Решение № 219 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501790 по описа за 2025 година ээ

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 3289/29.05.2025 г. постановено по гр. д. № 8073/24 г., по описа на СГС, ГО 22 състав са отхвърлени предявените от „СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу И. С. С., искове с пр. осн. чл.79 и чл.86 ЗЗД вр. § 1, ал.1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; за заплащане на сумата от 29 669,06 (двадесет и девет хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и шест стотинки) лева – главница, във връзка с фактура № 0124595838 от 28.07.2023г. (имот, находящ се в *** № 44, УПИ: VII 188, 189, за който била открита партида с № 1005163692); и сумата от 702,82 (седемстотин и два лева и осемдесет и две стотинки) лева - мораторни лихви за периода от 28.08.2023г. до 14.12.2023г., като неоснователни.

Присъдени са разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, като „СОФИЙСКА ВОДА” АД е осъдена да заплати на И. С. С., сумата от 3 082 (три хиляди осемдесет и два) лева.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника - „Г.

ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК 200678992.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец „СОФИЙСКА ВОДА” АД оспорва решението изцяло и 1 моли същото да бъде отменено, а исковете - уважени. Изтъква факта, че „Софийска вода“ АД не е била наясно с второто водопроводно отклонение и че то не е било оборудвано с измервателен уред на ВиК оператора. Твърди, че съдът не е обсъдил изцяло и всеобхватно доказателствата по делото, вкл.Контролен лист № НПРД 033771/10.07.2023г. и Протокол КНВ № 0017409/11.07.2023г., които безспорно установяват, че второто отклонение не е било с действащ водомер и не е било вписано в ГИС системата на оператора, поради което не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2004г. и по този начин е стигнал до неправилни изводи. Безспорно е установено, че в имота има две водопроводни връзки (СВО). Съгласно законовите разпоредби за един УПИ две СВО се допускат само при изпълнение на конкретни технически и нормативни условия. Това са следните хипотези: 1/имотът има дължина на лицето/фасадата по - голяма от L=15 m. и е извършена делба между съсобствениците, при която са обособени отделни реални дялове или 2/за имота има направена кадастрална делба вписана в АГКК. 3/ е изготвен работен проект за външна връзка (СВО), съобразно изискваният на Наредба №4/2004г. Съгласно Общите условия на „Софийска вода“ АД, без писмено съгласуване от оператора, СВО не се изгражда законно.

Одобрението следва да се удостоверява с подпис, печат и входящ номер. Подобни документи не са представени от ответника в първоинстанционния процес. Ако тези условия не са изпълнени, изграждането или използването на второ отклонение се приема за нерегламентирано, с всички последици от това, а именно налагане на санкция по чл.47 от Общите условия на оператора, възможност за прекъсване на захранването и възникване на договорни или деликтни задължения към ВиК дружеството. Затова твърди, че второто СВО е изградено в нарушение на чл.13 от Наредба № 4/2004 г., и подлежи на санкциониране по чл.47-50 от Общите условия на оператора. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че щом ВиК операторът е знаел за наличието на второто отклонение, то е „регламентирано“, което противоречи на действащата нормативна уредба.

Не съществува законова възможност ВиК оператор да „търпи“ незаконно присъединяване, без то да е съгласувано и вписано, при липса на проектна документация. Второто СВО следва да се приеме за нерегламентирано, а начислената санкция по методиката на чл. 47 от Общите условия - за дължима.

На второ място монтиран измервателен уред, който не е регистриран в клиентската база данни на дружеството, не води до извод, че той е бил отчетен по надлежния ред от инкасатор на оператора, че е съществувала регистрирана партида, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и че е било съставено или издадено счетоводно основание (фактура) за потребление през този уред, не само затова, че второто СВО не е регистрирано в „Софийска вода“ АД, а и защото няма как дружеството да фактурира нещо, за което ВиК операторът не знае. Ако второто СВО не е било въведено в информационната система на оператора (вкл.

ГИС база, CRM и счетоводна система), не съществува правна възможност то да бъде източник на легитимно задължение за потребление. Относно отношенията между собственик и наемател намира за неправилен извода на съда, че дружеството „Касто2000“ ООД е ползвало законосъобразно 2 водопроводни връзки, а още по-малко с изрично искане и дадено съгласие от страна на ВиК оператора. Изцяло непротИ.поставими на „Софийска 2 вода“ АД са договорки между собственик на имота и наемател, вкл. евентуално предоставяне на разрешение за ползване на допълнителна връзка към мрежата, които протИ.речат на нормативните изисквания. Липсва съгласуван проект с оператора, няма отчетено потребление, а връзката не фигурира в одобрената техническа документация и GIS системата на „Софийска вода“ АД. Следователно, при липсата на изрично заявено и регистрирано СВО, дори да е съществувала водомерна глава, този факт не поражда валидни договорни последици нито за наемателя, нито за собственика. Фактът, че в минал период (при предишен собственик) е съществувало отклонение с водомер, не прави законно неговото използване от настоящия собственик – ответник, без ново одобрение и вписване.

Промяната на собствеността създава задължение за новия титуляр да заяви и узакони всички съоръжения на имота (чл. 9а и чл. 13 от Наредба № 4). Твърди, че за имота са издавани коректни фактури за законната връзка, на която има монтиран от дружеството водомер.

Водните количества, постъпващи към спринклерната инсталация за обекта, категорично не са били измервани и фактурирани. Показанията на монтирания на връзката водомер, който се твърди да са измервали този воден поток, не следва да бъдат приемани за законосъобразно отчетени, предвид липсата на каквато и да била документация за това СВО и регистрацията му в системата на ВиК оператора. Затова счита, че следва да се приложи чл.

37 от Наредба № 4, а наложената санкционна проводимост е законосъобразна. Абсолютно неправилен е извода на съда, че няма „изгода“ от второто отклонение, защото има водомер.

Измервателният уред не е бил отчетен или регистриран, а операторът няма отчет за реално потребление по него. Съгласно чл.47 и чл.50 от Общите условия, при липса на отчетна информация и нерегламентирано свързване, се дължи санкция, изчислена на база пропусквателна способност. Това е изрично предвидено и не изисква доказване на реалното фактическо ползване или изгода. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. С. С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че пред СГС е установено, че второто водопроводно отклонение е притежавало водомер. Вещото лице сочи, че с оглед предназначението на имота, бившият собственик е получил две водопроводни връзки.

Експертът категорично установява, че в имота има два броя водомерни шахти. Сочи се също така, че при прекъсването на водоснабдяването на 10.07.2023г. водомерът на второто СВО и пожарният хидрант са отстранени. Следователно, в хода на съдебното дирене е установен определен неизгоден за ищцовата страна факт, а именно че в имота са съществували два броя водомерни шахти, съответно с два измервателни уреда. От гледна точка на разпределението на доказателствената тежест, ищецът е имал възможността, в случай на несъгласие, да опровергае този неизгоден за него факт, чрез провеждане на насрещно доказване. От тази процесуална възможност той не се е възползвал и към настоящия момент, поради настъпилата преклузия, за ищеца е невъзможно да опровергава вече установен по делото факт. Като цяло, мотивите на съда, се свеждат до това, че ищецът не е ангажирал доказателства за действителното местоположение на водопроводните отклонения в имота, за да може да бъде направен обоснован извод за това кое е регламентирано и кое не 3 е. Напълно необосновано и голословно в жалбата се поддържа, че второто отклонение не е с действащ водомер и не е вписано в ГИС системата на оператора. Твърди, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че има каквито и да било вписани в ГИС системата водопроводни отклонения, за да може да бъде проведено разграничение на законосъобразно поставеното и незаконосъобразно изграденото. Уточнява още, че от съставените от ищеца документи, в частност Контролен лист №033771/10.07.2023г., Протокол №КНВ0017409/2023г. и Приемо-предавателен протокол от 22.08.2023г., също не може да бъде направен извод за наличие на „незаконно присъединяване“, тъй като се сочи, че старият водомер е демонтиран, без да е ясно кой е старият водомер и кой е новият. Не е ясно също така дали демонтираният стар водомер е подменен с нов или е преместен, както се сочи от св.М. и се потвърждава от обясненията на вещото лице. По делото липсват каквито и да било неоспорими доказателства, че т.нар. второ водопроводно отклонение е функционирало и при тази напълно неясна и неподкрепена с доказателства теза на ищеца, е правно необосновано да бъде приложена тежката санкция, визирана в разпоредбата на чл.

35, ал. 6 от Наредба № 4. Като допълнителен аргумент сочи, че поставеният водомер е различен от сваления, но е вече на три години, което само по себе си ощетява потребителя и с отчет от 197 куб. м., при положение, че предходният е бил с показател 0. Това, че функциониращият на място водомер е с този показател се потвърждава от вещото лице.

Правилно съдът сочи, че в протокола ищецът посочва, че водомерът е подменен, но всъщност е върнат старият с посочените по-горе показатели, което поставя под въпрос достоверността на отчитането, извършвано в имота. Посочва, че във въззивната жалба се формулира оплакване, че две водопроводни отклонения не са допустими в един имот, посочени са изискванията за допустимост на две водопроводни отклонения в един имот.

Твърди, че оплакване е неоснователно, тъй като по делото е установено, че всъщност имотите на ответника са два, както са две и сградите в имотите, които имоти само функционално са обособени в един терен. Това е видно и от скицата, приложена към заключението на вещото лице. Въведени са нормативни изисквания за изграждане на сградните водопроводни отклонения (СВО), които задължения тежат върху оператора. Като основно може да се посочи изискването за определяне на диаметрите на СВО, начина на разполагане на общия водомерно-арматурен възел и вида водомер в зависимост от питейнобитовите и противопоражните нужди, както и изискването измервателното устройство да е поставено на външния водопровод преди първото разклонение на водопроводната мрежа.

Операторът носи тежестта да установи при условията на главно доказване наличието на незаконно присъединяване в разтълкувания по-горе смисъл. В рамките на настоящото производство ищецът не доказва пълно и главно наличието на незаконно присъединяване. За установяване на този факт ищецът е представил Контролен лист №033771/10.07.2023г. който е оспорен от ответника, като при своя разпит св.М. заявява, че е присъствал при съставянето на този документ и че представителите на „Софийска вода“ не са извършвали изкопни работи в имота на ответника. Такива изкопни работи са се извършвали на тротоара извън границите на имота. Изкопните работи не са извършени от представители на „Софийска вода“, а от представители на третото лице - помагач „Г. Инженеринг“ ООД. Същите лица са 4 посочили на „Софийска вода“ точното място, на което следва да се извършат изкопните работи и именно представителите на „Г. Инженеринг“ ООД са съобщили на „Софийска вода“, че именно на това място може да бъде установено „второ СВО“. Тези свидетелски показания кореспондират с установения по делото факт, че „Г. Инженеринг“ ООД е подизпълнител на „Софийска вода“ по договор за обществена поръчка, като доказателства в тази насока са ангажирани от ответника. Документът не установява кой имот точно се захранва от това „второ СВО“ и по какъв точно начин се извършва това захранване. Св.М., установява, че при пускане на всеки един кран в имота, наличният в имота водомер извършва отчитане, както и че представителите на „Софийска вода“ не са извършили проби, чрез пускане на водата на всички кранове на обекта, за да установят кои количества се замерват от съществуващия водомер и има ли въобще количества, които се потребяват в границите на имота и не се отчитат от съществуващия водомер.