Решение № 2915 от 17.07.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2915 гр. В., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110108365 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от П. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.

В., *** срещу «М. И.» ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.

В. ул. «П. С.» ***** и Д. Н. М., ЕГН **********, починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон по реда на чл. 227 ГПК - Г. П. М., ЕГН **********, с адрес град Д., жк „Б.“ ******, и П. Г. П., ЕГН **********, с адрес град В., ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на общо 50% ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор № ******* по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със заповед № РД - 18 -98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор № *******, целият с площ от 73,35кв.м., с адрес гр. В., ул. П. ******, при съседи: на същия етаж -*******.1.2, под обекта – няма, над обекта - *******.1.2.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба и уточняващите я: Излага, че е единствен собственик на процесния имот, придобит въз основа на договор за продажба от 20.12.1969г., обективиран в НА ********** на Варненски нотариус. Съгласно последния М. ДобрИ. продал на И. И. и М. И.а - ½ ид.ч. и на ищеца - ½ ид.ч. от сутеренен етаж, състоящ се от: входно антре, коридор, две стаи, клозет и изба, ведно с 45 кв.м. ид.ч. от дворно място цялото с площ от 299 кв.м., находящо се в гр. В. ул.„П." 17, представляващо парцел 1, дворище пл. № 7, кв. 115 по плана на гр. В.. Впоследствие като единствен наследник на И. И. и М. И.а ищецът придобил собствеността и върху останалата ½ ид.ч. от имота. Сочи, че с два договора за покупко – продажба и дарение, обективирани в НА с № 12543 и с № 12524 от 01.07.2024г. ответниците придобили собствеността върху общо 50% ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № *******. Сочи, че ищецът и наследодателите му са владяли имота от 1969г. до настоящия момент, като владението им е непрекъснато и необезпокоявано. Молбата е за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска като неоснователен. Сочат, че ищецът не е единствен собственик на процесния самостоятелен обект, тъй като не притежава акт за собственост. Няма извършена делба на сградата, в която се намира обекта и която е жилищна такава с 2 ет. и 2 бр. самостоятелни обекти. Вписването на ищеца като собственик в ККР не създавало за него право на собственост. Твърдят, че правата им, придобити по силата на двата НА от 01.07.2024г. били идентични с правото на собственост върху къщата, което притежавал праводателят им – Е. Т., а именно 50% или ½ ид.ч. от къщата с идентификатор № *******.1. Последният ги е придобил както следва: 1/3ид.ч. чрез дарение и 1/6ид.ч. по наследяване от баща му Й. Т.. Дарението било обективирано в НА № 172, том 3, дело № 1086/14.02.1975г. на Варненски нотариус, като съгласно същия Й. А. Т. дарил на сина си Е. Й. Т. 1/3 ид.ч. от къща, находяща се в гр. В., *** и състояща се цялата от: външно стълбище, входно антре, хол, две стаи, килер с дървено стълбище за тавана, кухня, клозет, лятна кухня, ид.ч. от изба, заедно с 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 326 кв.м. Къщата се състояла от два етажа и нямала изба под нивото на сутерена. Т.е. избата описана в нот. акт за дарение от 1975г. била идентична със сутерена описан в акта за собственост на ищеца от 1969 година. Описанието в нотариалния акт от 1975г. обхващало цялата къща, в която бил включен и сутерена /избата закупена от родителите на ищеца - И. И. и М. И.а. От своя страна дарителят Й. А. Т. (род. 16.11.1930г.) бил придобил същата 1/3 ид.ч. от къщата чрез дарение от своя баща - А. Й. Т. (род.

01.02.1904г.) по силата на нотариален акт за дарение № 43, том 16, дело № 5491/03.12.1966г. на нотариус при Варненски народен съд. Описанието на къщата в нотариалния акт от 1966г. било напълно идентично с описанието й по нотариалния акт за дарение от 1975г. и касаело цялата къща. Сочи се, че А. Й. Т. е закупил цялата къща заедно с дворното място от 326 кв.м. с нотариален акт № 147, т. 13, дело № 2176/30.12.1939г. на нотариус при Варненски областен съд. Границите на поземления имот по нотариалните актове от 1975г., 1966г. и 1939г. били идентични - ул. "П.“ и ул. „П.“. Т.е. и в трите акта се описвала една и съща къща. Останалите 1/6 ид.ч. Е. Т. придобил по наследство от баща си - Й. Т.. Праводателят му А. Й. Т. закупил цялата къща заедно с дворното място от 326 кв.м. с нотариален акт № 147, т. 13, дело № 2176/30.12.1939г. На 03.12.1966г. А. Й. Т. (род. 01.02.1904г.) дарил на сина си Й. А. Т. (род.

16.11.1930г.) 1/3 ид.ч. от къщата - с нотариален акт за дарение № 43, том 16, дело № 5491/03.12.1966г. на нотариус при Варненски народен съд, като по този начин останал собственик на 2/3 ид.ч. от къщата. С приемането на Семеен кодекс от 1968г., обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968г., (отменен 01.07.1985 г.), Н. Й. Т., род. 12.03.1911г., съпруга на А. Й. Т. (род. 01.02.1904г.) станала съсобственик на половината от това което притежава съпругът - на 1/3 ид.ч. от къщата. След смъртта на А. Й. Т., починал на 07.10.1968 г., същият оставил на наследниците си 1/3 ид.ч. от къщата. Към датата на смъртта бил приложим Семеен кодекс от 1968г. Съгласно чл. 14, съпругата - Н. Й. Т. не получавала дял от къщата чрез наследяване. Така 1/3 ид.ч. от къщата, която била собствена на А. Й. Т. (1904г.) останала в наследство на синовете му Й. А. Т. (род. 1930г.) и Е. А. Т. (род 1934г.) или всеки от тях притежавал по 1/6 ид.ч. По този начин към датата на смъртта на А.

Й. Т. на 07.10.1968 г. 2/3 ид.ч. от къщата се притежавала както следва: Н. Й. Т., род.

12.03.1911г. – 1/3 ид.ч. на осн. чл. 103 ЗПР от СК 1968г.; Й. А. Т. (род. 1930г.) – 1/6 ид.ч. чрез наследяване от баща си А. Й. Т. (1904г.) и още 1/3 ид.ч.= 2/6 чрез дарение от баща си от 03.12.1966г. – общо 3/6 или 12 ид.ч. и Е. А. Т. (род 1934г.) - 1/6 ид.ч. чрез наследяване от баща си А. Й. Т. (р. 1904г.). На 15.09.1993г. Н. Й. Т., род. 12.03.1911 г. прехвърлила срещу издръжка и гледане на сина си - Е. А. Т. (род 1930г.) 18/48 от къщата, с НА № 141, дело 10085/15.09.1993г. на нотариус при РС В.. Твърди, че същата е притежавала само 16/48 ид.ч. от къщата. След смъртта й на 24.06.2001 г., същата оставила за наследници синовете й Й. А.

Т. (род. 1930г.) и Е. А. Т. (род 1934г.). Й. А. Т. (род. 16.11.1930г.) починал на 14.02.2014г., а съпругата му Ц. И.а Т. , поч. на 01.05.2016. Единствен наследник бил Е. Й. Т., ЕГН **********, който придобил 1/6 ид.ч. от къщата, притежавана от баща му Й. А. Т. (род.

2

16.11.1930г.), след като се е разпоредил в полза на сина си Е. с 1/3 ид.ч. от къщата с дарението от 14.02.1975г. От гореописаните факти се установявало, че към датата на дарението и продажбата Е. Т. притежавал ½ ид.ч. от цялата къща. Твърди се ,че етаж -1 или сутерена се притежава в съсобственост между ищца и ответника. Искането е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат, чрез пр.представители на страните, които доразвиват доводите си.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК.

С Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012г., ОСГТК се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на твърденията, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.

Предмет на иска е отричаното от ищеца и претендирано от ответника право. Така претендираното от ищеца право обуславя и интереса от предявяване на отрицателния установителен иск и се включва в предмета на доказване, но не и в предмета на иска. При уважаване на отрицателен установителен иск защитната функция на съдебното решение ще се изчерпи с отричане на правото на собственост на ответника, без това да означава, че собственик на вещта е ищецът, но само поради това не може да се отрече правния интерес от провеждането му, тъй като по този начин ще се сложи край на правния спор, ищецът ще отблъсне неоснователните претенции на друго лице, което твърди, че е собственик на имота и ще запази фактическата си власт с произтичащите от това последици. При отрицателния установителен иск за собственост предмет на делото е правото на собственост на ответника, което се отрича от ищеца. Конкретно в случая ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № *******, находящ се в гр. В., ул. П. ******.

Ответниците оспорват твърдяното право и противопоствят собствени права въз основа на НА за покупко – продажба и дарение, което обуславя правния интерес на ищеца спорът да бъде съдебно разрешен в тази му част. Затова, съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяното право върху самостоятелен обект с идентификатор № *******, възникнало въз основа на договор за продажба и по наследство. Ответникът от своя страна следва да докаже съществуването на отричаното от ищцата право.

От ангажираните по делото доказателства се установява следното:

С НА за продажба ****** М. С.ов ДобрИ. е продал на И. П. И. и М. И.а И.а собствеността върху ½ ид.ч. и на П. И. П. ½ ид.ч. от собствения си сутеренен етаж, състоящ се от входно антре, коридор, две стаи, клозет и изба, ведно с 45кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 299кв.м, находящо се в гр. В., ***.

Видно от представените удостоверения за наследници законен наследник на И. П.

И., поч. на 14.07.1973г. и на М. И.а И.а, поч. на 08.05.2010г. е - П. И. П..

С НА за дарение № 120/01.2024г. Е. Й. Т. е дарил на „М. И.“ ООД и Д. Н. М. по 1% ид.ч. за всеки от тях от собствените си ид.ч., както следва : 38,74% ид.ч. от ПИ с идентификатор № *******, с адрес гр. В., *** и 50% ид.ч. от сграда с идентификатор № *******;

С НА за покупко – продажба № 121/01.07.2024г. Е. Й. Т. е продал на 3 съсобствениците си „М. И.“ ООД и Д. Н. М. при равни дялове общо 98% ид.ч. от собствените си ид.ч., както следва: 38,74% ид.ч. от ПИ с идентификатор № *******, с адрес гр. В., ***, заедно със 50% ид.ч. от сграда с идентификатор № ******* С НА за собственост на НИ по дарение ****** Й. А. Т. е дарил на сина си Е. Й. Т. собствената си 1/3 ид.ч. от къща, находяща се в гр. В., *** и състояща се цялата от: външно стълбище, входно антре, хол, две стаи, килер с дървено стълбище за тавана, кухня, клозет, лятна кухня, ид.ч. от изба, заедно с 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 326 кв.м.

Приети и приобщени са, както писмени доказателства, както следва и: НА ******, НА № ******, НА № ******, НА № ******

Видно от представените удостоверения за наследници законни наследници и деца на А. Й. Т., поч. на 07.10.1968г. и Н. Й. Т., поч. на 24.06.2001г. са синовете им - Й. А. Т., поч. на 14.02.2014г. и Е.й Й. Т..

За установяване твърденията на ищеца за упражнявана от него фактическа власт върху процесния имот с идентификатор № ******* по делото са ангажираните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

В показанията си свидетелите В. Г. и Румен Цонев и двамата без родство и дела със страните разказват за следните релевантни за спора факти:

Св. Г. е съсед на ищеца. Къщата му се намирала на сутерен и имала отделен вход от към ул.“П.“. Влизала е вътре, но рядко. Иамло антре, две стаи, кухня, хол и сервизни помещения. Впечатленията й датират от 1977г., като ищецът се настанил в имота някъде около 1990г. и след смъртта на неговата майка и понастоящем живеел там.