Решение № 6254 от 15.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6254 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100505787 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №14806/19.12.2022г., постановено по гр.д. № 1247/2022г. по описа на СРС, 27-и състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.200 от ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т. А. Г., ЕГН **********, дължи на дружеството сумата от 1 550,06 лева, представляваща цена на доставена от него топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „*******, инсталация №4000161505, аб.№122960, ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 20.10.2021г. в размер на 265,84 лева, главница в размер на 23,23 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната главница от 31.10.2018г. до 20.10.2021г. в размер на 4,38 лева, за които суми е издадена Заповед №18359/09.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27 състав, като са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.200 от ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за 1 установено, че Р. С. Г., ЕГН **********, дължи на дружеството законна лихва върху сумата от 310 лева, считано от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 53,17 лева, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 20.10.2021г., сумата от главница в размер на 4,27 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната главница от 31.10.2018г. до 20.10.2021г. в размер на 0,86 лева, че А. С. Г., ЕГН **********, дължи на дружеството 310 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за описания по-горе топлоснабден имот, ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 53,17 лева, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 20.10.2021г., сумата от главница в размер на 4,27 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната главница от 31.10.2018г. до 20.10.2021 г. в размер на 0,86 лева, както и че Л. С. Г., ЕГН **********, дължи на дружеството 310 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за описания по-горе топлоснабден имот, ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 53,17 лева, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 20.10.2021г., сумата от главница в размер на 4,27 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната главница от 31.10.2018г. до 20.10.2021г. в размер на 0,86 лева, за които суми има издадена Заповед №18359/09.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27 състав.

Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Поддържа се, че ответниците са съсобственици на процесния имот, поради което всеки от тях дължи плащане на претендираните от дружеството суми съразмерно на притежаваните от него права върху имота. Оспорва се изводът на съда относно наличието на сключен договор с Т. Г., като се твърди, че към подаденото от нея заявление за откриване на партида не е приложена декларация от останалите съсобственици, в която същите изразяват съгласие за прехвърляне на партидата на нейно име. Предвид изложеното се отправя молба обжалваната част от постановения съдебен акт да бъде отменена, като предявените и срещу останалите ответници искове за горепосочените суми бъдат уважени.

В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори от въззиваемите страни Л. Г., А. Г. и Р. Г., в които същите оспорват подадената от „Топлофикация София“ ЕАД въззивна жалба.

2

Срещу решението в частта, в която е признато за установено, че Т. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 280 лева, представляваща цена на доставена от него топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.08.2018г., както и сумата от 4,38 лева -мораторна лихва върху цената за предоставената услуга дялово разпределение за периода от 31.10.2018г. до 20.10.2021г. е постъпила въззивна жалба от Т. Г.. В нея се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е признал за дължими суми в размер на 280 лева за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.08.2018г., като се поддържа, че същите са погасени по давност. Излагат се подробни съображения относно начина на прилагане на института на погасителната давност към процесните задължения, като се обосновава, че изравнителните сметки са ирелевантни за неговото изчисляване. Твърди се, че доколкото в общите условия на дружеството не се съдържа клауза за начисляване на лихви върху дължимите за услугата дялово разпределение суми, то отправената претенция за тяхното плащане е неоснователна. Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на съдебния акт в обжалваната част.

Третото лице-помагач не изразява становище по подадените въззивни жалби.

По делото е постъпила и частна жалба от процесуалните представители на ответниците срещу Определение № 3952/30.01.202 г., с което е оставено без уважение искане им по чл. 248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил на всеки от тях възнаграждение в размер на 60 лева за осъществено от тях безплатно процесуално представителство в заповедното производство, вместо претендирания от тях размер от 360 лева , който е съобразен с предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. размер. Излагат се подробни съображения в тази насока, като въз основа на тях се отправя молба към съда за отмяна на обжалваното определение и уважаване на исканията им.

В рамките на законоустановения срок е постъпил отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, в който се оспорва подадената частна жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 3 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, като по направените в жалбите оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е уредено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

4

По делото е представен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ с рег. №166, т.I, сключен на 04.04.1978г., по силата на който С.Г. Г. е придобил собствеността върху жилище №48, находящо се в бл.*******, гр. София. От приложеното удостоверение за наследници се установява, че Славчо Г. е починал на 21.05.2005г., като е оставил за свои наследници съпругата си Т. Г. и децата си Р. Г., А. Г. и Л. Г..

Прието по делото е и заявление-декларация от 22.02.2005г. за откриване на партида за имот, находящ се в ж.к. „*******г. на името на Т. Г.. Така установените обстоятелства по гореизложените съображения обосновават извод, че между Т. Г. и топлофикационното дружество е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който първата е придобила качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди.

Неоснователен в тази връзка е доводът на дружеството относно обстоятелството, че не е представена декларация-съгласие за откриване на партида на името на Т. Г. от другите съсобственици. Това е така, тъй като подаденото заявление-декларация за откриване на нова партида на името на един от съсобствениците представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от единия от съсобствениците до топлофикационното дружество.

Вземайки предвид положения входящ номер на заявлението-декларация и воденето на процесната партида на името на Т. Г., следва да се приеме, че ищецът е приел предложението, продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което именно с нея е породено облигационно правоотношение. От изложеното следва, че районният съд правилно е приел, че сключването на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата Т. Г. обуславя само нейната отговорност за заплащането на начислените парични задължения, още повече, че в заявлението-декларация тя изрично декларирала, че ползва имота за жилищни нужди. В случая вътрешните отношения между съсобствениците са без значение, тъй като легитимирана да отговаря за задълженията е единствено Т. Г..