Решение № 196 от 21.03.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. гр. Хасково, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖД.СКИ СЪСТАВ, в публично засеД.ие на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Стефка Тр. Алексиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640102420 по описа за 2024 година

Образувано е по е искова молба на Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.М., съдебен адрес: ***, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост 3, бул. „Александър Малинов“ №51, бл.0,вх.А, ет.9, ап. Офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., с която e предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 19 ЗПК за прогласяване недействителността на сключен между страните договор за потребителски кредит № 126264 от *** г. и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.21, ал.1, вр. чл.10а, ал.4 и чл.19 ал.1 и ал.4 ЗПК, вр. чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от същия договор. Направено е искане за присъжД.е на сторените по делото разноски, включително и на адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че на ***г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № ***, спрямо който е приложим ЗПФУР и съгласно условията на който страните договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 200 лева, срокът на погасяването му - 1 месец, а ГПР на кредита - в размер на 1

49,66%. В чл.5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на ответното дружество. Ищецът поддържа, че никъде в договора не е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция, но след като усвоил заемната сума от 200 лева, той установил, че освен нея му е начислена и такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на ответника, в размер на 100 лева.

Счита процесният договор за недействителен, тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в него, нито в ОУ е посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне па кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие за такъв, както и че ищецът не е подписвал договор за поръчителство и че такъв не му е представян.

Според ищеца договорът се явява нищожен на основание чл.10 ал.1 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, което касае и евентуален договор за поръчителство. Същият е недействителен по смисъла на чл.22 и поради противоречие на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начин на изчисляване на ГПР и яснота как е формиран, респ. - общо дължимата сума по него. В договора е посочен грешен ГПР, тъй като в него не е включена като разход по договора сумата за поръчител, а това следва да бъде направено, тъй като тя представлява разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК, при което същият щял да надхвърли законовото ограничение за размера на ГПР. Така посочените в договора ГПР и обща дължима сума не отговарят на действителните такива, като посочените по-ниски стойности, представляват невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Същата подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, в какъвто смисъл се цитира съдебна практика. Сочи се, че с невключването на претендираната 2 сума по договор за поръчителство се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК за максимално допустимия размер на ГПР, който ще да бъде в размер на над 70% при включването й. В противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити и Глава четвърта от ЗПК, кредиторът не е изпълнил задължението си преди отпускане на кредита да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка – да откаже сключването му. По тези съображения ищецът счита сключения с ответника ДПК за недействителен в неговата цялост.

По отношение на предявения в условията на евентуалност иск ищецът сочи, че съдържащата се в договора клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, а начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чиито размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която той няма възможност да се запознае преди сключването на договора. В исковата молба се изтъква, че договорът е във вреда на потребителя, противоречи на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Според ищеца клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит № 126264 се явява нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва иска за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от процесния договор като неоснователен. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения и доводи за недействителност на посочената клауза от процесния договор за кредит. От своя страна и в противовес на твърдението на ищеца, че поръчителството било задължително условие за сключване на договора за кредит, посочва, че кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, от което следва, че сключването на договор за гаранция не е задължително. Твърди, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е информиран за дължимите такси, той подал заявление 3 за кредит. Ответникът посочва, че ищецът получил преддоговорна информация по имейл, в която изрично е посочено, че за сключването на договора за кредит „Фератум България" изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от „Мултитуюд Банк“, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез СМС желанието си да сключи договора. С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП, тъй като ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми, доколкото на всеки етап същият е информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на „Мултитуюд Банк“, ако избере същото за поръчител. Ответникът счита и твърденията за нарушение на чл.

143 от ЗЗП за неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. Счита, че в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно.

Относно твърдението за нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК изтъква, че договорът за гаранция представлява възмездна услуга, разхода за която не следва да се включва в ГПР, тъй като не е задължителна. Твърдението за допълнителни разходи също е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. По тези и останалите изложени в отговора на исковата молба съображения ответникът моли за отхвърляне на иска.

Претендира присъжД.е на направените по делото разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ***/30.05.2023 г. Представен е и стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити към договора за кредит, както и Общо условия за предоставяне на финансови услуги от разстояние на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Представен е договор за гаранция (поръчителство), сключен между Multitude Bank p.l.c. и Д.

М. Д..

Видно от договора страните са се догворили отпуснатият заем да бъде в 4 размер на 200 лева, който да бъде погасен в срок от тридесет дни, като сумата бъде върната на кредитодателя. Посочен е ГПР в размер на 49,85 %. В чл. 5 от процесния договор е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на ответното дружество. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от ответното дружество на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит № *** от *** г. и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от същия договор, предвиждащ предоставяне на обезпечение на кредита под формата на поръчителство, сключено с „Multitude Bank“ в полза на ответното дружество.

РазглеД. по същество, предявеният главен иск е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на 5 разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Годишният процент на разходите не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49.85 %, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото основание.