Решение № 141 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20261001000155 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК във вр. с чл. 25, ал.

4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „Бену България 12“ ЕООД против решение № 1192/11.08.2025 г. по т.д. № 1442/2025 г. на VI – 22 състав, с което е оставена без уважение жалбата на "Бену България 12“ ЕООД, ЕИК 208376444, срещу отказ № 20250704235805/08.07.2025 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20250704235805/04.07.2025 г. за вписване на обстоятелства по чл.

63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Навеждат се оплаквания, че СГС не обсъдил възраженията относно липса на компетентност на ДЛР за преценка на вписванията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, както и за неправилни мотиви по същество. Сочи се още, че е неправилно приетото от СГС, че щом действителните собственици на „Бену България 12“ ЕООД са вписани по партидата на едноличния собственик на капитала, а именно „Бену България“ ЕООД, то за жалбоподателя не съществува задължение да подава заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици. Позовава се на чл. 63, ал. 6 ЗМИП и сочи, че в случая последно по веригата на собствеността е дружеството „ Фьоникс Фармахандел ГмбХ и Ко Кг, което е регистрирано в Германия, а не на територията на Република България, а освен това действителните собственици Л. К. М. и Ю. К. Б. са вписани в регистрите не като съдружници и/или еднолични собственици на капитала на участващите във веригата на собствеността юридически лица, учредени на територията на Република България, а само като техни действителни собственици. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат дадени задължителни указания на АВ да извърши заявеното вписване.

Агенцията по вписвания е депозирала отговор на частната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

1

Съдът, след като разгледа жалбата, събраните писмени доказателства и след служебна справка в Търговския регистър, намира следното от фактическа и правна страна:

По партидата на „Бену България 12“ ЕООД в търговския регистър е подадено по електронен път заявление образец Б7 – Заявление за вписване на обстоятелства относно действителни собственици с вх. № 20250704235805, с което е поискано извършване на вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Заявено е вписване в поле 537 „Юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол“; поле 538 „Юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол“; поле 550 „Действителни собственици“. От заявлението и приложената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП се установява, че едноличен собственик на капитала на „Бену България 12“ ЕООД е „Бену България“ ЕООД; едноличен собственик на капитала на "Бену България" ЕООД е "ФЬОНИКС България" Е О О Д ; едноличен собственик на капитала на последното е ФЬОНИКС ИНТЕРНАЦИОНАЛ ХОЛДИНГС ГМБХ – дружество, учредено във ФРГ. При справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че и по партидата на "Бену България" ЕООД, и по тази на "ФЬОНИКС България" ЕООД са вписани като действителни собственици физическите лица Л. К. М. и Ю. К. Б..

По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ, като е приело, че в представената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не е посочен конкретният размер и вида на притежаваните права от посочените като действителни собственици лица. Констатирано е и несъответствие между посочените в декларацията обстоятелства и тези, които се установяват от приложените към заявлението документи относно представляващите юридическото лице, което осъществява пряк контрол и тези, които упражняват непряк контрол. Счетено е още, че за част от дружествата по веригата на собственост не са представени доказателства как точно се разпределя капитала, а са посочени само данни за вписаните действителни собственици.

Заявителят е депозирал жалба срещу отказа, като в нея е поддържал, че длъжностното лице няма право да проверява съществуването на заявените за вписване с представената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП обстоятелства, съответно декларираните обстоятелства не подлежат на проверка по чл. 21, т. 5 от ЗТТРЮЛНЦ.

Счита, че ЗМИП не изисква в декларацията да бъде посочен конкретният размер на притежаваните от действителния собственик права, доколкото информация относно точния процент на притежаваните права може да бъде извлечена от представените към заявлението документи. Твърди, че посочването в заявлението само на двете имена на представляващите юридически лица с нестопанска цел не е основание да се приеме, че има противоречие между декларираните данни и заявените такива със заявлението, в което тези лица са индивидуализирани с три имена, доколкото тяхната самоличност се установява по безспорен начин от представеното удостоверение за актуално състояние на юридическото лице. Поддържа, че заявяването за вписване само на две от представляващите 4 лица дружеството, упражняващо пряк контрол, не обосновава незаконосъобразност на заявлението, тъй като дружеството, упражняващо пряк контрол е вписано в ТРРЮЛНЦ.

СГС е оставил без уважение жалбата, като е приел за неоснователни твърденията за липса на компетентност у ДЛР да проверява заявените обстоятелства.

Приел е също, че щом в ТРРЮЛНЦ са вписани действителните собственици на едноличния собственик на капитала „Бену България“ ЕООД, то на основание чл. 63, ал. 7 ЗМИП дружеството „Бену България 12“ ЕООД няма задължение да заявява отделно действителни собственици.

2

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена против обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.

В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства и за обявяване на заявените актове.

След приетите в ЗМИП изменения, с оглед новите изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания (чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се въвежда и ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.

Съобразно чл. 63, ал. 6 ЗМПИ учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им.

Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: ако действителните собственици по § 2 не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на РБ.

Съобразно § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП "Действителен собственик" е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия: По отношение на юридическите лица и другите правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава 25 3 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

Индикация за косвено притежаване е налице, когато акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица

От по-горе цитираните разпоредби на § 2 от ДР на ЗМИП, представляващ част от транспонирането на Директива (ЕС) 2015/849, се установява, че най-общо казано действителните собственици са физически лица, които притежават или контролират едно юридическо лице, пряко или косвено. Такива според легалната дефиниция несъмнено са съдружниците и акционерите, притежаващи повече от 25% от капитала или едноличните собственици в търговски дружества, поради което чл. 63, ал. 6 ЗМИП не изисква, ако те са вписани като такива, повторното им вписване като действителни собственици. Същността на притежанието на дялове и акции сочи пряко към действителна собственост.

Когато действителните собственици са съдружници или акционери в чуждестранно юридическо лице по веригата на собствеността, няма как това обстоятелство да се впише в българския търговски регистър, освен ако тези съдружници и/или акционери не бъдат изрично вписани като действителни собственици на българското дружество. Ето защо и нормата на чл. 63, ал. 7 ЦМИП не изключва задължение за вписване на действителни собственици в този случай, какъвто е и настоящият. Следователно, действителните собственици, съдружници в германско дружество, явяващо се последно във веригата на собствеността на „Бену България 12“ ЕООД, следва да бъдат заявени за вписване по партидата на жалбоподателя.

Вярно е в случая, че след като всички дружества назад във веригата на собствеността са еднолични юридически лица, то като краен резултат те имат едни и същи действителни собственици – физическите лица, съдружници в последното по веригата дружество. Правната сигурност обаче изисква, след като законът не предвижда изключение от правилото за вписване на действителните собственици в случай, когато такива са вписани относно контролиращото дружество, такова изключение да не бъде прилагано според конкретния случай по усмотрение на ДЛР и/или съда, поради което и в процесния случай задължение за заявяване на действителните собственици, съществува. Не винаги пряко контролиращото дружество е едноличен собственик на капитала на контролираното дружество и в този случай двете дружества е възможно да имат различен състав на действителните собственици.