Решение № 94 от 15.03.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Шумен, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й. Р. К.а като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20233630202718 по описа за 2023 година

Обжалван е ЕФ за налагане на глоба, серия „К” № 3727308 на ОДМВР - Шумен, с който на Д. И. Т., ЕГН ********** от гр.Благоевград, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, чрез адв. П. А., моли за отмяна на издадения електронен фиш, поради изтичане на 3 - годишния давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично.

Представлява се от процесуален представител - адв. П. А. от ШАК, която в хода по същество не излага допълнителни доводи.

Представителят на АНО оспорва жалбата, като твърди, че е недопустима, а в случай, че не се приеме това становище, заявява че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага доводи, че визираната в чл.80, ал.1, т.5 от НК относителна давност е била прекъсвана, поради което към настоящият момент не е изтекла.

Твърди, че не е изтекла и абсолютната давност, регламентирана в чл.81, ал.3 от НК, и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира възражението за недопустимост на жалбата за неправилно.

Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП, ЕФ се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП с препоръчано писмо, с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол.

Издаденият ЕФ първоначално бил изпратен за връчване чрез Български пощи на 23.10.2020г., но е върнат на 19.11.2020г., невръчен с отметка, че пратката не е потърсена от получателя.

С писмо рег.№ 869р - 2258 от 24.03.2023г. процесният ЕФ бил изпратен за връчване от служители на първо РУ - гр.Благоевград.

На 05.04.2023г. служител на първо РУ гр.Благоевград, изготвил докладна записка, в която посочил, че Т. не била открита на адреса за връчване на ЕФ, както и че била осъществена връзка с Г.М.С., живеещ на съпружески начала с Т., по мобилен телефон, който бил уведомен за издадения на Т. ЕФ. Същият заявил, че МПС е бракувано и че Т. отказва да получи ЕФ.

Невръченият ЕФ серия „К” № 3727308 е върнат в сектор ПП при ОДМВР- Шумен.

Съобразявайки горните обстоятелства съдът намира, че не е спазена необходимата процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е направено необходимото за връчване на ЕФ на 1 жалбоподателката, обжалваният ЕФ не е влязъл в сила и депозираната срещу него жалба се явява допустима.

По основателност на жалбата .

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 19.06.2020г. в 14,57 часа в обл. Шумен, с. Радко Димитриево, на ул. „Бургаско шосе“ до №5, при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч, с АТСС „ARH CAM S 1“ била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “Опел Вектра“ с рег. № Е 9329 МК - 75 км/ч.

При направена справка било установено, че собственик на автомобила е Д. И. Т., ЕГН ********** от гр.Благоевград.

За заснето нарушение, от ОДМВР - Шумен бил издаден електронен фиш серия „К” № 3727308, в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 50 км/ч., установена скорост на движение от 75 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването от «-3км» и превишението от 25 км/ч.

На Д. И. Т. на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Издаденият ЕФ бил изпратен за връчване чрез пощенски оператор на 23.10.2020г. като на 19.11.2020г., бил върнат невръчен с отметка/стр.54/, че пратката не била потърсена от получателя.

На 24.03.2023г. процесният ЕФ бил изпратен за връчване от служители на първо РУ Благоевград.

На 26.07.2023г. началник на второ РУ гр.Благоевград, изготвил писмо, с приложен и невръчен посочения ЕФ, както и докладна записка за извършена проверка.

В докладната записка е посочено че Т. не била открита на адреса за връчване на ЕФ, както и, че била осъществена връзка със съпруга на лицето по мобилен телефон, който бил уведомен за издадения на Т. ЕФ. На следващият ден съпругът на Т. се свързал с полицейския служител по мобилния телефон и го уведомил, че Т. отказва да получи ЕФ.

Невръченият ЕФ бил върнат в сектор ПП при ОДМВР- Шумен, където в АИС АНД била отразена дата на връчване на ЕФ – 04.04.2023г.

Служителите на сектор ПП при ОДМВР- Шумен приели, че ЕФ е влязъл в сила, поради което бил изпратен на органите на НАП за събиране на наложената глоба в размер на 100 лева, за което жалбоподателката разбрала на 26.10.2023г. от получено ел. съобщение от НАП.

В периода след проведения разговор на полицейския служител от ОДМВР Благоевград със съпруга на жалбоподателката, както и след полученото съобщение от НАП за неплатеното задължение по ЕФ, жалбоподателката не е представила в ОДМВР - Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимка.

Съдът кредитира показанията на разпитания делото свидетел К., доколкото пресъздава непосредствено възприети от него обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място, което също не се оспорва в с.з. от представителя на жалбоподателя.

В ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост - 50км/ч.

Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно видно от представения Протокол от проверка №75- С - ИСИ/29.10.2018г. на БИМ.С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.

2

В конкретният случай нарушението е установено с автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1, представляващо стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. При използването на системата за контрол контролният орган, независимо че присъства, то той не се намесва в работата й, а единствено слага начало и край на работния процес като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на контрола го демонтира. са спазени изискванията за използване на АТСС. Попълнен е и съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно посочената разпоредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В административно - наказателната преписка се съдържа, както съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец, както и снимка на мястото където е било разположено техническото средство. Отразеното в протокола място за контрол е идентично с въведената в СПУКС локация, видно от приложения снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението. В случая не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.

Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният автомобил е собственост на Д. И. Т., ЕГН ********** от гр.Благоевград. Съобразно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП жалбоподателката, в качеството на собственик, е наказателно отговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана и не е посочила пред административнонаказващия орган лице, на което е предоставено управлението на МПС.

Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Правилно е приложена и съответната административно-наказателна разпоредба на ЗДвП, а именно чл.182 ал.1 т.3 от закона, предвид установеното превишение от 25 км/ч.

Посочената разпоредба предвижда административно - наказателна отговорност за водачите на МПС, които превишат разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч., а именно глоба в размер на 100 лева.

По отношение твърденията за изтекла давност, съдът намира следното:

Според чл.34 ал.1 б.”в от ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано в рамките на законовия тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението.

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН не намира приложение по отношение на ЕФ, тъй като е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН /в този смисъл е и практиката на ШАС - Решение №274/25.10.2019 г. по КАНД №266/ 2019 г., Решение №118/25.06.2020г. по КАНД № 58/2020г./ .

Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС №1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК.

Касае се за наложено наказание „глоба“, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.81 ал.3 от НК, като относителната давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.

Процесното нарушение е извършено на 19.06.2020г., от която дата е започнала да тече тригодишната относителна давност за извършеното от жалбоподателката нарушение.

Същата е била прекъсвана на 24.06.2020г., с издаването на процесния ЕФ срещу жалбоподателката, както и с предприетите действия за връчване на ЕФ на 23.10.20г. чрез пощенски оператор и чрез служители на РУ - Благоевград, на които с писмо рег.№ 869р 2258 от 24.03.2023г. обжалвания ЕФ е бил изпратен за връчване.

След всяко едно от тези действия е започвала да тече нова тригодишна давност, съгласно чл.81 ал.2 от НК. Към настоящия момент няма изтекъл тригодишен период от извършване на нарушението, който да не е бил прекъснат, поради което визираната в чл.80, ал.1, т.5 от НК относителна давност не е изтекла. Регламентирана абсолютна давност в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, в случая също не е изтекла, тъй като от извършване на нарушението до настоящия момент не са изминали четири години и половина. Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.

3

Административно - наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуален представител на АНО е осъществил процесуално представителство в две открити съдебни заседания, делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.