Решение № 90 от 08.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. М. 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20221600100179 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Р. А. П., чрез пълномощник адв. А. И. против „хх“ АД за сумата от 150000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на уведомяване на застрахователя – 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 16.09.2019 г., около 7:30 часа, на път Е-79 км. 87+300 в района на село С. настъпило ПТП между лек автомобил марка хх, модел хх с рег. № хх НН, управляван от М. Ц. и лек автомобил марка „хх“, модел хх с рег. № ХХ управляван от Л. С. Твърди се, че ПТП е по вина на водача на лекия автомобил марка хх, модел хх с рег. № хх НН, който нарушил разпоредбите на чл.20 от ЗДвП, като не спазил безопасна дистанция от движещия се пред него лек автомобил марка „хх“, модел хх с рег. № ХХ застигнал го и го ударил в задната част. Вследствие на гореописаното ПТП е пострадала Е.Г. П. /майка на ищцата/, която е била на задната седалка в лекия автомобил марка „хх“, модел хх с рег. № хх и е получила телесни травми.

След настъпване на ПТП Е. П. е настанена за лечение по спешност в МБАЛ хх“ АД гр. М. а впоследствие е преместена в МБАЛ хх“ ЕООД, гр. М. където умира, като последица от получените при ПТП травми.

1

Вследствие на смъртта на майка си, ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален шок, страдание и безпомощност. Твърди, че загубата на майка е оставила неизлечим отпечатък върху съзнанието , а отношенията на доверие, любов и взаимна грижа са унищожени от тежкия пътен инцидент. Посочва, че към момента на настъпване на произшествието водачът, управлявал л.а. марка хх, модел хх с рег. № хх НН, е притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в „хх“ АД с полица № хх валидна до 25.08.2020 г. Сочи, че с оглед разпоредбите на Кодекса за застраховането, с искане от 22.11.2021 г. е предявена доброволна претенция пред застрахователното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените от Р. П. неимуществени вреди от загубата на своята майка, при описаното ПТП. На 16.02.2022 г. ответното дружество изпратило отговор, с който отказва изплащане на обезщетение по доброволен път.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 150 000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2021 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до окончателното изплащане на обезщетението, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „хх“ АД, чрез юрк. М. М., с който се оспорват претенциите по основание и размер.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и настъпилата смърт, като се твърди, че майката на ищцата е страдала от заболявания, които са предшествали инцидента. Навежда доводи, че вследствие на инцидента пострадалата е получила травматични увреждания, които отговарят на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Твърди, че настъпилата смърт е вследствие на исхемичен мозъчен инсулт, поради което липсва причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта. Оспорва се механизма на ПТП, като се твърди, че застрахованият автомобил няма вина за настъпване на произшествието поради наличието на независещи от него причини, вкл. наклона на пътя, слънцестоенето и внезапно променено поведение на водача на движещото се пред него МПС. В условия на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, изразяващо се в непоставяне на 2 обезопасителен колан. Оспорва размера на предявения иск, като счита същия за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост.

По съображенията за неоснователност на главния иск, ответникът оспорва и иска за присъждане на лихва. В условия на евентуалност се твърди, че неоснователно се претендират лихви от датата на уведомяване на застрахователя. Не оспорва наличието на активна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на л.а марка хх, модел хх, с рег. № хх НН.

Съобразно гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен, ведно с всички законови последици.

В съдебно заседание страните не се явяват, като вместо това са представили писмени становища, в които ищецът излага доводи за уважаването на иска, а ответникът съответно за неговото отхвърляне.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От влязла в сила Присъда № 6 от 20.02.2024 г. по НДОХ № 294/2022 г. по описа на ОС М. се установява, че на 16.09.2019 г., на главен път Е-79, км 87+300, в землището на с. С., обл. М. при управление на л.а. марка „хх с ДК № хх НН, М. И. Ц. нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е.Г. П. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Съгласно съдебно-автотехническата експертиза основна причина за настъпване на ПТП-то е управлението от страна на водача на л.а. „хх с технически несъобразена скорост и малка дистанция с движещия се пред него л.а. „хх хх“. Експертизата заключва, че ПТП-то е могло да бъде избегнато, ако водачът на л.а. „хх е управлявал с технически съобразена скорост, като е следвало да се съобрази с атмосферните условия, с условията на намалена видимост от насрещните слънчеви лъчи и е следвало да спазва такава дистанция с движещия се пред него л.а. „хх хх“, че да може да избегне удряне в него, когато той намали скоростта си. В съдебно заседание вещото лице заявява, че пострадалата може да е имала поставен предпазен колан, но посочва, че в настоящия случай коланът не би имал своето ефективно действие, тъй като ударът е бил силен и съответно тялото й е било притиснато от облегалката на задната седалка и облегалката на предна дясна седалка.

От съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие 3 настъпилото ПТП Е. П. е получила следните травматични увреждания: кръвонасядания в областта на лицето, кръвонасядания по гръден кош, счупвания на ребра, кръвонасядания по междуребрената мускулатура, масивно кръвонасядане в задкоремното пространство, кръвонасядания в областта на таза и кръвонасядания по горни и долни крайници. Налице са били и мозъчни размекчения в дълбочина на главен мозък и следи от мозъчно вклиняване. СМЕ установява, че при наличие на такива увреждания се затруднява функционирането както на мозъчните центрове, така и на сърдечно-съдовата, дихателната и нервна системи. При засягането на тези животоподдържащи органи и системи се е достигнало до фаталния край.

Експертизата заключва, че няма данни за увреждания, по които еднозначно да се отговори за наличието на поставен предпазен колан. Въпреки това вещото лице дава заключение, че дори и при наличен правилно поставен предпазен колан уврежданията биха били налични. Установява се още, че е налице причинно-следствена връзка между причината за настъпване на смъртта – исхимичен мозъчен инсулт и деянието (ПТП) с последици описаните увреждания и масивни кръвоизливи по тялото и крайниците. Съгласно СМЕ П. е боледувала от следните заболявания: артериална хипертония, исхемична болест на сърцето с нарушение на сърдечния ритъм, коксартрозна болест, варикозна болест с данни за флебитни и тромбофлебитни прояви по долни крайници и мозъчно-съдова болест. СМЕ установява, че тези заболявания е възможно да са предекспозиция (фон), на базата на който са настъпили фаталните усложнения, както е възможно и тези заболявания, в тяхната комплексност, да предизвикат настъпването на исхемични мозъчни инциденти. Експертизата заключва, че при напълно здрав, млад организъм, без наличие на съдови заболявания, при еднакъв с описания по делото механизъм на ПТП, може да се направи извод, че не би се стигнало до посочените увреждания в мозъчните структури.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници №146/30.09.2019 г. е видно, че наследници на починалата Е.Г. П. са нейният съпруг А.Г.П. и двете й дъщери П. А. хха и Р. А. П..

От показанията на св. М. Ц. се установява, че на 16.09.2019 г. пътувал със съпругата си от В. за С.. При изкачване на баира след село С. пред него се движил друг лек автомобил. В един момент слънцето го заслепило и му се видяло, че има някакъв автомобил пред него, който бил по-скоро като силует.

Свидетелят Ц. твърди, че заслепен от слънцето натиснал спирачки, но ударил автомобила пред него. Посочва, че поддържал скорост от около 60-70 км/ч.

След като се получил удара, излязъл от колата заедно със съпругата му.

Ударената кола била марка „хх хх“, като в нея пътували трима човека. След това пристигнали представители на Пътна полиция от М. и автомобил за Спешна медицинска помощ. Те качили съпругата му в колата и я откарали за преглед в лечебно заведение. След това качили и другата жена, която пътувала в предния автомобил. Свидетелят заявява, че ударът се получил докато изкачвал наклона нагоре. Не видял дали Е П. е имала поставен предпазен 4 колан. Видял само, че като дошли от Спешна помощ, отворили вратата и на ръце я извадили.

Свидетелката Т.Г. е комшия на ищцата и я познава от много години.

Заявява, че Р. и Е били неразделни, помагали си една на друга и живеели много добре. Е била подвижна жена, но имала болести - кръвно и други неща, като всеки един възрастен човек. Тя тръгнала за М. но катастрофирала.

Дъщеря й ходела при нея и я гледала, двете били много задружни.

Свидетелката заявява, че Р. много се изтормозила и физически, и психически.

Това продължавало и още не може да се съвземе. Р. и Е били заедно в една къща, а след това се разделили. Последните 15 години Е си живеела в самостоятелно домакинство. Сама се грижила и обслужвала. Свидетелката споделя, че след смъртта на Е вижда Р. всеки ден. Заявява, че след пътния инциднет Р. й се вижда изтормозена. Преди инцидента отношенията между Р. и Е били много добри, двете много се обичали, много държали една на друга и били неразделни.

От показанията на св. В. И. се установява, че живее в село С. и е комшия на Е. Споделя, че тя била добра жена, помагала на всеки, най-вече на децата си и затова на тях им тежало най-много. Е живеела в едно домакинство със съпруга си, а Р. отишла да живее при мъжа си, като поне 12-13 години са били заедно. Е била много работлива жена. Работила постоянно и не се спирала – лозя, градини и животни. Свидетелят заявява, че не е чул Е да е боледувала.

Отношенията между нея и Р. били много добри. Двете много се уважавали и постоянно били заедно, затова сега на Р. й тежало много. И. споделя, че смъртта на Е се отразила много лошо на Р.. Тя постоянно се тревожила и ходила на гробища всяка събота и неделя. Заявява, че Р. се променила много.

Постоянно е отчаяна и не е преживяла загубата на майка си.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно установено, че за л.а. марка хх, модел хх, с рег. № хх НН, към датата на ПТП, е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена при ответника.

По делото е представено писмо от „хх“ АД, от което е видно, че по повод заведената на 22.11.2021 г. претенция, застрахователното дружество уведомява процесуалния представител на ищцата, че отказва да изплати обезщетение.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД. За да бъде уважен искът по чл. 432 КЗ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки за наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка 5 между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина. Следва да е налице и валидно застрахователно правоотношение между ответниказастраховател и делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.