Решение № 8555 от 23.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8555 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110145675 по описа за 2022 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 176272/24.08.2022г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 226540/24.10.2022г. на СРС, Молба, вх. № 254567/21.11.2022г. на СРС, и Молба, вх. № 277633/13.12.2022г. на СРС, подадена от И. С. А. срещу "***********" ЕАД, понастоящем "********* (**)" ЕАД, и "***********" ЕООД. С Разпореждане № 128031/29.12.2022г. производството по делото е частично прекратено. Следва да се има предвид, че в Търговския регистър е вписана промяна в наименованието на единия ответник, която следва да бъде отчитана при решаване на делото.

Ищецът И. С. А. е предявил срещу ответниците"********* (**)" ЕАД /с предходно наименование „***********“ ЕАД, и „***********“ ЕООД искове с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответниците сумите, възложени за събиране, както следва:

По изп.д. № 2012***0401793 на ЧСИ № *** – Д.В. /продължено като изп.д. № 20219240403352 на ЧСИ № *** – Г.К./: 2055,22 лева за главница, 388,20 лева за законна лихва за периода 13.10.2020г.-23.08.2022г., 2101,77 лева за договорна лихва за периода 01.10.2010г.-12.10.2020г., 567,61 лева за наказателни лихви.

По изп.д. № 2012***0403149 на ЧСИ № *** – Д.В. /продължено като изп.д. № 20219240404162 на ЧСИ № *** – Г.К./: 903,71 лева за главница, 170,71 лева за законна лихва за периода 13.10.2020г.-23.08.2022г.; 971,40 лева за договорна лихва за периода 01.04.2010г.-12.10.2020г.; 26,15 лева за наказателни лихви.

Ищецът твърди, че е длъжник по издадени в полза на „*************“ ЕАД, преименувано на „***********“ ЕАД /понастоящем "********* (**)" ЕАД/ изпълнителни листове за 1 задължения по договор за финансиране покупка на стоки и задължения по предоставена кредитна карта. За събиране на вземанията кредиторът образувал при ЧСИ № *** – Д.В. изпълнителни дела с номера 2012***0401793 и 2012***0403149. В последствие кредиторът прехвърлил вземанията си на „***********“ ЕООД. Последните действия по тях били извършени през 2014г., като през 2016г. производствата следвало да се считат за прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въпреки това съдебният изпълнител издал удостоверения, въз основа на които цесионерът бил конституиран като взискател по изп.д.

№ 20188410400565 на ЧСИ № *** – Н.М.. В същото време двете изпълнителни дела от 2012г. продължавали да бъдат висящи, въпреки че по делото от 2018г. били предприемани изпълнителни действия и събирани суми. Поради преустановяване дейността на ЧСИ № *** – Д.В. делата били прехвърлени на ЧСИ № *** – Г.К., където били образувани под нови номера – 20219240403352 и 20219240404162. Така за всяко едно задължение на ответника имало по две висящи изпълнителни дела. Обосновава, че задълженията му по делата от 2012г. са погасени по давност и не се дължат. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява от адв. Г., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът"********* (**)" ЕАД/с предходно наименование „***********“ ЕАД/ не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба.

За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ ЕООД чрез юрк. Б.Т. е депозирал Отговор на искова молба, вх. № 57193/01.03.2023г. на СРС, и Отговор на искова молба, вх.

№ 58833/02.03.2023г. на СРС. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като няма пълномощно за адвокат и списък с разноски – внесени държавни такси. Твърди, че исковете са недопустими. По отношение на основателността изтъква, че давността за вземанията по изпълнителните дела не е изтекла и е прекъсвана, поради което и исковете са неоснователни.

За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ù, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Неоснователни са възраженията на ответника "***********" ЕООД в противната насока. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на 2 претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В случаите, когато вземането произтича от влязла в сила заповед за изпълнение и издаден въз основа на същата изпълнителен лист, без да е проведено състезателно съдебно производство по чл. 422 ГПК, последиците им не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес. Заповедното производство е уредено като част от изпълнителното производство и представлява факултативна възможност на кредитора да се сдобие с изпълнително основание без да води исков процес. Смисълът на заповедта за изпълнение е да се провери дали твърдяното субективно право е спорно и, ако се установи, че то е безспорно вследствие бездействието на длъжника, който не е подал възражение по чл. 414 ГПК, то заповедта за изпълнение влиза в сила, придобива качеството на изпълнително основание и има за последица преклудиране на възраженията на ответника, свързани със съществуване вземането на кредитора. В този смисъл, освен изпълнителна сила, заповедта за изпълнение се ползва и със стабилитет и спор между същите страни за същото основание е недопустим. Влязлата в сила заповед за изпълнение все пак не притежава правозасилващото действие на силата на пресъдено нещо, която е материалноправна последица, характерна само за влязлото в сила решение, постановено в спорно исково производство и е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Затова срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (по арг. от: р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.-ІVг.о., р.94/27.07.2010г.-т.д.943/2009г.-Іт.о., р.45/30.03.2017г.-гр.д.61273/2016г-ІVг.о., р.2782/21.11.2018г-в.гр.д.3210/2018г.-САС, р.1771/01.07.2018г.-в.гр.д.2108/2018г.-САС и др.). По делото няма несъмнени данни по отношение на процесните вземания да е проведено исково съдебно производство. Процесните вземания за главница, доколкото липсват основания, позволяващи да се приеме друго, ще се погасят с изтичането на петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Същото се отнася за вземанията за договорна лихва. За вземанията за лихви и за наказателни лихви (които по естеството си са неустойка) е приложим тригодишен давностен срок (чл. 111, б. "б" и "в" ЗЗД).

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния 3 съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема, че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3-1980г. е загубило сила.

В същото време обаче следва да се има предвид, че тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения не съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма, която е предмет на извършваното със същите тълкуване. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове. Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните постановления и решения преди същите да са постановени и обявени по съответния за това начин. Доколкото обаче те не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че, когато се касае до първоначално приети постановления и тълкувателни решения, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично правила относно влизането им в сила и действието им във времето, каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла, посочен в 4 тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ, камо ли с такъв, който още не съществува. От друга страна разпоредбите, уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат задължително действие на същите по отношение на правни субекти извън посочените в тях.