказателно обвинение, поради което приема, че възражението по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно и в полза на жалбоподателя следва да се присъден реално заплатения размер от 500 лв, който е към минимално предвидения такъв. Същият е справедлив, с оглед конкретно извършените от адвоката действия, като тези разноски бъдат заплатени от АНО – ОД на МВР Перник в полза на жалбоподателя Д. Д. Т..

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и чл.

63д, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0047788 на ОД на МВР Перник, с който на Д. Д. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането.