Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1933 от 05.12.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5619/2023
Вид
Решение № 1933
Подписан
05.12.2023
В сила
29.12.2023
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1933 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330205619 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „КДТ- 2020“ ЕООД, против наказателно постановление № 132300330/ 28.08.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П., с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева, за извършено нарушение на чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ.

В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Оспорва се фактическата обстановка. Не било описано нарушението. Не била доказана съставомерността на деянието.

Случаят бил маловажен. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не взема писмено становище по жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

А. А., който поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения в нейна подкрепа. Сочи, че не било установено лицето В.

Щ. да е работил в дружеството жалбоподател. Излага съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от 1 юрисконсулт Ш., която оспорва подадената жалба. Излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка„КДТ-2020" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК 206310602 , в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 24.04.2023г., около 14:45 часа в обект „***" - СМР "***", намиращ се в УПИ *** по плана на ж.к. „***", гр.

Пловдив, е допуснал до работа като работник „***", лицето В. И. Щ. с ЕГН **********, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

По време на проверката лицето собственоръчно подписва декларация на основание чл.402, ал.1, т.З от Кодекса на труда, с която декларира елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно: че работи за "КДТ2020" от „днес 24.04.2023" на длъжност „***", работно време „от 08:00 15:30ч.", почивни дни „2 дни", почивки в работния ден „12:00-13:00ч.", трудово възнаграждение „300-350лв. на седмица", както и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

Нарушението е извършено на 24.04.2023г., в гр. Пловдив, когато лицето, В. И. Щ. , е заварен да работи /***/ в обекта на контрол "***" - СМР "***", намиращ се в УПИ *** по плана на ж.к. „***", гр. Пловдив, с работни дрехи, нефирмени.

Нарушението е констатирано на 05.05.2023г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „Инспекция по труда" гр. П., ул. „Екзарх Йосиф" № 15А, изискана с призовка с изх.№ 23033035/24.04.2023г. от която е 2 установено, че представения трудов договор № 034/24.04.2023г., сключен със завареното да работи лице, е регистриран в ТД на НАП на 25.04.2023г., със справка с изх.№ 16388233054268/25.04.2023г. 21:07:05, т.е. след извършената проверка.

Опис на писмените материали: Протокол № ПР2315104/30.05.2023г., Декларация на основание чл.402 от КТ, справка от ИС на ИА ГИТ - регистър трудови договори, трудов договор 033/24.04.2023г., справка от ТД на НАП с изх.№ 16388233054268/25.04.2023г., Констативен протокол от 05.05.2023г., Заповед № 3- 0450/20.04.2023г.

С това „КДТ-2020" ЕООД, е нарушило: чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда.

От показанията на свид. А. Г. актосъставител, работещ като *** в Дирекция „Инспекция по труда“ П. се установява, времето, мястото, начинът и авторът на извършеното нарушение. Установява се, че при извършена проверка на място, установили служителят В. Щ. е работил за дружеството жалбоподател от същия ден, като заявил, че няма трудов договор и уведомление и, че не получавал такива документи „казаха, че работят на обекта от същия ден….. Лицата казаха, че нямат такива документи“ (стр.17 гръб от съдебното производство- свид. А. Г.). Установява се, че е бил представен трудов договор от дата следваща извършената проверка на място „беше представен трудов договор, сключен между дружеството и работника, както и справка за регистрирането на същия договор от следваща дата, ***ят на дружеството го представи“(стр.17 гръб от съдебното производство- свид.

А. Г.). Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства- в това число показанията на свид. В. Щ., приложените по делото писмени доказателства- декларация от В. Щ. по чл.402 от КТ, протокол за извършена проверка, справка изх. № 16388233054268/ 25.04.2023г. за приети и отхвърлени уведомления от НАП . Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка 3 подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, и съдържими обстоятелства в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Не без значение е и обстоятелството, че същите възпроизвеждат извънпроцесуално изявление на В. Щ., към момента на извършване на проверката, който е заявил, че не разполага с документи, че е бил на работа във фирмата жалбоподател. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост.

От показанията на свид. В. Щ.- служител на жалбоподателя се установява отново времето, мястото и начинът на извършване на нарушението, както и неговия автор. Установява се, че свид. Щ. е работил именно за дружеството жалбоподател – „КДТ-2020“ ЕООД- „през месец април работих за К., каквото пише в договора, дето ми го дадоха“ (стр. 18 от съдебното производство- свид. В. Щ.). Установява се, че работникът не е имал връчен трудов договор и уведомление и въпреки това е бил допуснат до работа и е извършвал „***“, дори един- два месеца преди това „Бая време бях работник тъка, един- два месеца без договор, без нищо, ей така. На 24.04.2023г. правихме ***та без документи, нищо не са ми дали. После ми дадоха документи, след проверката.“ (стр. 18 от съдебното производствосвид. В. Щ.). Установява се, че подписът положен на декларацията е именно на свид. В. Щ.. Установява се и, че трудовият договор е бил сключен след 4 извършената проверка на 24.04.2023г. „Когато се подписах на трудовия договор след проверката, не видях каква дата е, нищо не съм видял“ (стр. 18 гръб от съдебното производство- свид. В. Щ.). Съдът дава вяра на показанията на свид. Щ., тъй като същите са логични, последователни и изцяло в синхрон с извършената проверка, констатираното нарушение и с показанията на актосъставителя- свид. А. Г.. Показанията му имат висока доказателствена стойност, тъй като същият е възможно заинтересован от изхода на делото, доколкото е под материална и служебна зависимост от жалбоподателя, като негов служител, но въпреки това, сочи за неизгодни за жалбоподателя обстоятелства и факти, поради което показанията му се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Не на последно място, показанията му са изцяло в синхрон и със събраните по делото писмени доказателствени средства в това число- справка изх. № 16388233054268/ 25.04.2023г. за приети и отхвърлени уведомления от НАП, от която се установява, че договорът сключен с него и регистриран в НАП е след извършената проверка- на 25.04.2023г., което от своя страна налага единственият възможен извод, че свид. В. Щ. е работил без трудов договор на 24.04.2023г., съответно и не му е бил връчен същият и не му е било връчено уведомлението и е бил допуснат до работа.

Посочените факти и обстоятелства в представените по делотодекларация от В. Щ. по чл.402 от КТ, протокол за извършена проверка, справка изх. № 16388233054268/ 25.04.2023г. за приети и отхвърлени уведомления от НАП, изцяло кореспондират с констатациите направени в АУАН и НП, и се подкрепят от другите събрани по делото доказателства. С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че представеният трудов договор по делото с дата 24.04.2023г. е с недостоверна дата, съставен само и единствено за целите на настоящото производство и не се кредитира и приема от съда с доверие. Всъщност, дори и представеният трудов договор да е валиден и да е породил правното си действие, това само по себе си не 5 променя изводът, че В. Щ. на 24.04.2023г. е престирал труд и е бил допуснат до работа от дружеството жалбоподател, без да му е предоставено преди това уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП, и трудов договор, и е престирал труд, именно по сключения между тях трудов договор.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени в АУАН и НП се потвърждават частично и от другият разпитан по делото свидетел, както и от събраните писмени доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.