Решение № 103 от 19.09.2024, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Златоград, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20245420100097 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, на Д. Р. К., ЕГН **********, общ. Н., с. К., и Е. Р. К., ЕГН **********, С. о.а, жк Л., ул. С. №*, срещу О. Н., Булстат ***3, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „А. С.“ № *, представлявана от кмета Б. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са съсобственици, при равни квоти от по ½, на: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в О. Н., гр. Н., м. К.. к., вид територия земеделска, категория 8, НТП ливада, площ 901 кв. м, стар номер 003305, по КККР на Н. съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-1875/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, на основание изтекла в тяхна полза придобивана давност в периода от 1989 г. до 09.04.2024г. - датата на предявяване на иска.

Излагат се съображения, че ищците са получили процесния имот по наследство от техния баща, като го владеят явно и необезпокоявано от 1989г. до настоящия момент. Твърдят, че преди това баща им е владял имота като свой, без да е оспорвано правото му от друг. Сочи се, че имотът винаги е бил ливада, която ежегодно се е почиствала и окосявала.

Във връзка с извършена проверка от страна ищцата, същата е установила че имотът е включен в патримониума на О. Н., като част от т.нар „остатъчен фонд“ до чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърдят, че имотът никога не е бил коопериран или включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или друга земеделска организация.

Претендират право на собственост върху имота, въз основа на изтекъл в тяхна полза срок на придобивна давност, присъединявайки и владението на своя общ наследодател.

Обосновава се, че въпреки въведените законодателни ограничения във времето, в полза на ищцата е изтекъл предвиденият по закон десетгодишен 1 срок за придобиване на спорния имот по давност. Иска се уважаване на предявения иск. Липсва претенция за присъждане на разноски.

Ответникът, в рамките на законоустановения месечен срок, съгласно, чл.131 от ГПК, не представя отговор на исковата молба.

Преди осз е постъпила писмена защита, с която ответникът О. Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се представлява.

Ищците, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от упълномощен процесуален представител, който моли, съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК, предвид заявеното признание от страна на ответната община.

Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно, чрез пълномощник на ответната община, който видно от представеното по делото изрично пълномощно е нарочно упълномощен от кмета на О.Н. при условията на чл. 34, ал. 3 ГПК, да признае иска по настоящото дело. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.

По разноските:

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква единствено за ищците. С отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за разпределяне отговорността за разноските в тежест на ищците, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото не е спорно по делото, че за процесния имот е бил включен формално в патримониума на О. Н.. Единственият път, по който ищеците са в състояние да защитят правата си, е именно настоящият съдебен процес, поради което съдът приема, че общината е дала повод за завеждане на делото.

Ищците не претендират разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът 2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., ЕИК ****, адрес: гр.

Н.о, обл. С., ***, че Д. Р. К., ЕГН **********, общ. Н., с. К, и Е. Р. К., ЕГН **********, С о, жк Ла, ***, са съсобственици, при равни квоти от по ½, на: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в О. Н., гр. Неделино, м. К.и колиби, вид територия земеделска, категория 8, НТП ливада, площ 901 кв. м, стар номер 003305, по КККР на Н. съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, придобит въз основа на давностно владение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: ________А.Ч._______________ 3