Определение № 378 от 18.05.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Перник, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500232 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 126 от 08.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2425/2023 г., Районен съд – гр. Перник е признато за установено, че Областна администрация – Областен управител на гр. Перник , ЕИК:113055670, със седалище/адрес на управление: гр.

Перник, пл. „св. Иван Рилски“ № 1Б дължи на „Инфраконструкт“ ООД, ЕИК 200580377, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Изток“, ул. „Юрий Гагарин“, бл.29, вх.Г, ет.6, ап.80, сумата от 7200.00 лева, представляваща дължимо плащане за проектантска услуга по изготвяне на инженерно - техническа експертиза и заключение към нея съгласно Приложение № 3 към чл.21, ал.2, т.3 и чл.22, т.1 и т.2 от Правилника на МКВП към МС за обект: „Осигуряване на безопасна проводимост на участника от коритото на р. К.с дължина 2400 м. извън урбанизираната територия на с.

Я. до включването й в р. Струма“, сумата от 152.00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.12.2022 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 507 от 02.03.2023 г. по ч.гр.д. № 0911/2023 г. на ПРС, като е отхвърлил иска за мораторна лихва за периода от 02.03.2023г. до 01.06.2023 г. за разликата над уважения размер от 152.00 лева до пълния предявен размер от 338.00 лева, като неоснователен.

Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Л.Д.В. – Областен управител на Област Перник, чрез юрк. И. И.а, с която първоинстанционното решение се сочи за неправилно и необосновано, постановено в 1 противоречие с материалния и процесуалния закон. С жалбата се твърди, че изводът на съда, въз основа на който е уважен предявеният от ответното дружество иск е неправилен. Отбелязва, че основно задължение на възложителя по договор за изработка е да приеме работата на изпълнителя. Допълва, че изработената инженерно техническа експертиза от фирма „Инфраконструкт“ ЕООД, предмет на претендираните договорни отношения между страните, е приета от служител на Областна администрация-Перник, а именно Д.К., без да са налице такива правомощия, съобразно длъжностната й характеристика или определени със Заповед на Областния управител. Поддържа се становището, че липсата на подпис на областния управител е равнозначно на неприемане на изработеното, което от своя страна води до незавършен фактически състав на евентуален договор за изработка. Оспорва се правилността на въззивното решение, като се сочи, че решаващият съд е постановил акта си, като изцяло се е обосновал със свидетелските показания, които е кредитирал, а това от своя страна е в противоречие с разпоредбата на чл. 163, ал. 1, т. 3 от ГПК. На следващо място се навеждат твърдения, че от изложената фактическа обстановка не е станало ясно как и при какви условия е сключен претендирания неформален договор за изработка на инженеро – техническата експертиза. В продължение се сочи, че следва да се вземе предвид, че при възлагането на каквато и да е работа на трето лице, Областна администрация Перник, като публичен възложител реализира тези дейности единствено и само в писмен вид. Отбелязва се, че относно процесния договор не са представени доказателства в тази насока. По изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение, като неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и евентуално направени във въззивното производство допълнителни такива. Направено е доказателствено искане да бъде приета като доказателство по делото длъжностната характеристика на служителката Д.К., заемаща длъжността „Главен експерт Регионално развитие“ в Областна администрация – Перник, с оглед преценка на нейните свидетелски показания, дадени в първоинстанционното производство, в случай, че съдът ги приеме за допустими

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Инфраконструкт“ ООД, чрез адв. Кремена Данева е депозирала отговор на въззивната жалба, като се сочи, че същата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е процесуално легитимирано и няма правен интерес от обжалване. Допълва, че страни по установеното договорно отношение са Областна администрация – Перник и „Инфраконструкт“ ООД. На следващо място с отговора се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като постановеното от първата инстанция решение е валидно, допустимо и правилно. За неоснователно се сочи направеното с въззивната жалба твърдение, че договорът не е сключен при спазване на разпоредбите на ЗОП. Намира, че решаващият съд детайлно е анализирал приложимата правна уредба, като е стигнал до правилния извод, че специалните процедурни правила се отнасят до договори с прогнозна стойност над определените в чл. 20. ал. 4 от ЗОП стойностни прагове. Счита, че в подкрепа на изводите на съда са всички представени доказателства по делото. За неверни се сочат и изложените в жалбата аргументи, че работата е приета от лице, което не е разполагало с представителна власт - Д.К..

Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е анализирал свидетелските 2 показания на посоченото лице. Допълва, че към началото на 2021 г. Ковачева е работила при ответника като „експерт“ и в служебни й задължения се е включвало подготовката и окомплектоването на документи, необходими на ответника за представяне пред МКВП към МС, във връзка с излязлата от коритото р. К. В продължение по изложени съображения се твърди неправилност и на изложените аргументи от страна на ответника, че първата инстанция не е установила какви са конкретните уговорки в договора, както и на направеното възражение, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е спазена разпоредбата на чл. 163, ал. 1, т. 3 от ГПК. Относно направеното с въззивната жалба доказателствено искане, моли същото да бъде оставено без уважение, тъй като същото е преклудирано. Въз основа на изложеното се моли съда въззивното производство да бъде прекратено поради недопустимост на въззивната жалба. В условията на евентуалност, ако съдът приеме жалбата за допустима, се моли за постановяване на решение, с което първоинстанционния акт да бъде потвърден. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има правен интерес от обжалването.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Досежно направеното доказателствено искане от страна на въззивния жалбоподател да бъде приета като доказателство по делото длъжностната характеристика на служителката Д.К., заемаща длъжността „Главен експерт Регионално развитие“ в Областна администрация – Перник, с оглед преценка на нейните свидетелски показания, дадени в първоинстанционното производство, в случай, че съдът ги приеме за допустими, настоящият въззивен състав счита, че направеното искане се явява неоснователно и следва да остане без уважение, доколкото не са налице предпоставките за сочене на ново обстоятелство, нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Съдебният състав счита, че жалбоподателят всъщност иска събирането на доказателство, което е могъл да посочи в срок в първоинстанционното производство и случаят попада в забраната на чл. 266, ал.1 ГПК. Не е допустимо и съставлява съществено нарушение на процесуалното правило по чл. 266, ал. 1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по преклудирани възражения и събирането на доказателства, които страната е могла своевременно да заяви и представи в първата инстанция - Решение № 199 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 4108 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

3

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2024 г. от 11.15 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за приемане на представеното с въззивната жалба писмено доказателство - длъжностната характеристика на служителката Д.К., като недопустимо.

Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да доброволен начин, чрез процедура по медиация. разрешат спора по

За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4