Определение № 7081 от 19.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7081 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110169268 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 248 ГПК.

Образувано е по молби с вх. №307980/23.09.2025 г., подадена от ФИРМА и с вх.

№308440/23.09.2025 г., подадена от И. В., чрез адв. Б..

В молбата, подадена от ФИРМА се прави искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се твърди, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото и поради тази причина на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските за делото следвало да бъдат възложени изцяло на ищеца. Твърди, че признал задълженията си към ищеца и възстановил по посочената в исковата молба банкова сметка претендираните суми в пълен размер. Поради това моли съда да измени решението, като възложи разноските за делото в тежест на ищеца. Евентуално, моли адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в размер под минималния.

Позовава се на съдебна практика в подкрепа на молбата си.

В молбата, подадена от ищеца, чрез адв. В., се прави искане за изменение на решението в частта за разноските като осъди ФИРМА да заплати на адв. В. сумата в общ размер от 1800 лева вместо присъдените с решението 400 лева за осъществената в полза на ищеца безплатна правна помощ. Позовава се на Наредба №1 от 2004 г. относно размерите на адвокатските възнаграждения.

В сроковете по чл. 248, ал. 2 ГПК всяка от ответните страни по молбите е подала становище, в което се излагат съображения за неоснователност на молбата на насрещната страна.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбите по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските са подадени от легитимирани страни, в законоустановения преклузивен срок. Представен 1 е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от ищеца представител, поради което молбата на адв. Б. е допустима. и неговия процесуален

Разгледана по същество, молбата на ответника ФИРМА е частично основателна.

Съдът намира за частично основателни доводите на ответника относно приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В случая действително по делото няма данни ищецът, преди завеждане на делото, да е поканил ответника да му заплати сумите, претендирани по двата осъдителни иска. При предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платена сума при изначална липса на основание, ако преди завеждане на делото, ищецът не е поканил ответника да му заплати претендираната сума, последният не е дължал обезщетение за забава, поради което не е дал с извънпроцесуалното си поведение и повод за завеждане на делото (в този смисъл Определение №17315/17.09.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. №9892/2025 г., определение №19258/28.11.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. №12504/2024 г. на СГС).

В този смисъл, на ответника не следва да бъдат възлагани разноските по предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в размер на 100 лева за държавна такса. Съответно следва да бъде редуцирано и адвокатското възнаграждение, което ответникът е осъден да заплати на адв. Б., като съдът намира, че молбата на ответника в частта, с която се иска в полза на адв. Б. да бъде присъдено възнаграждение под минимума е неоснователна. В постановеното по делото решение съдът е изложил мотиви за определения размер на адвокатското възнаграждение, като не намира основание за промяната им.

Разгледана по същество, молбата на ищеца.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д.

№ 1908 на ВКС/. Настоящият състав намира, че определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е справедлив. В постановеното по делото решение съдът е посочил взетите предвид обстоятелства при определяне на възнаграждението. Следва да се посочи, че по предявените от ищеца искове има непротиворечива и константна съдебна практика, като същите не се отличават нито с правна, нито с фактическа сложност.

С оглед на горното, съдът намира, че не е налице основание за изменение на 2 решението в частта за разноските относно присъденото в полза на ищеца разноски за адвокатко възнаграждение адвокатско възнаграждение.

Предвид обстоятелството, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД отговорността му за разноски следва да бъде ангажирана само до иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за 50 лева за държавна такса и 133,34 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото Решение № 16406/02.09.2025 г. в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: НАМАЛЯВА присъдените в полза на И. В. В. разноски от сумата в размер на 550 лева на сумата в размер на 183,34 лева (с равностойност в евро 93,74 евро).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3