Решение № 88 от 18.03.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Перник , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

РЕНИ П. КОВАЧКА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско дело № 20211700500015 по описа за 2021 година

С Решение № 260383/23.10.2020год. , постановено по гр.дело №

06390/2019год. по описа на Районен съд-Перник са осъдени Н. В. С. и А. И. С. да заплатят солидарно на М. Б. В. и М. Б. В. сумата от 3 000лева , представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по тавана и стените в спалнята, дневна /хола/ и коридора в жилище с адрес: ***,вследствие на теч от ***год. от жилище с адрес *** , ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,както и да им заплатят разноски по делото в размер на 1 344.80лева.

Срещу така постановеното решение и в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ответниците М. и М. В., като по изложените в жалбата съображения за необоснованост и неправилност молят то да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на предявения иск за сумата над 572.41лева , или алтеранативно –са сумата от 1 277.19лева, ведно с произтичащите от това последици. В жалбата се поддържа ,че направения от районния съд извод за основателност на предявения иск не кореспондира на събраните по делото доказателства, както и че необосновано е остойностил причинените вреди ,включвайки към стойността на разноските за отстраняване на вредите ДДС и печалба за строителя ,каквито не се дължат. Сочи се , че присъдения размер обезщетение не е съобразен с необходимите за възстановяване на увредените части на жилището,тоест с обема на вредите,както и че такова следва да се присъди единствено за възстановяване на 1 увредените участъци от жилището, но не и за такива, незасегнати от наводнението. Предвид изхода от обжалването се претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите М.В. и М.В. не са подали писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, излагат съображения за неоснователност на жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М.В. и М.В. срещу Н.С. и А.С. по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищците твърдят ,че са собственици на апартамент № **, находящ се ***. Твърдят също така ,че на ***год. около 17.00 часа не са си били в къщи, когато им се е обадила домоуправителката на болка и им е съобщила , че от тавана на тяхното мазе, намиращо се под апартамента им, тече вода. Прибирайки се и влизайки в апартамента си установили ,че подът бил залян с топла вода и всичко било в пара. Установили ,че били наводнени в спалнята: стени ,тавани, подова настилка /мокет/ гардероб,легло с матрак, дрехите в гардероба, в хола: стени ,тавани, наводнени и подгизнали тапети, намокрени диван и килим, в коридора:стени и таван. Посочват, че наводнението било от апартамента на ответниците , намиращ се над техния и че е настъпило вследствие скъсване на мека връзка за топла вода.

Сочат , че ответниците им предложили малка сума за възстановяване на щетите и че те лично били заплатили 380лева с включен ДДС за доставка и монтаж на подова настилка /ламинат/ . Претендират от ответниците солидарно заплащане на сумата от 3000 лева като обезщетение за претърпените им имуществени вреди от наводнението като конкретизират ,че за отстраняване на вредите в спалнята претендират такова в размер на 1 720лева,за тези в хола-910 лева и 360лева за коридора.

В срока по чл.131 от ГПК искът е оспорен от ответниците, който твърдят , че вредите са настъпили поради свойствата на самата вещ „ мека връзка на топлата вода“ без виновно поведение при ползването й. Оспорват обема на настъпилите вреди, поддържайки че течът не е бил голям и продължителен, предвид начисленото им количество потребена БГВ за периода, включващ датата на наводнението. Не оспорват факта ,че в посочения от ищците ден е имало теч от техния апартамент и че той е причина за наводнението в апартамента на ищците ,но оспорват обема на твърдените вреди ,респ. размера на претендираното обезщетение.

Районният съд е уважил изцяло предявения иск ,приемайки че налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците за обезщетяване на вредите , причинени в апартамента на ищците в резултат от теч в техния 2 апартамент. Приел е ,че в резултат на теча са нанесени щети върху апартамента на ищците,каквито са посочени от тях, както и че за тяхното възстановяване е необходима сума в размер на 3 274.54лева ,респ. искът е основателен и доказан в пълния му предявен размер.По отношение на вредите , необходимостта от тяхното възстановяване и разходите за това, съдът се е позовал на свидетелските показания по делото,както и на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид предметните предели на въззивното производство, наведените в жалбата оплаквания,доводите и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна по делото следното:

Не се спори по делото, а и това се установява от представените по делото Удостоверение за сключен граждански брак и договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти ,че ищците са съпрузи и в режим на СИО са придобили собствеността върху апартамент № **, на ***.

Ищецът М.В. е ************************, което се установява от приложено Експертно решение на ТЕЛК № ***год.

От показанията на разпитаната свидетелка И. М.-домоуправител на входа ,в който живеят страните, се установява ,че на посочената от ищците дата е видяла ,че от тавана на мазето на ищците тече вода , позвънила им ,тъй като не били в къщи .След като се прибрали, влизайки в апартамента им видяла че по коридора тече вода,че в хола им има вода до глезена,че лявата стена на хола била мокра и тапетът бил смъкнат. Свидетелката установява ,че течът не бил от апартамента на ищците, а от втория етаж. Посочва ,че не е влизала в апартамента на ответниците, но от тях разбрала ,че течът е от техния апартамент,тъй като се било скъсало някакво съединение. Според показанията на свидетелката мокетът в спалнята на ищците бил изцяло мокър и събран след 3-4дни, както бил мокър и събран и килима в хола. Стените в хола и спалнята били почистени от синът им,като предполага ,че и тавана в спалнята е бил мокър, тъй като е имало вода по пода на спалнята.

От показанията на свидетелката Н. Д. се установява ,че в деня на наводнението е влязла в апартамента на ищците и вядала че в коридора има няколко пръста вода. Лявата стена на коридора била мокра,както и неговия таван.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от която и след извършен оглед от вещото лице се установява ,че апартамента на ищците са намира под апартамента на ответниците ,както и че ответниците са обособили кухненски кът в стаята на своя апартамент,която се намира над спалнята на ищците на първия етаж. Установява се също така ,че ламинирания паркет-настилката в стаята-кухня на ответниците има раздуване в следствие на теч и че това раздуване е откъм мивката на кухненския кът и засяга 3 половената от площта на помещението,вследствие лек наклон към левия ъгъл,където са стената над коридора и лявата стена над спалнята и хола на долния апартамент.

Констатирано е при огледа ,че коридорът на ищците се намира изцяло под стаята на ответниците като на тавана му е налице пожълтяла напукана шпакловка ивица с дължина 3.50м и ширина 0.56 м. като повредената площ от тавана на коридора възлиза за на 1.95 кв.м. Жълти петна са констатирани и по лявата стена на коридора /граничещ със спалнята/ като повредената площ е 9.1 км. или от целия коридор повредената част възлиза на 11.05 кв.м.

От съдебно техническата експертиза се установява, че от наводнението е засегната общата стена между спалнята и хола, от която са паднали тапети, а по стената личат петна от теча,каквито петна има и по тавана . Според вещото лице общата повредена площ в хола възлиза на 17.26 кв.м.

При огледа е констатирано ,че спалнята в апартамента на ищците е изцяло отремонтирана, като таванът и стените са шпакловани и боядисани с латекс, въпреки което личат следи от наводнението. Подът е покрит с ламинат на стойност 380лева с ДДС. Въз основа на свидетелските показания вещото лице и констатациите при огледа вещото лице определя повредената площ от пода на спалнята на 21.35км., на стените- 24.22 кв.м., а на тавана- 14.00 кв.м.

От заключението на вещото лице се установява , че стойността на строително ремонтните дейности , необходими за възстановяване на апартамента към първоначалния му вид възлизат на сумата от 1 680.97лева без ДДС в т.ч. 858.90лева за материали и 822.07лева за труд.В заключението са посочени видовете строително ремонтни дейности,необходими за възстановяване на щетите от наводнението, във вариант, при което се използва професионален изпълнител и без използване на такъв. В първия случай общата стойност на ремонта възлиза на сумата от 2 150.47 лева ДДС и с 10% печалба, а във втория- с 1 680 лева без ДДС и 10 % печалба.

От допълнителна експертиза, изготвена след измервания на място се установява ,че стойността за извършване на строително-ремонтни дейности за трите помещения в апартамента на ищците възлиза на 2 927.12 лева без печалба и без ДДС и 3 805.26лева с 10% печалба и 20% ДДС, като стойността на допълнителните строително-ремонтни дейности възлиза на 1 246.15леве без 10% печалба и без ДДС и 1 620лева с 10% печалба и 20% ДДС.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав напълно споделя извода на районния съд за наличие на основания за ангажиране отговорността на ответниците, в условията на солидарност , в качеството им на съсобственици в режим на СИО ,за обезвреда на вредите , причинени в апартамента на ищците и настъпили в резултат на теч, предизвикан от спукана гъвкавата връзка на 4 топлата вода в техния апартамент.

Основният спорен въпрос между страните , въведен и чрез оплакванията във въззивната жалба, е кои вреди в апартамента на ищците и в какъв обем , следва бъдат възстановени от ответниците , както и дали върху разходите за отстраняване на щетите следва да се начислява печалба и ДДС. Във въззивната жалба жалбоподателите признават дължимостта единствено на сумата от 572.41лева, съставляваща стойността на разходите /като труд и материали/ за възстановяване на щетите от наводнението , нанесени на хола и коридора в апартамента на ищците и то без върху тази стойност да се начислява печалба и ДДС. Оспорват дължимостта на разликата до уважения размер на иска от 3 000 лева или за сумата от 2 427.59 лева , по съображения,които настоящата въззивна инстанция намира за частично основателни.

Законът в чл.51, ал.1 от ЗЗД определя ,че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изразът „ всички вреди“ дава обхват на нормата по отношение на вредите, които са настъпили,както и на тези,които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане .Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже , че са в причинна връзка с увреждането, включително и бъдещи вреди и пропуснати ползи , но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят.

Настъпването на вредите, съответно –неизбежността от настъпването им, се доказва от увредения. Затова дължимостта на печалба и на ДДС, заплатени от увредения като разноски по отстраняване на увредата, респективно-сигурното им заплащане,също следва да бъде установено от увредения. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 499/30.06.2010год. по гр.дело № 647/2009год. на ВКС и позовавайки се на него и на събраните по делото доказателства , настоящата съдебна инстанция намира ,че дължимото в настоящия случай обезщетение , изразяващо в стойността на разходите, необходими или направени за възстановяване на вредите от процесното наводнение в апартамента на ищците, не следва да включва заплащането на печалба и ДДС. По делото не са ангажирани доказателства от ищците ,че за извършване на ремонтните работи , в случая в тези в спалнята на апартамента са заплатили материали, за които са начислени печалба и ДДС,нито са ангажирали други доказателства-договори за изработка или други, от които да е видно ,че заплащането на печалба и ДДС непременно ще се осъществи. Предвид на това не би могло да се приеме ,че такива вреди, изразяващи се в стойността на печалба и ДДС са пряка и непосредствена последица от увреждането,поради което неправилно районния съд е взел предвид стойностите по заключението на вещото лице по допълнителната съдебнотехническа експертиза във вариант, в който се начисляват допълнително 10% за печалба и 20 % за ДДС.